Бет О'Лиъри
Споделеният апартамент (20)

Глава 20
Леон

Писмото е намачкано в джоба на панталона ми. Тифи ме помоли да го прочета, преди да го пратя на Ричи.

Но не съм още. Болезнено е. Изведнъж се чувствам сигурен, че тя няма да разбере. Ще каже, че той е пресметлив престъпник, точно както каза съдията. Ще каже, че оправданията му са измислени, че предвид неговия характер и миналото му е станал точно такъв, какъвто е трябвало да очакваме.

Нервен съм, а раменете ми напрегнати. Едва я зърнах и въпреки това не мога да се отърва от чувството, че онази червенокоса жена в другия край на коридора към Дорзално отделение може би беше тя. Ако е била, надявам се, не си е помислила, че съм избягал. Очевидно аз в действителност избягах. Но все пак. Бих предпочел тя да не го знае.

Просто… не искам да я срещна, преди да съм прочел писмото.

Е. Очевидно трябва да прочета писмото. Междувременно мога да се скрия в Келпово отделение, за да избегна непланирани срещи насред коридора.

Минавам през рецепцията по път и Джун ме посреща.

Джун: Приятелката ти пристигна!

Казал съм само на няколко души, че това събитие за кроше е организирано от съквартирантката ми. Това се оказа невероятно интригуваща клюка. Всички изглеждат обидно изненадани, че имам съквартирант; очевидно изглеждам като човек, който живее сам.

Аз: Благодаря, Джун.

Джун: Тя е в стаята за отдих!

Аз: Благодаря, Джун.

Джун: Толкова е красива.

Примигвам. Не съм се замислял особено за външния вид на Тифи, с изключение на това, че съм се чудил дали не носи пет рокли едновременно (би обяснило необятното количество от тях, което виси в нашия гардероб). За кратко се изкушавам да попитам дали има червена коса, но се спирам.

Джун: Прекрасно момиче. Наистина прекрасно. Толкова се радвам, че си намерил такова прекрасно момиче, с което да живееш.

Зяпвам Джун подозрително. Тя ми се усмихва сияйно в отговор. Чудя се с кого ли е говорила — Холи? Това момиченце е станало обсебено от Тифи.

Свършвам това-онова в Келпово отделение. Правя нечувана почивка за кафе. Не мога да отлагам това повече. Няма дори сериозно болни пациенти, с които да се занимавам — нямам нищо друго за правене, освен прочитането на това писмо.

Разгъвам листа. Извръщам поглед със свито сърце. Това е нелепо. Какво значение има изобщо?

Хубаво. Поглеждам писмото. Изправям се пред писмото, както възрастен, изправен пред мнението на друг възрастен, който го е помолил да прочете нещо и чието мнение дори няма значение.

Само че има значение. Трябва да бъда честен със себе си: харесва ми да се прибирам у дома при бележките на Тифи и ще бъда тъжен, ако я изгубя, защото е жестока с Ричи. Не че ще бъде. Но… мислил съм си го и преди. Никога не знаеш как ще реагира някой, докато не го видиш.

Скъпи Ричи,

Много ти благодаря за писмото. Накара ме да се разплача, което те поставя в същата категория като „Аз преди теб“, бившето ми гадже и лука. Така че това си е впечатляващо. (Опитвам се да кажа, че не рева за щяло и нещяло — нужни са сериозен емоционален смут или странни зеленчукови ензими, за да пусна сълза.)

Не мога да повярвам колко е скапано това. Искам да кажа, човек е наясно, че подобни неща се случват, но предполагам, че е трудно да бъдеш съпричастен, преди да си чул цялата история от нечия собствена уста/химикалка. Не си ми казал нищо за това какво е било чувството да се намираш в онази съдебна зала, как се чувстваш в затвора… така че мога да си представя, че частите, които си пропуснал, ще ме накарат да плача още повече.

Но няма смисъл просто да ти казвам колко е скапано това (ти вече си го знаеш) и колко съжалявам (вероятно го чуваш от много хора). Мислех си го, преди да напиша това писмо, и се чувствах доста безполезна. Не мога просто да ти пиша и да кажа „съжалявам, това е адски скапано за теб“, мислех си. Така че звъннах на най-добрата си приятелка Гърти.

Гърти е изключително създание по възможно най-незабележимия начин. Зла е с почти всички, напълно обсебена в работата си и ако я излъжеш, напълно ще те изхвърли от живота си. Но е дълбоко принципен човек по свой собствен начин, много е добра с приятелите си и цени честността повече от всичко друго.

Също така по случайност е адвокат. И ако адски успешната й кариера е нещо, по което да се съди, страхотно добър адвокат.

Ще бъда честна: тя прегледа писмото като услуга към мен. Но прочете и преписа на делото заради собствения си интерес и — мисля — също така и заради теб. Не е казала, че поема случая ти (ще видиш това и сам от нейната бележка, която е включена), но има няколко въпроса, на които би искала да отговориш. Можеш спокойно да игнорираш всичко това — вероятно си имаш страхотен адвокат, който вече е прегледал тези неща. Искам да кажа, може би да включа Гърти бе нещо, което направих повече заради себе си, отколкото заради теб, защото исках да чувствам, че правя нещо. Така че не се притеснявай да ме пратиш по дяволите.

Но ако все пак искаш да й отговориш, изпрати нещо в следващото си писмо до Леон и ние ще имаме грижата да й го предадем. И може би… не споменавай това на адвоката си. Не знам какво им е отношението, ако говориш с други адвокати — да не гледат на това като на прелюбодеяние?

В писмото има и купища марки (още една жертва на импулса „искам да помогна“, с който се боря в момента).

Твоя,

Тифи

Скъпи господин Туоми,

Името ми е Гъртруд Константин. Подозирам, че Тифани вече е включила някакво грандиозно представяне за мен в писмото си, така че ще пропусна любезностите.

Моля, нека бъда ясна: това не е предложение да ви представлявам. Това е неформално писмо, а не правна консултация. Ако ви предлагам съвет, то е като приятел на Тифани.

От преписа на делото изглежда, че приятелите, с които сте посетили „Дафи“, нощния клуб в Клапам, не са били призовани като свидетели нито от защитата, нито от обвинението. Моля, потвърдете.

„Кървавите“ не са споменати нито от вас, нито от някой друг човек в преписа. Предполагам от писмото ви, че сте се запознали с името на тази банда едва в затвора. Бихте ли могли да потвърдите коя информация ви накара да смятате, че групата, която сте видели в нощния клуб, и мъжът, който ви е нападнал в тоалетните, са били членове на тази банда?

Разказахте ли за нападението в тоалетната на клуба?

Охранителите на нощния клуб са потвърдили, че бандата (както ще ги наричаме оттук нататък) е напуснала заведението скоро след вас. Не са били разпитвани повече. От мястото, на което са стояли, дали биха могли да видят дали вие и бандата сте тръгнали в една и съща или близка посока?

Изглежда, че съдебните заседатели са взели решението си само въз основа на един откъс от видео наблюдение, заснет в самото заведение. Записът от камерите на Клапам Роуд, паркинга на „Алди“ и съседната обществена пералня беше ли изискан от вашия адвокат?

Искрено ваша,

Гъртруд Константин