Марко Ганчев
Възхвала на уличните фотографи

За тия думи ще ми се намусят

изтъкнатите фотографи, знам,

обаче уличните имат усет

от техния безспорно по-голям.

 

Не ме пресрещат вече на площада

като преди с насочени дула,

додето ми измъкнат без пощада

заплатата, за спомен отишла.

 

Пропускат ме с апатия, което

най-сигурно показва ми, че те

четат и тия спомени в лицето,

които то не иска да чете.

 

Преплещен апарат като махало

люлее се, за да ме увери,

че няма да пристигне по начало

мигът, на който да река „Поспри!“.

 

И както за изкуството се страда,

тъй тия фотографи на свой ред

срещу най-ниската за тях награда

творят най-истинския ми портрет…

1985