Марко Ганчев
Среднощни монолози

Срещу противник точно слово,

тъй нужно миналия ден,

среднощ се ражда наготово

в ума ни, странно просветлен.

 

За вчера закъснели вече,

започваме да се тешим,

че утре с умните си речи

все някого ще съкрушим.

 

Ала встрани от тях протича

и утре бързата река

и само с края си ги свлича

в забвението на века.

 

Среднощните ни монолози.

Едва ли струват своя труд —

не са нечувани угрози,

а шепот някакъв нечут.

 

Връз никого не се стоварят,

у никого не всяват страх,

а само в мрака се разтварят

и съмва може би от тях.

1969