Бет О'Лиъри
Споделеният апартамент (60)

Глава 60
Леон

Госпожица Константин: Госпожо Уилсън, вие сте нашето първо вещо лице. Бихте ли започнали, като кажете на съдиите по какво сте експерт?

Госпожа Уилсън: Анализирам и обработвам видео записи. От петнайсет години. Работя за най-голямата компания за видео наблюдение в Англия в Юридическия отдел — моят екип обработи този изчистен вариант на записите и ги събра на едно място [сочи към екрана].

Госпожица Константин: Много ви благодаря, госпожо Уилсън. И с вашия опит, докато преглеждахте записите от видео наблюдението, какво можете да ни кажете за двата кратки клипа, които видяхме днес?

Госпожа Уилсън: Много неща. Не са един и същи мъж, като за начало.

Госпожица Константин: Наистина ли? Звучите напълно убедена в думите си.

Госпожа Уилсън: О, разбира се, напълно. Като за начало, погледнете цвета на суитшърта в изчистения запис. Само едната дреха е черна. Можете да познаете по цвета от клипчето, виждате ли? Черното е по-плътно.

Госпожица Константин: Може ли да видим образите и от двата клипа едновременно на екрана? Благодаря.

Госпожа Уилсън: След това вижте начина, по който ходят! Добра имитация е, хубаво, но първият мъж определено е фир… е очевидно пиян, ваши светлости. Вижте само как върви на зигзаг. За малко да се удари във витрината. А следващият мъж върви по доста по-права линия и не залита, нито нещо подобно, когато се пресяга за ножа. Нашият първи тип едва не си изпусна бирите!

Госпожица Константин: А с новия запис от паркинга на „Алди“ можем да видим отличителното… ходене на зигзаг още по-ясно.

Госпожа Уилсън: О, да.

Госпожица Константин: А от групичката, която виждаме да върви няколко секунди по-късно след първата фигура, вече идентифицирана като господин Туоми… можете ли да разпознаете някой от хората в нея като човека с ножа в магазинчето?

Господин Търнър, към съдиите: Ваши светлости, това са просто спекулации и нищо повече.

Съдия Уейт: Не, ще разрешим да продължи. Госпожица Константин се позовава на уменията на свидетеля си.

Госпожица Константин: Госпожо Уилсън, възможно ли е някой от тези мъже да е бил същият от магазина, като гледате записа?

Госпожа Уилсън: О, да. Онзи тип най-вдясно. Качулката му е сложена и тук не показва походката, но вижте как едното му рамо се накланя с всяка крачка на левия крак. Вижте как потрива рамото си, това е същият жест, който прави и онзи в магазина, преди да извади ножа.

Господин Търнър: Тук сме, за да разгледаме обжалването на господин Туоми. Какво общо има това с намесването на неразпознаваем минувач?

Съдия Уейт: Разбирам ви, господин Търнър. Добре, госпожице Константин, имате ли други въпроси, които да се отнасят до настоящия случай?

Госпожица Константин: Никакви, ваша светлост. Надявам се да можем да се върнем към това обсъждане на по-късна дата обаче, ако този случай бъде отворен за преразглеждане.

Прокурорът, господин Търнър, се подсмихва в шепа. Гърти обръща смразяващия си поглед към него. Спомням си как господин Търнър заплашваше Ричи на последното дело. Наричаше го бандит, буйстващ престъпник, дете, което вземало каквото си поиска. Наблюдавам как господин Търнър пребледнява под погледа на Гърти. За мое голямо удоволствие, дори с перука и роба, прокурорът не е имунизиран срещу мръсните погледи на Гърти.

Срещам очите на Ричи и за пръв път през целия ден искрено се усмихвам.

* * *

Излизам отвън за кратка почивка и си включвам телефона. Не точно, че сърцето ми бие по-бързо от обичайно, а просто… по-силно. По-значимо. Всичко ми се струва преувеличено: когато си купувам кафе, вкусът му е по-силен, когато небето се прочиства, слънцето е пълно и ярко. Не мога да повярвам колко добре вървят нещата. Гърти просто не се спира — всяко нещо, което казва, е толкова… убедително. Съдиите не спират да кимат. Съдията от първия път никога не кимаше.

Представял съм си това твърде много пъти и сега го преживявам. Чувствам се като в сън наяве.

Няколко съобщения от Тифи. Излизам, за да напиша бърз отговор, дланите ми са потни, почти се страхувам, че ако го напиша и изпратя, ще урочасам нещата. Иска ми се да можех да й се обадя. Вместо това поглеждам фейсбук страницата на Таша Чай-Лате — Тифи казва, че тя снима премиерата на книгата. Вече има качено видео с хиляди гледания; изглежда като от премиерата, ако съдя по сводестия таван на първа снимка.

Пускам го, докато се настанявам на една пейка пред сградата на съда и игнорирам групата папараци, които седят там и чакат възможността да заснемат някой, за когото може да им платят.

Това е благодарствената реч на Катрин. Усмихвам се, докато тя говори за Тифи. От това, което самата Тифи ми е казвала, редакторите рядко изобщо ги споменават, а дизайнерите дори още по-малко — виждам как Рейчъл сияе, докато се качва на сцената с Тифи.

Камерата подскача. Някой си проправя път към предната част. Докато изскача на сцената, осъзнавам кой е това.

Внезапно ме залива ужасна, предизвикваща вина, нужда да напусна съдебната зала и да отида в Айлингтън. Сядам напред, загледан в малкото видео, което върви на екрана ми.

Видеото спира, след като тя казва „да“.

Изненадан съм колко ужасно е чувството. Може би човек никога не знае какво изпитва към някого, докато този някой не се съгласи да се омъжи за друг човек.