Бет О'Лиъри
Споделеният апартамент (74)

Глава 74
Леон

Полицията отвежда Джъстин. Направо му е избила пяна на устата от бяс. Един поглед към него и мога да разбера какво се е случило: човек, който винаги е имал контрол, изведнъж го е изгубил. Но както посочва Гърти, това поне ще направи ограничителната заповед по-проста.

Оглеждаме вратата. Той е огънал дървото с ритници и е изронил парчета от боя с юмруци. Има и кръв. Тифи обръща глава, когато я вижда. Чудя се какво ли чувства, когато вижда това… след всичко, през което е минала. Да знае, че е обичала този човек и че той я е обичал, макар и по собствения си начин.

Слава богу за Ричи. Човекът излъчва щастие тази вечер. Докато подхваща поредната история за усилията, които полагал Тъпанаря, за да заплюе лежанката първи, наблюдавам как цветът се връща в страните на Тифи, раменете й се изправят, устните й се извиват в усмивка. По-добре. Аз също се отпускам с всеки знак, че тя се подобрява. Не мога да я гледам такава, да подскача, да плаче, да се страхува. Дори това, че видях как полицаите извеждат Джъстин, не беше достатъчно, за да уталожи гнева ми.

Но сега, три часа след полицейската драма, сме пръснати из всекидневната точно както си го представях. Ако човек присвие очи, едва ли дори би забелязал, че вечерта, която очаквах с такова нетърпение, е била за кратко прекъсната от бесен мъж, който се е опитал да влезе с взлом. Двамата с Тифи сме заели пуфа. Гърти е на почетното място на дивана, облегната на Мо. Ричи контролира стаята от креслото, което все още не се е върнало на своята обичайна позиция, откакто го използвахме, за да барикадираме вратата, така че сега просто стои някъде между коридора и всекидневната.

Ричи: Аз си знаех. Само казвам.

Гърти: Откога обаче? Защото и аз си знаех, но не вярвам, че си могъл да усетиш още от…

Ричи: От момента, в който Леон ми каза, че някаква жена ще спи в леглото му, когато него го няма.

Гърти: Невъзможно.

Ричи, буйно: Хайде де! Не може да делиш легло с някого и да не делиш нищо друго, ако ме разбираш.

Гърти: Ами Кей?

Ричи махва с ръка пренебрежително.

Ричи: Пф. Кей.

Тифи: Е, хайде де…

Ричи: О, тя беше достатъчно мила, но изобщо не бе правилната за Леон.

Аз, към Гърти и Мо: А вие какво си мислехте в началото?

Тифи: О, боже, не ги питай това.

Гърти, бързо: Мислехме, че е ужасна идея.

Мо: Имай предвид, че ти можеше да си всякакъв.

Гърти: Можеше да си отвратителен перверзник например.

Ричи изревава от смях и се пресяга да си вземе още една бира. Не е пил от единайсет месеца. Обмислям дали да му кажа, че поносимостта му не е такава, каквато е била, след което си представям как ще реагира той на подобно предложение (почти със сигурност ще пие още, за да докаже, че греша) и решавам, че няма да се обаждам.

Мо: Дори се опитахме да дадем на Тифи пари, за да не го прави…

Гърти: Които тя отказа очевидно…

Мо: И тогава стана ясно, че това е било част от измъкването от Джъстин, и трябваше да я оставим да се оправи по своя си начин.

Ричи: И не го очаквахте? Тифи и Леон?

Мо: Не. За да съм честен, не мислех, че Тифи ще е готова за човек като Леон все още.

Аз: Какъв човек е това?

Ричи: Дяволски красив?

Аз: Длъгнест? С големи уши?

Тифи, кисело: Има предвид не психопат.

Мо: Ами, да. Отнема дълго време човек да се измъкне от подобни връзки…

Гърти, рязко: Без обсъждане на Джъстин.

Мо: Съжалявам. Просто се опитвах да кажа колко добре се справи Тифи. Колко трудно сигурно й е било да се измъкне от него, преди да се е превърнало в модел на поведение.

Двамата с Ричи се споглеждаме. Сещам се за мама.

Гърти превърта очи.

Гърти: Честно. Да излизаш с терапевт, е ужасно, между другото. Този човек не знае какво е безгрижие.

Тифи: А ти знаеш ли?

Гърти смушква Тифи с крак в отговор.

Тифи, сграбчва крака й и го дръпва: Както и да е, аз всъщност искам да чуя точно за това. Така и не ми разказахте като хората за вас двамата. Как? Кога? Изключваме свързани с пениси подробности, както вече се договорихме.

Ричи: Ъ?

Аз: Просто слушай. Най-добре е да приемаш вътрешните шеги. Рано или късно, те започват да добиват някакъв смисъл.

Тифи: Само чакай, докато се запознаеш с Рейчъл. Кралицата на неподходящите вътрешни шеги.

Ричи: Звучи като моя тип момиче.

Тифи добива замислен вид при тези думи и предупредително вдигам вежди към нея. Лоша идея е да сватосваш Ричи. Колкото и да обичам брат си, той има склонност да разбива женските сърца.

Аз: Продължавайте, Мо, Гърти!

Мо, към Гърти: Ти разкажи.

Тифи: Не, не, версията на Гърти ще бъде като нещо, което би прочела в съда… Мо, дай ни романтична версия на събитията, моля.

Мо поглежда косо към Гърти, за да провери колко са я ядосали тези думи; слава богу, тя вече е изпила три чаши вино и се задоволява просто да гледа злобно към Тифи.

Мо: Ами всичко започна, когато заживяхме заедно.

Гърти: Въпреки че Мо е бил влюбен в мен от години, както се оказа.

Мо я стрелва с ядосан поглед.

Мо: А Гърти ме е харесвала от повече от година, така каза.

Гърти: Това беше поверително!

Тифи издава нетърпелив гърлен звук.

Тифи: И сега сте влюбена двойка? Спите в едно легло и така нататък?

Следва малко неудобно мълчание; Мо оглежда краката си неловко. Тифи се усмихва на Гърти и се пресяга да стисне ръката й.

Ричи: Е. Изглежда, ще трябва да си намеря съквартирантка, нали?