Бет О'Лиъри
Споделеният апартамент (53)

Глава 53
Тифи

Гледам към много далечния, много опасан с паяжини таван. Тук е направо адски ледено, дори и под завивка и три одеяла, с телесната топлина на Рейчъл вляво от мен като радиатор във формата на човек.

Днес беше изключително шантав ден. Необичайно е да можеш да прекараш цели осем часа, загледан в човека, когото харесваш. Ако сме честни, по-голямата част от деня ми премина във фантазии как всички останали хора в този замък са се изпарили, като сме останали само аз и Леон, голи (изпарителят също така е взел и дрехите ни), с много вълнуващи места, на които да правим секс.

Очевидно все още съм развалина, що се отнася до Джъстин, и докато нещата напредват с Леон, мога да почувствам как хубаво-страшно се накланя към страшно-страшно малко по-често. Когато Леон започна да говори за намиране на повече време един за друг например, онова паническо, затворено в мен чувство веднага ме сви. Но под него, когато мисля ясно, имам толкова добро предчувствие за Леон. Мисля за него, когато се чувствам най-щастлива. Той ме кара да бъда още по-решителна и да се отърва от случилото се с Джъстин, защото не искам да разнасям тази тежест със себе си, когато съм с Леон. Искам да бъда лека, свободна и необвързана. И гола.

— Престани — промърморва Рейчъл във възглавницата си.

— Какво да престана?

Не бях осъзнала, че е будна, иначе щях да изпълня целия този мисловен епизод на глас.

— Сексуалната ти неудовлетвореност ме изнервя — казва тя, като се обръща и повлича колкото може повече от завивката със себе си.

Аз се вкопчвам здраво и успявам да издърпам един-два сантиметра обратно.

— Не съм неудовлетворена.

— О, моля ти се. Обзалагам се, че само чакаш да заспя, за да почнеш да ми се клатиш на крака.

Ръчкам я с едно много студено стъпало. Рейчъл изскимтява.

— Моята сексуална неудовлетвореност не може да ти пречи да спиш — отвръщам, като сменям темата. — Ако това беше възможно, никой никога нямаше да може да спи през викторианската епоха.

Тя се обръща, за да присвие очи към мен.

— Странна си — заключава и пак се превърта на другата страна. — Измъквай се и отивай да си намериш гаджето.

— Той не ми е гадже — отвръщам автоматично по начина, по който човек се учи да го прави на осем години.

— Твоят специален приятел. Твоето меченце. Твоят сладкиш. Твоят…

— Отивам — изсъсквам й и отмятам завивката.

Хана нежно похърква на другото легло. Всъщност изглежда като доста мил човек, когато спи, обаче пък е трудно да приличаш на кучка, докато лигите ти текат върху възглавницата.

Двамата с Леон измислихме план да се видим тази вечер. Мартин поради някаква дразнеща причина премести Леон в двойна стая, която да споделя с фотографа, което значи, че двамата не можем да се пъхнем в леглото. Но след като и Хана, и фотографът са заспали, няма причина да не можем да се измъкнем за едно приключение из замъка. Идеята беше и двамата да си починем малко, след което да се срещнем в три часа сутринта, но аз бях твърде развълнувана, за да спя. И все пак видът на току-що събудена не е чак толкова прекрасен, колкото от Холивуд те карат да вярваш, затова вероятно е добре, че лежах будна с часове и си мислех срамни неща.

Не бях очаквала тук да бъде толкова адски студено обаче. Бях си представяла, че ще нося само бельо и нощница — донесох си секси бельо и всичко останало, — но в момента съм по долнище на вълнена пижама, вълнени чорапи и три пуловера и няма никакъв начин да ги сваля. Затова просто мацвам на устните си малко гланц, разрошвам косата си и внимателно отварям вратата.

Скърца толкова силно, та чак звучи като клише, но Хана не се събужда. Измъквам се през вратата веднага щом се отваря достатъчно и я придърпвам да се затвори след мен, като потръпвам от стенещите звуци.

Двамата с Леон имаме среща в кухнята, защото, ако някой ни открие там, ще разполагаме с добро оправдание (предвид броя бисквити, които консумирам на работа, всеки без проблем ще повярва, че се нуждая от среднощно похапване). Тръгвам енергично по покрития с килим коридор, като държа под око стаите наоколо, в случай че някой друг също е буден и ме забележи.

Никой. Бързото ходене ме сгрява лекичко, така че вземам и стълбите с подтичване и докато стигна до кухнята, почти съм останала без дъх.

Кухнята е единствената част от замъка, която изглежда обичана. Била е наскоро ремонтирана и за мое огромно щастие, в далечния й край има огромна печка „Ага“. Лепвам се за нея като момиче, което е открило бивш музикант от „Уан Дайрекшън“ в нощен клуб и не планира да си тръгне без него.

— Нормално ли е да те ревнувам толкова? — пита Леон зад гърба ми.

Поглеждам през рамо. Застанал е на прага, косата му е току-що пригладена назад, в широка тениска и долнище на анцуг.

— Ако тялото ти излъчва по-висока температура от тази печка, твоя съм — казвам, като се обръщам, за да си стопля дупето и задната част на краката, както и за да го огледам по-добре.

Той стеснява разстоянието помежду ни бавно, небрежно. Понякога в него има една сдържана увереност — не я показва често, но когато се случи, е невероятно секси. Целува ме и се стоплям още повече.

— Имаше ли проблем да се измъкнеш? — питам и се отдръпвам, за да отметна косата на раменете си.

— Лари, фотографът, спи направо непробудно — обяснява Леон, отново открива устата ми и бавно ме целува.

Сърцето ми вече тупти бясно. Чувствам се леко замаяна, сякаш цялата кръв, която обичайно е в главата ми, сега е решила, че си има по-важни занимания другаде. Устните ни едва се отлепят. Леон ме повдига, така че да седна на котлона на печката, и аз увивам крака около него, като сключвам глезени зад гърба му. Той се притиска към мен.

Постепенно осъзнавам как жегата от котлона бавно си проправя път през пижамата и започва да пари на задника ми.

— Ооох. Препечено — простенвам и се отблъсквам напред, така че Леон да поеме тежестта ми.

Той ме вдига като коала и ме премества на плота отстрани, устните му бавно започват да оставят пътечки по кожата ми — врата и гърдите, пак по устните, врата, ключицата, устните. Главата ми започва да се върти; почти неспособна съм да мисля. Ръцете му откриват тънката пролука между пуловерите и долнището на пижамата ми, след което дланите му са върху кожата ми и от почти неспособна да мисля се превръщам в напълно неспособна.

— Лошо ли е да правиш секс на място, където другите хора приготвят храна? — пита той, като се отдръпва, останал без дъх.

— Не! Просто е… чисто! Хигиенично — обяснявам и го придърпвам обратно.

— Добре — казва Леон и изведнъж всичките ми пуловери изчезват наведнъж.

Вече въобще не ми е студено. Всъщност мога и с по-малко дрехи да изкарам. Защо, по дяволите, не си сложих секси нощничката?

Свалям тениската на Леон и подръпвам връзката на анцуга му, докато не го махва и него. После плъзвам тялото си до неговото, а той прави пауза за момент.

— Добре? — пита ме прегракнало. Мога да видя какъв самоконтрол му коства да зададе въпроса; отговарям с още една целувка. — Да? — продължава, с уста върху моята. — Това значи „добре“?

— Да. А сега млъкни — прошепвам му и той прави каквото му е наредено.

Толкова сме близо. Почти гола съм, той е почти гол, главата ми е пълна с Леон. Това е то. Случва се. Вътрешната ми сексуално неудовлетворена викторианка едва не плаче от благодарност, докато Леон ме придърпва към себе си за бедрата и ме притиска, така че тялото му пак е между краката ми.

И тогава, ето го и него. Спомена.

Замръзвам. Той не забелязва отначало и за три дълбоко ужасяващи секунди ръцете му продължават да се движат по тялото ми, устните му все още са притиснати силно в моите. Много е трудно да опиша това чувство. Паника може би, но съм напълно неподвижна и се чувствам странно пасивна. Замръзнала съм, хваната съм в капан и изпитвам странното усещане, че някаква жизненоважна част от мен се е откачила.

Движенията на Леон се забавят и ръцете му спират от двете страни на лицето ми. Нежно повдига главата ми, за да го погледна.

— А — казва.

Разплита се от мен точно когато цялата започвам да треперя.

Сякаш не мога да си върна тази част от себе си. Не знам откъде идва това чувство — в единия момент щях да правя секса, за който мечтаех цяла седмица, а в следващия си… спомнях нещо. Тяло, което не беше на Леон, ръце, които правеха същото като неговите, но аз не ги исках върху себе си.

— Трябва ти пространство или прегръдка? — пита ме просто, вече застанал на метър разстояние.

— Прегръдка — успявам да изрека.

Той ме придърпва до себе си и се пресяга към купчината пуловери на плота, докато го прави. Слага един от тях върху раменете ми и ме прегръща, главата ми е облегната на гърдите му. Единственото, което издава колко разочарован се чувства, е туптенето на сърцето му в ухото ми.

— Съжалявам — промърморвам в прегръдката му.

— Никога не бива — заявява Леон. — Не съжалявай. Добре?

Усмихвам се несигурно и притискам устни към кожата му.

— Добре.