Бет О'Лиъри
Споделеният апартамент (69)

Глава 69
Тифи

— Вече си ме виждал гола. И върши секси неприлични неща с мен. И въпреки това продължаваш да ме гледаш по този начин.

Усмивката му пак се изкривява по онзи разкошен начин, усмивката, по която си паднах преди толкова седмици в Брайтън.

— Тифани Мур — казва ми, — имам пълното намерение да продължавам да те гледам по този начин още много луни.

— Много луни!

Той кимва тържествено.

— Колко очарователно и изкусно неопределено от твоя страна.

— Е, нещо ми подсказа, че предложението за дългосрочно обвързване може да те накара да побегнеш към хълмовете.

Замислям се и отново нагласям глава върху гърдите му.

— Разбирам те, но всъщност, изглежда, тази идея ме кара единствено да се чувствам доста топло и уютно.

Той не казва нищо, само ме целува по главата.

— Също така няма да мога постоянно да бягам до най-близкия хълм.

— Може би до хълма Хърни? Можеш да опиташ с него.

— Ами — отвръщам, като се завъртам по корем и се подпирам на лакти — нямам желание да тичам до хълма Хърни. Харесва ми планът с многото луни. Мисля, че е… ей, слушаш ли ме изобщо?

— Да? — пита Леон, като вдига поглед. Усмихва се. — Извинявай. Успя да ме разсееш дори от самата себе си.

— А пък аз си мислех, че е невъзможно да бъдеш разсейван.

Той ме целува, ръката му се придвижва, за да рисува груби кръгове по гърдите ми.

— Разбира се. Не се разсейвам — повтаря Леон. — А ти си…

Вече не мога да мисля като хората.

— Като пластилин в ръцете ти?

— Щях да кажа „прекрасно лесна за разсейване“.

— Този път ще се правя на недостъпна.

Той прави нещо с ръката си, което никой никога не ми е правил. Нямам представа какво се случва, но изглежда, включва палеца му, зърното ми и около пет хиляди горещи иглички от усещането.

— Ще ти напомня за това след десет минути — казва Леон и започва да целува врата ми.

— Самодоволен си.

— Щастлив съм.

Отдръпвам се от него. Осъзнавам, че бузите започват да ме болят, и мисля, че наистина е заради всички усмивки. Знам точно какво ще направи Рейчъл, когато й кажа: ще пъхне пръст в устата си и ще се престори, че повръща. Но е истина — въпреки всичко случило се днес, аз съм ужасно, главозамайващо щастлива.

Той повдига вежда.

— Няма ли остроумен отговор?

Ахвам, докато пръстите му се движат по косата ми и рисуват шарки, които не мога да проследя.

— Само се опитвам да… Само ми дай… минутка…

* * *

Докато Леон е под душа, аз написвам списъка със задачите ни за следващия ден и го закрепвам на хладилника. Включва следното:

1. Усилено се старай да не мислиш за присъдата на съдията.

2. Вземи ограничителна заповед.

3. Говори с Мо и Гърти, ами… за Мо и Гърти.

4. Купи мляко.

Суетя се, докато го чакам да се появи, след което се предавам и посягам към телефона. Просто ще трябва да се ослушвам за душа.

— Ало? — долита приглушеният глас на Гърти от другата страна на линията.

— Здрасти!

— О, слава богу — въздъхва тя и почти чувам как отново се отпуска върху възглавниците. — Двамата с Леон разбрахте ли се?

— Да, разбрахме се — казвам й.

— О, и си спала с него?

Усмихвам се.

— Усетът ти се е върнал.

— Значи, не съм съсипала всичко?

— Не си съсипала всичко. Въпреки че, за да сме честни, Джъстин щеше да съсипе всичко, а не ти.

— Божичко, ама че си благосклонна. В безопасност ли бяхте?

— Да, майко, бяхме в безопасност. Вие двамата с Мо бяхте ли в безопасност, когато се сдобрихте тази сутрин? — питам сладко.

— Недей — контрира Гърти. — Достатъчно лошо е, че аз мисля за пениса на Мо, не е нужно и ти да си го причиняваш.

Засмивам се.

— Може ли да пием кафе утре, само тримата? Искам да чуя как сте се събрали. Бегло и без подробности за пениси.

— И да поговорим за това как ще си извадиш ограничителна заповед? — предлага Гърти.

— Това Тифи ли е? — чува се гласът на Мо.

— Толкова е мило, че чува „ограничителна заповед“ и се сеща за мен — казвам, като леко се сдухвам от смяната на темата. — Но, да. Трябва да поговорим за това.

— Защитена ли се чувстваш?

— Пак ли се върнахме на темата за контрацептивите?

— Тифи. — Гърти никога не ме е оставяла да шикалкавя. — Защитена ли се чувстваш в апартамента?

— С Леон тук, да.

— Хубаво. Добре. Но дори и така да е, трябва да поговорим за съдебно разпореждане, което да те предпазва и преди изслушването.

— И… чакай, ще има изслушване?

— Остави горката жена да помисли — обажда се Мо. — Радвам се, че двамата с Леон сте се сдобрили, Тифи! — виква.

— Благодаря, Мо.

— Скапах ли ти настроението? — пита Гърти.

— Малко. Но всичко е наред. Тепърва предстои да се обадя на Рейчъл.

— Да, отивай да обсъждаш гнусните подробности с Рейчъл — съгласява се Гърти. — Кафе утре, пиши ни кога и къде.

— До скоро — казвам, затварям и спирам, за да се ослушам.

Душът все още тече. Обаждам се на Рейчъл.

— Секс? — са първите й думи, когато вдига телефона.

Засмивам се.

— Не, благодаря, обвързана съм.

— Знаех си! Сдобрихте ли се?

— И още как — отвръщам с преувеличено съблазнителен глас.

— Подробности! Подробности!

— Ще ти разкажа подобаващо в понеделник. Но… открих, че гърдите ми са се представяли незадоволително през целия ми зрял живот.

— А, да — отвръща Рейчъл вещо. — Чест проблем. Знаеш ли, че има…

— Шшт! — изсъсквам. Душът е спрян. — Трябва да затварям!

— Не ме оставяй така! Щях да ти разкажа всичко за зърната!

— Леон ще намери за странно, че съм позвънила на най-добрите си приятели след секс — прошепвам. — Все още е началото на връзката. Трябва да се преструвам на нормална.

— Хубаво, но записвам двучасова работна среща за понеделник сутринта. Тема: „Цици 101“.

Затварям и секунда по-късно Леон влиза по кърпа, косата му е пригладена назад, по раменете му блестят капчици и спира, за да прегледа списъка ми със задачи.

— Изглежда постижимо — решава, като отваря вратата на хладилника и взема портокаловия сок. — Как са Гърти и Рейчъл?

— Моля?

Той ми се усмихва през рамо.

— Искаш ли да се върна обратно в банята? Реших, че трябва да ти оставя време само за две обаждания, тъй като Гърти ще бъде с Мо.

Усещам как се изчервявам.

— Аз, ъъ, такова…

Той се навежда с портокаловия сок в ръка и ме целува по устните.

— Не се притеснявай — казва ми. — Планирам да остана в блажено неведение колко лични неща споделяш с Рейчъл.

— Когато й разкажа всичко, тя ще те смята за божество сред мъжете — отвръщам, отпускам се назад и се пресягам към сока.

Леон потръпва.

— Ще може ли отново да ме погледне в очите?

— Разбира се. Обаче вероятно ще предпочете да гледа някъде другаде.