Бет О'Лиъри
Споделеният апартамент (28)

Глава 28
Леон

Ъъгххх.

Ъъгххх.

Лежа по гръб на леглото, обездвижен от ужасен срам. Не мога да мисля с думи. Ъъгххх е единственият звук, адекватен да опише подобаващо ужаса.

Кей не каза ли, че Тифи е непривлекателна? Просто така мислех! Или… или… дори не съм мислил за това всъщност. Но, господи. Тя е като… Ъъгххх.

Не може оскъдно облечена дама да изскочи на мъж под душа. Не може да прави така. Не е честно.

Не мога да свържа тази жена в банята с червеното бельо с жена, на която пиша бележки и след която чистя. Просто никога не съм…

Домашният телефон иззвънява. Замръзвам. Телефонът в кухнята. Вероятност пак да се сблъскам с Тифи: висока.

Размръзвам се и се отърсвам. Очевидно трябва да вдигна телефона — ще бъде Ричи. Изскачам от спалнята, хванал кърпата около кръста си, и намирам телефона под купчина шапки от господин Прайър на кухненски шкаф; вдигам, докато се стрелвам обратно в спалнята.

Аз: Хей.

Ричи: Добре ли си?

Издавам стенещ звук.

Ричи, притеснен: Какво има? Какво е станало?

Аз: Не, не, нищо лошо. Просто… запознах се с Тифи.

Ричи, ободрен: О! Готина ли е?

Повтарям стенещия звук.

Ричи: Такава е! Знаех си.

Аз: Не трябваше да бъде. Предполагах, че Кей се е уверила, че не е!

Ричи: Прилича ли поне по нещичко на Кей?

Аз: Ъ?

Ричи: Кей не би сметнала никоя за готина, освен ако не прилича на нея самата.

Потръпвам, но донякъде разбирам какво има предвид. Не мога да си избия образа на Тифи от главата. Рошава червена коса, стърчаща навсякъде, сякаш току-що е станала от леглото. Светлокафяви лунички по бледата кожа, покрили ръцете и гърдите й. Червен дантелен сутиен. Невероятно идеални гърди.

Ъъгххх.

Ричи: Къде е тя сега?

Аз: Под душа.

Ричи: А ти къде си?

Аз: Крия се в спалнята.

Пауза.

Ричи: Осъзнаваш, че след душа първо там ще дойде, нали?

Аз: Мамка му!

Ставам в седнало положение. Лутам се наоколо и търся дрехи. Намирам само нейни. Виждам роклята й, хвърлена разкопчана на пода.

Аз: Почакай. Трябва да се облека.

Ричи: Моля, какво?

Оставям слушалката на леглото и слагам боксерки и долнище на анцуг. Ужасно наясно съм, че задникът ми сочи към вратата, докато го правя, но това е по-добрият вариант, отколкото ако съм обърнат обратно. Намирам стар потник наблизо и го обличам, след това издишам.

Аз: Добре. Така. Мисля, че най-безопасно е да… отида в кухнята? Тя няма да мине оттам от банята към спалнята. След това мога да се скрия в банята, докато не излезе.

Ричи: Какво се е случило, по дяволите? Защо си без никакви дрехи? Да не си спал с нея, човече?

Аз: Не!

Ричи: Добре. Беше логичен въпрос.

Минавам през всекидневната към кухнята. Скривам се възможно най-дълбоко зад хладилника, за да не може да бъда видян по пътя между банята и спалнята.

Аз: Натъкнахме се един на друг под душа.

Ричи се изсмива гръмогласно, което ме кара неволно да се усмихна леко.

Ричи: И тя беше гола?

Стенание.

Аз: Почти. Обаче аз бях.

Смехът на Ричи се усилва още повече.

Ричи: Ех, човече, това ми оправи деня. Значи, тя е била по какво, хавлия?

Аз: По бельо.

Този път и Ричи стене.

Ричи: Хубаво?

Аз: Няма да говоря за това!

Ричи: Имаш право. Може ли да те чуе?

Пауза. Слушам. Ъъгххх.

Аз, съскам: Душът е спрял!

Ричи: Не искаш ли да си там, когато излезе само по кърпа? Защо просто не се върнеш в спалнята? Няма да изглежда, сякаш си го направил нарочно. Имам предвид, че ти почти го направи, без да искаш. Отивай да се видите пак, никога няма да…

Аз: Няма да стоя и да чакам в засада горката жена, Ричи! Вече се изложих на показ пред нея, нали така? Вероятно е травматизирана.

Ричи: Изглеждаше ли травматизирана?

Връщам се към спомена. Изглеждаше… Ъъгххх. Толкова много кожа. И големи сини очи, лунички по носа, онова кратко поемане на дъх, когато минах край нея към вратата, твърде близко, за да е удобно.

Ричи: Ще трябва да поговориш с нея.

Звук от отключване на вратата на банята.

Аз: По дяволите!

Скривам се още по-дълбоко зад хладилника, после, когато не следва друг шум, надзъртам.

Не гледа към мен. Кърпата е увита плътно под ръцете й, а дългата й коса сега е по-тъмна и от нея капе вода по гърба й. Изчезва в спалнята.

И дишам.

Аз: В спалнята е. Отивам в банята.

Ричи: Защо просто не излезеш от апартамента, щом се притесняваш толкова, човече?

Аз: Тогава не мога да говоря с теб! Не мога да се справя сам с това, Ричи!

Чувам го как се ухилва.

Ричи: Има нещо, което не ми казваш, нали? Не, нека позная… да не си се развълнувал малко…?

Издавам най-звучното си, най-засрамено стенание до момента. Ричи реве от смях.

Аз: Тя изскочи от нищото! Не бях подготвен! Не съм правил секс от седмици!

Ричи, смее се истерично: О, Лий! Мислиш ли, че е забелязала?

Аз: Не. Определено не. Не.

Ричи: Значи, може би.

Аз: Не. Не може да е. Твърде неловко е, за да мисля за това.

Заключвам вратата на банята след себе си и свалям капака на тоалетната, за да седна. Гледам в краката си, сърцето ми блъска.

Ричи: Трябва да вървя.

Аз: Не! Не ме оставяй! Какво да правя сега?

Ричи: Какво искаш да правиш сега?

Аз: Да избягам!

Ричи: Хайде, Лий! Успокой се.

Аз: Това е ужасно. Ние живеем заедно. Не мога да се разхождам с ерекция пред съквартирантката си! Това е… това е… неприлично! Вероятно престъпление!

Ричи: Ако е, тогава аз определено съм на мястото си тук. Хайде, човече. Не откачай. Както казваш сам, двамата с Кей сте скъсали от няколко седмици, а не спите заедно от доста по-дълго време…

Аз: Откъде знаеш?

Ричи: Хайде де. Очевидно беше.

Аз: Ти не си ни виждал заедно от месеци!

Ричи: Въпросът е, че не е станало кой знае какво. Видял си гола мацка и си започнал да мислиш с… чакай малко, приятел, дай ми…

Той въздъхва.

Ричи: Трябва да тръгвам. Но се успокой. Тя не е видяла нищо, това не значи нищо, просто се успокой.

Затваря телефона.