Марко Ганчев
Спомен за шинела

В шинела си железничарски

сред разцъфтелите овошки

като огромен черен кос

минаваше баща ми.

„Април продава кожи — казваше —

ала шинели не продава.“

Не знаех, че това му е

завивката за ареста

и мислех си, че остарява,

щом още ходи по шинел.

 

Макар че ти не се обиждаше,

обидата ти е платена.

Какви ли работи не станаха.

И арестите се забравиха

(ония старомодни мъки).

И аз навърших твоите години.

И ти изтля под пирамидата.

Но още не си остарял…

1970