Марко Ганчев
Семената на съмнението

Навик, дявол да го вземе,

с който лесно се привиква:

кой от нас не люпи семе,

семе печено от тиква?

 

        С тиквата от старо време

        горди сме като с реликва:

        наша тиква, наше семе

        наше семе, наша тиква!

 

 

Пу, ама каква досада:

всяка втора семка — куха!

Между пръстите ни пада,

лек ветрец ако задуха.

 

        Трудно, дявол да го вземе,

        с празно семе се привиква:

        куха тиква — кухо семе,

        кухо семе — куха тиква.

 

 

Ужким шепите ни пълни,

но така като се случва,

вместо нещо да погълне,

всеки само набоклучва.

 

        Кой ли, дявол да го вземе,

        в омагьосан кръг ни тиква:

        куха тиква — кухо семе,

        кухо семе — куха тиква?

 

 

Носи същата досада

и заплатата ни куха:

между пръстите ни пада,

даже вятър да не духа.

 

        Кой ни прави на серсеми?

        С кухо левче как се свиква?

        Може би е нашто семе,

        може би е нашта тиква…

2000