Марко Ганчев
Спомен за запечатаното радио

Не бяха фашисти, а обикновени

чиновници като тебе и мене.

Имаше кой да беси

и кой да коли,

тия бяха с по-кротки роли:

върху всички радиоапарати

слагаха ленти с печати,

тъй че само от София да се хваща

реч и музика подходяща.

София ставаше пъп

на света, наболял от скръб.

Да си горд, че си български син,

ако София не беше

говорителка на Берлин.

Старият апарат, тогава млад,

зад намордника си

скимтеше от яд

и му съчувстваха селските псета

през девет къщи в десета.

Във зеленото му око

лоши пламъци светеха вече

и се чувстваше,

че в тъмното вижда далече.

С часове, а не с дни

отвътре напираха новини

и трепереше книжната лента

от гласа на петте континента.

И с такъв трясък

се скъса тя един път,

че на две се разцепи светът…

1969