Бет О'Лиъри
Споделеният апартамент (34)

Глава 34
Леон

Вече е септември. Лятото започва да захладнява. Никога не съм мислил, че е възможно времето да минава бързо, когато Ричи е в затвора, но той казва същото — дните му текат нормално, вместо да се влачат и бавят, и да го карат да усеща всяка минута.

Всичко е заради Гърти. Срещал съм я само два-три пъти, но през няколко дни говорим по телефона; често и защитникът се включва в обаждането. Почти не съм говорил с предишния. Този сякаш непрестанно прави нещо. Удивително.

Гърти е рязка отвъд точката на грубостта, но я харесвам — сякаш не притежава капацитета да те мотае с глупости (противно на Сал?). Често е в апартамента и се е присъединила към Тифи в писането на бележки. Слава богу, че е много лесно човек да ги различи. Тези две листчета са оставени едно до друго на бара:

Хей! Съжалявам да чуя за двудневния махмурлук — знам как се чувстваш и препоръчвам царевични пръчици. Обаче… НЯМА начин косата ти да е още по-къдрава в дни с махмурлук! Това просто не може да бъде вярно, защото махмурлукът няма добри страни. А въз основа на ограничените ми познания за външния ти вид се обзалагам, че колкото по-къдрава е косата ти, толкова по-готино изглеждаш, хх

Леон, кажи на Ричи да ми се обади. Не ми е осигурил отговорите на списъка от десет страници със запитвания, които му изпратих миналата седмица. Моля те, напомни му, че аз съм изключително нетърпелив човек, на когото обичайно плащат добре, за да преглежда разни неща. Г

Когато се връщах от последното посещение на Ричи, се отбих да се видя с един Джони Уайт. Той живее в дом за възрастни хора северно от Лондон и само след няколко секунди вече бях убеден, че не е нашият човек. Жена и седем деца бяха голям знак (макар очевидно не решаващ), но после, след много труден разговор, открих, че е служил в армията само три седмици, преди да го изпратят у дома с гангренясал крак.

Това завърши с дълъг разговор за гангрена. Чувствах се точно като на работа, само значително по-неловко.

Следващата седмица господин Прайър не е добре. Осъзнавам, че съм учудващо натъжен. Господин Прайър е много възрастен човек — това е съвсем очаквано. Моята работа е да го накарам да се почувства удобно. Такава е от първия ден, в който го срещнах. Но винаги съм смятал, че ще открия любовта на живота му, преди да трябва да ни напусне, а никой от петимата Джони Уайтовци не е свършил работа досега. Остават още трима, но все пак.

Бях наивен. Доста сигурен съм, че Кей каза така навремето.

На бойлера:

Е, ако си стигнал дотук, вероятно си разбрал, че бойлерът е повреден. Но не се тревожи, Леон, имам чудесна новина за теб! Вече се обадих на водопроводчик и той ще дойде утре вечер, за да го поправи. Дотогава ще се наложи да се къпеш с ЛЕДЕНОСТУДЕНА ВОДА, но всъщност ако си дошъл да гледаш бойлера, вече може и да си свършил това, в който случай най-лошото е вече зад гърба ти. Предлагам да се свиеш в пуфа с чаша ябълков чай с подправки (да, купих нов плодов чай. Не, вече нямаме предостатъчно в шкафа) и прекрасното ни одеяло от Брикстън. Така направих аз и беше чудесно хх

Не съм сигурен какво изпитвам към идеята, че това е „нашето“ одеяло от Брикстън, като предполагам, че тя има предвид разноцветното парцаливо нещо, което винаги се налага да изхвърлям от леглото. Определено е едно от най-лошите неща в апартамента.

Нагласям се върху пуфа с последната разновидност плодов чай и мисля за Тифи — тук, на това място, няколко часа преди мен. Мокра коса, голи рамене. Увита само в кърпа и това одеяло.

Одеялото не е чак толкова лошо. То е… с характер. Чудато. Може би започвам да свиквам с него.