Марко Ганчев
Дай вар

Дай вар,

че и тук се пропукал таванът!

Вече ми е ясно

какво е правил Господ

на осмия ден след сътворението на света:

започнал е да го ремонтира.

А пък на мене

за това ми отива и седмият ден.

Защо след като с толкова труд

си изградим апартамента и вилата,

те тутакси започват да се рушат?

Латекс, мазилка, дървояднина

се сипят по главите ни,

та побеляваме и млади.

Навярно Господ иска да ни каже,

че не е важно да си ограждаме

място в пространството,

а по е важно

да си оградим място във времето.

Демек — да ни запомнят

с добро и с честно име

и тъй нататък.

Но както видяхме в последно време,

стените на времето

се оказаха по-ронливи

и от стените на пространството.

Дай вар…

1999