Марко Ганчев
Както тогава

Както тогава,

изскочи заек изпод шипката,

но не избяга уплашен,

а тромаво застана на пътеката

и ме загледа любопитно.

Ах, може би и той е остарял,

заекът на моето детство.

 

Както тогава,

недоволно изпръхтя

изпод нозете ми в стърнището

ято яребици.

 

И старата си песен пее пъдпъдъкът:

„Пъдпъдък, пъдпъдък!“.

Постарому

часовниците на щурците цъкат:

„Цък-цък, цък-цък!“ —

навивайки пружината на вечността

върху оста на радостта.

 

Колко е невероятно,

че точно оттук

съм излязъл да променям света!

И най-лошото е,

че го промених наистина.

При завръщането ми в родната къща

само едно нещо е както тогава:

прибрах се и се заключих

както през детството си

след извършена беля.

1998