Марко Ганчев
Серенада с цигулки

Жените за цигулки заламтели

през нощите средновековни още —

по цяла нощ кънтели тарантели —

нали средновековието нощ е.

 

        Навярно затова жените

        дочували насън

        цигулков звън отвън,

        цигулков звън.

        Навярно затова самите

        изпъвали се като струни

        във неспокойния си сън —

        гальовен лък да ги целуне

        и от материя

        да ги превърне в звън.

 

А и у нас навремето цигулки —

тъжовни ибришовки и гальовни —

отвеждаха забулените булки

в отбулените сладости любовни.

 

        Навярно затова жените

        дочуваха насън

        цигулков звън отвън,

        цигулков звън…

 

И в стари дни, и днес, и в дните идни

жените все очакват песен нова

върху телата им цигулковидни

дано изсвири някой Казанова.

 

        Навярно затова жените

        дочуват и насън

        цигулков звън отвън,

        цигулков звън…

 

И най-подире в делничните нощи

жените чуха истински цигулки:

засвирват фабриките в тъмно още,

извеждайки от къщи всички булки.

 

        Навярно затова жените

        дочуват и насън

        цигулков звън отвън,

        цигулков звън.

        Навярно затова самите

        изпънати са като струни

        във неспокойния си сън —

        гальовен лък да ги целуне

        и от материя

        да ги превърне в звън.

        Звън, звън…

1980