Бет О'Лиъри
Споделеният апартамент (49)

Глава 49
Тифи

Знам, никой не би казал, че е приятно бившето ти гадже да се появи, докато си се разгорещил с новото. Никой не би искал подобно нещо да се случва, освен може би поради някакви извратени сексуални причини.

Но едва ли някой друг би бил чак толкова разстроен.

Треса се — не само ръцете, но и краката, чак до над коленете. Опитвам се да се облека толкова тихо, колкото е възможно, парализирана от мисълта за Джъстин, който влиза тук и ме вижда само по бикини, но стигам едва до средата, преди страхът да не ме чуят да надделее над този импулс, и потъвам обратно в леглото само по бельо и един огромен пуловер с Дядо Коледа отгоре (това беше най-близкото нещо в гардероба).

Когато външната врата се затваря с трясък, подскачам така, сякаш някой е дръпнал спусък. Нелепо е. Лицето ми е мокро от сълзи, а аз съм сериозно, истински изплашена.

Леон почуква нежно на вратата на спалнята.

— Само аз съм — подвиква. — Може ли да вляза?

Поемам си дълбок, треперлив дъх и избърсвам сълзите от бузите си.

— Да, влизай.

Хвърля ми един-единствен поглед и прави същото, което направих и аз — запътва се към гардероба и вади най-близкото нещо. След като е облечен, идва и сяда на далечния край на леглото. Благодарна съм му. Изведнъж не искам никакви голи хора наоколо.

— Сигурно ли е, че си тръгна? — питам го.

— Изчаках, докато не чух и вратата на сградата да се затваря — обяснява Леон. — Няма го.

— Но ще се върне. А не мога да приема идеята отново да го видя някога. Не мога… мразя го. — Поемам си още един дълбок, разтърсващ дъх, като усещам как сълзите ми отново потичат. — Защо беше толкова ядосан? Винаги ли е бил такъв, или аз просто съм забравила?

Протягам ръка към Леон; искам да бъда прегърната. Той се премества върху леглото и ме придърпва до себе си, слага ме да легна така, че да е зад мен, тялото ми да е сгушено в неговото.

— Усеща, че те изпуска — казва ми тихо. — Страх го е.

— Е, този път няма да се върна.

Леон ме целува по рамото.

— Искаш ли да се обадя на Мо? Или на Гърти?

— Може ли просто да останеш с мен?

— Разбира се.

— Искам само да заспя.

— Тогава ще спим. — Той се пресяга за одеялото от Брикстън и го придърпва над двама ни, след което се навежда, за да изгаси лампата. — Събуди ме, ако ти трябвам.

* * *

Не знам как, но спя през цялата нощ и се събуждам чак от звуците на човека от горния етаж, който прави каквото винаги прави в седем сутринта (Звучи като някакъв вид енергична аеробика, която включва много подскачане. Бих се ядосала, но е толкова по-добре от това алармата ми да ме буди за работа).

Леон го няма. Изправям се със замъглен поглед от плача, преди да заспя, и се опитвам пак да осъзная реалността. Докато преминавам мислено през вчерашния ден — тъжно завършвайки хубавата част на дивана и спомняйки си пристигането на Джъстин, — Леон подава глава през вратата.

— Чай?

— Ти ли го приготви?

— Не, накарах домашното духче.

Усмихвам се.

— Не се тревожи. Казах му да приготви твоя особено силен — допълва той. — Може ли да вляза?

— Разбира се, че можеш. Това е и твоята спалня.

— Не и когато ти си тук.

Подава ми чаша с подобаващо силен чай. Това е първият път, в който Леон ми го приготвя, но точно както аз знам с колко мляко той пие своя чай, и той явно е разбрал как аз обичам моя. Странно е колко лесно можеш да опознаеш някого по следите, които оставя след себе си.

— Толкова съжалявам за снощи — започвам.

Леон поклаща глава.

— Моля те, недей. Вината не е твоя, нали?

— Ами. Аз излизах с него. Доброволно.

Тонът ми е шеговит, но Леон се намръщва.

— Подобни връзки спират да бъдат „доброволни“ много бързо. Има сума ти начини, по които един човек може да те накара да останеш с него или да си мислиш, че искаш да останеш.

Накланям глава и го поглеждам, докато седи на края на леглото, с ръце, подпрени на коленете, а двете му длани са обгърнали чашата с чай. Говори ми наполовина през рамо и всеки път, когато срещне погледа ми, ми идва да се усмихна. С нова прическа е — най-спретнатата, която съм виждала досега, загладена зад ушите му и извиваща се в къдрици чак в основата на врата му.

— Изглеждаш много добре информиран — казвам внимателно.

Вече не ме гледа.

— Мама — подхвърля като обяснение. — Тя прекарваше голяма част от времето си с мъже, които я тормозеха.

Думата ме кара да потръпна. Леон го долавя.

— Извинявай — добавя.

— Джъстин никога не ме е удрял или нещо такова — започвам бързо аз и се изчервявам.

Ето ме, правя драма за гадже, което се опитва да ме командва, докато майката на Леон е преминала през…

— Не говорех за такъв тормоз — обяснява той. — Имах предвид емоционален.

— О!

Такава ли е била връзката ми с Джъстин?

Да, решавам незабавно наум, преди да имам време да се усъмня в себе си. Разбира се, че е била, по дяволите. Луси, Мо и Гърти го намекват от месеци, без да го изричат на глас, нали? Преглъщам голяма глътка чай, като се крия зад чашата си.

— Беше трудно да го гледаш отстрани — допълва Леон, гледайки надолу към чая си. — Сега е по-добре. Много сеанси с терапевт. Добри приятели. Стигане до основата на проблема.

— Ммм. И аз опитвам това… със сеансите.

Той кимва.

— Това е добре. Ще помогне.

— Мисля, че вече помага. Идеята беше на Мо, а той буквално винаги е прав за всичко.

Бих се радвала на една от аудио прегръдките на Мо в момента всъщност. Докато се оглеждам за телефона си, Леон посочва към мястото, където лежи на нощното шкафче.

— Ще те оставя насаме. И не се тревожи за рождения ден на Холи. Обзалагам се, че сигурно е последното нещо, за което искаш…

Той млъква при възмутеното ми изражение.

— Мислиш, че ще пропусна рождения ден на Холи заради снощи?

— Ами помислих си, че сигурно не ти е до това, и…

Поклащам глава.

— Разбира се, че не. Последното, което искам, е да позволя на това… нещо с Джъстин да пречи на важните неща.

Той се усмихва, погледът му се задържа на лицето ми.

— Ами добре тогава. Благодаря.

— Трябва да излезем достатъчно рано, за да й купим подарък! — виквам след него, докато излиза.

— Аз й дадох подаръка на доброто здраве! — виква той в отговор през вратата.

— Това не е достатъчно. Трябва да е нещо с марката „Клеърс“!