Бет О'Лиъри
Споделеният апартамент (48)

Глава 48
Леон

И двамата замръзваме. Вдигам глава, за да я погледна. Бузите й са зачервени, устните й са подути от целувки, а косата й лежи разпиляна в купчина оранжево на белите възглавници. Невъзможно секси.

Аз: За теб?

Тифи: Какво? Не!

Аз: Но никой не знае, че аз съм тук през уикенда!

Тифи простенва.

Тифи: Не ми задавай сложни въпроси. Не мога… да се занимавам с мислене сега.

Отново притискам устни към нейните, но звънецът иззвънява за втори път. Проклинам. Превъртам се настрана; опитвам се да се успокоя.

Тифи се превърта с мен, така че да бъде отгоре ми.

Тифи: Ще си тръгне.

Това изведнъж ми се струва като най-доброто предложение до момента. Тялото й е невероятно. Не мога да спра да пипам — знам, че прекалявам, ръцете ми обхождат цялото й тяло, но не искам да пропусна нищо. В идеалния случай трябваше да имам още поне десет ръце.

Звънецът пак се обажда. И пак. През интервали от пет секунди. Тифи се хвърля обратно на своята страна от леглото с изръмжаване.

Тифи: Кой е, мамка му?

Аз: По-добре да отворим.

Тя се пресяга и прокарва пръст от пъпа до боксерките ми. Умът ми става напълно празен. Искам я. Искам я. Искам я. Искам…

Звънец звънец звънец звънец.

Тифи: Мамицата му! Ще отворя.

Аз: Не, аз ще отида. Мога да си вържа кърпа и да се престоря, че съм бил под душа.

Тя ме поглежда.

Тифи: Как, по дяволите, можеш да мислиш за такива неща в момента? Моят мозък спря да функционира. Ти очевидно си много по-разсейващ от мен.

Тя лежи там, без блуза, само парченца копринено бельо между сегашния момент и голотата. Изисква се огромна вътрешна сила и настоятелен силен звънтящ звук, за да ме удържат.

Аз: Повярвай ми. Много си разсейваща.

Тифи ме целува. Звънецът вече звъни постоянно — дори не прави пауза. Някой не отлепя пръста си от него.

Който и да е, мразя го.

Отдръпвам се от Тифи, проклинам отново и се пресягам за кърпата на радиатора, докато се препъвам от спалнята към коридора. Трябва да се стегна. Просто ще отворя, ще ударя човека, който ни прекъсна, и ще се върна в леглото. Добър, разумен план.

Натискам бутона, за да го пусна в сградата, след което отварям със замах входната врата и чакам. Хрумва ми със закъснение, че тъй като косата ми е суха, няма да изглежда, сякаш току-що съм излязъл изпод душа.

Човекът, който се появява в коридора, не е някой, когото съм срещал преди. Също така не е от типа хора, които бих посмял да ударя. Висок е и е сложен по начин, който предполага, че прекарва много време във фитнеса. Кестенява коса, идеално оформена брада, скъпа риза. Ядосан поглед.

Изведнъж изпитвам лошо предчувствие. Иска ми се да бях облечен с нещо повече от кърпа.

Аз: Мога ли да ви помогна?

Той изглежда объркан.

Мъж с ядосан поглед: Това не е ли апартаментът на Тифи?

Аз: Да. Аз съм съквартирантът й.

Мъжът с ядосан поглед никак не изглежда щастлив от тази информация.

Мъж с ядосан поглед: Е, тя тук ли е?

Аз: Извинете, не разбрах кой сте вие?

Хвърля ми дълъг ядосан поглед.

Мъж с ядосан поглед: Аз съм Джъстин.

О!

Аз: Не, няма я.

Джъстин: Мислех, че апартаментът е неин през уикенда.

Аз: Тя ли ви каза така?

Джъстин изглежда разколебан за момент. Добре се прикрива обаче.

Джъстин: Да, спомена го, когато се видяхме последния път. Уговорката ви. Цялото нещо със споделянето на леглото.

Тя определено не би казала на Джъстин за това. Доста ясно е, че щеше да знае, че няма да му хареса. Изключително враждебният език на тялото му подсказва, че наистина не му харесва.

Аз: Споделянето на стаята. Но, да. Обичайно апартаментът е неин за уикенда, само че сега замина.

Джъстин: Къде?

Вдигам рамене. Преструвам се на отегчен. Заедно с това се изправям още малко само колкото да схване, че сме с един и същи ръст. Малко е кроманьонско от моя страна, но въпреки това се чувствам по-добре.

Аз: Откъде да знам?

Джъстин, изведнъж: Може ли да разгледам апартамента?

Аз: Моля?

Джъстин: Може ли да разгледам? Само за малко.

Вече е тръгнал към мен, сякаш ще влезе. Предполагам, че така става на неговото: иска идиотски неща, след което просто отива и си ги взема.

Аз не помръдвам. Накрая му се налага да спре да върви, защото съм директно на пътя му.

Аз: Не. Съжалявам. Не може.

Сега усеща враждебността ми. Бесен е. Вече беше ядосан, когато пристигна; като куче на каишка е, което скача на бой.

Джъстин: Защо не?

Аз: Защото апартаментът е мой.

Джъстин: И на Тифи. Тя ми е…

Аз: Какво?

Джъстин не довършва лъжата. Знае вероятно, че поне ще съм наясно дали Тифи е необвързана, или не.

Джъстин: Сложно е. Но двамата сме много близки. Уверявам те, че няма да има нищо против да огледам апартамента, за да се убедя, че е подходящ за нея. Предполагам, че двамата имате договор за преотдаване под наем? Подписан от собственика на апартамента?

Не искам да навлизам в това с този мъж. Също така нямаме договор за преотдаване. Хазаинът не е говорил с мен от години, така че просто не съм… споменавал за Тифи.

Аз: Не може да влезеш.

Джъстин се изпъчва пред мен. Не нося нищо, освен една кърпа около кръста; гледаме се очи в очи. Наистина не мисля, че на Тифи ще й хареса, ако се стигне до бой.

Аз: С момиче съм, човече.

Джъстин отдръпва глава назад. Не очакваше това.

Джъстин: Така ли?

Аз: Да. Така че ще ти бъда благодарен, ако…

Очите му се присвиват.

Джъстин: Коя е тя?

О, мамка му.

Аз: Теб какво те касае?

Джъстин: Не е Тифи, нали?

Аз: Защо реши, че може да е Тифи? Току-що ти казах…

Джъстин: Да. Че този уикенд я няма. Но аз знам, че тя не е при родителите си, а Тифи не напуска Лондон сама за нищо друго, освен за посещение у дома. Така че…

Опитва се да ме избута, но аз съм подготвен. Блъсвам го с цялото си тегло, което го изкарва от равновесие.

Аз: Махай се от тук. Веднага. Не знам какъв ти е проблемът, но веднага след като влезе в апартамента ми, наруши закона, така че ако не искаш да се обадя на ченгетата, ако жената в спалнята ми вече не го е направила, тогава се махай от тук, мамка му.

Виждам как ноздрите му се разширяват. Иска да се бие; коства му цялото самообладание да се сдържи. Не е приятен човек. Макар да забелязвам, че и аз съм готов за бой. Почти се надявам, че ще ме удари.

Обаче не го прави. Хвърля поглед към вратата на спалнята, след което вижда дънките ми проснати на пода. Блузата ми, която виси от нелепата лампа с маймуна на Тифи. Слава богу, че нейните дрехи не се виждат — предполагам, че би ги разпознал. Ама че неприятна мисъл.

Джъстин: Ще се върна, за да видя Тифи.

Отдръпва се.

Аз: Може следващия път да се обадиш предварително, за да провериш, че си е у дома. И че иска да те види.

Затръшвам вратата зад него.