Бет О'Лиъри
Споделеният апартамент (2)

Глава 2
Леон

Телефонът ми звъни, докато доктор Пател предписва лекарства на Холи (малко момиче с левкемия). Лош момент. Много лош момент. Доктор Пател не е доволна от прекъсването и го показва ясно. Изглежда, е забравила, че аз също, като нощна сестра, трябваше да съм си тръгнал в осем и въпреки това все още съм тук и се занимавам с болни хора и раздразнени консултанти като доктор Пател.

Затварям, когато звъни, естествено. Напомням си да проверя гласовата поща и да сменя тона на звънене на нещо по-малко злепоставящо. (Това се нарича „джайв“ и е твърде фънки за болнична обстановка. Не че фънкът няма място в болница, но просто невинаги е подходящ.)

Холи: Защо не вдигна? Това не е ли невъзпитано? Ами ако се обажда приятелката ти с късата коса?

Доктор Пател: Невъзпитано е да оставиш телефона си на звук по време на визитация. Макар да съм изненадана, че който и да е било изобщо се е опитал да му се обади по това време.

Поглед към мен — полураздразнен, полуразвеселен.

Доктор Пател: Може би си забелязала, че Леон не е много по приказките, Холи.

Навежда се съучастнически.

Доктор Пател: Един от специализантите има теория по въпроса. Твърди, че Леон има ограничен запас от думи за всяка смяна и когато дойде това време от денонощието, вече напълно го е изчерпал.

Няма да удостоя това с отговор.

Като стана дума за приятелка с къса коса: още не съм казал на Кей за онова със стаята. Нямах време. Също така избягвам неизбежния конфликт. Но наистина трябва да й се обадя по-късно тази сутрин.

Тази вечер мина добре. Болката на господин Прайър отслабна достатъчно, че да започне да ми разказва за мъжа, в който се влюбил в окопите: тъмнокос чаровник, на име Джони Уайт, с изваяна челюст на холивудска звезда и палаво пламъче в очите. Прекарали едно отчаяно, романтично, разкъсвано от война лято, след което ги разделили. Джони Уайт бил отведен в болница заради психическо разстройство вследствие на тежките бойни условия. Никога повече не се срещнали. Господин Прайър е можел да се забърка в големи неприятности (хомосексуалността не е нещо, което допада на военните).

Бях изморен, енергията от кафето ме напускаше, но останах с пациента след предаването на смяната. При него никога не идват посетители, а той обича да говори, когато може. Не успях да се измъкна от разговора без шал (четиринайсетия ми от господин Прайър). Мога да кажа „не“ само определен брой пъти, а господин Прайър плете толкова бързо, че се чудя защо някой изобщо си е правил труда с индустриалната революция. Доста сигурен съм, че той е по-бърз от машина.

* * *

Слушам гласовата си поща, след като съм изял опасно препретоплено пържено пиле, гледайки епизода на „Мастър шеф“ от миналата седмица.

Съобщение: Здравейте, Л. Туоми ли е на телефона? Уф, мамка му, вие не можете да отговорите… винаги правя този номер на гласовите пощи. Добре, просто ще продължа, като приемам, че сте Л. Туоми. Името ми е Тифи Мур и се обаждам за обявата от „Гъмтрий“ за стаята. Вижте, приятелите ми мислят, че е странно да делим едно легло, макар че ще бъде по различно време, но мен това не ме притеснява, ако не е проблем за вас, и за да съм честна, бих направила почти всичко за апартамент в центъра на Лондон, в който да мога да се нанеса веднага на тази цена. [Пауза.] О, господи, не всичко. Има купища неща, които не бих направила. Не съм някоя… Не, Мартин, не сега, не виждаш ли, че разговарям по телефона?

Кой е Мартин? Дете? Нима тази дърдореща жена с есекски акцент иска да доведе дете в апартамента ми?

Съобщението продължава: Съжалявам, това е колегата ми, иска да отида на круиз с една дама на средна възраст, която ще говори с пенсионери за плетене на една кука.

Не беше обяснението, което очаквах. По-добро, определено, но повдига много въпроси.

Съобщението продължава: Вижте, просто ми се обадете или ми пишете, ако стаята е все още свободна, става ли? Много съм прибрана, няма да ви се пречкам и все още имам навика да готвя двойни количества за вечеря, така че, ако обичате домашно приготвена храна, мога да ви оставям.

Тя диктува номера си. Точно навреме се сещам да си го запиша.

Жената е досадна, определено. И е жена, което може да подразни Кей. Но само още двама души се обадиха: единият пита дали имам проблем с таралежи за домашни любимци (отговор: не, стига да не живеят в моя апартамент), а другият със сигурност беше наркодилър (не осъждам прибързано — предложи ми наркотици по време на обаждането). Трябват ми още триста и петдесет паунда на месец, ако искам да продължавам да плащам на Сал без помощта на Кей. Това е единственият наличен план. А и никога всъщност няма да виждам тази досадна жена. Ще бъда в апартамента само когато досадната жена не е.

Пиша й.

Здравей, Тифи. Благодаря за съобщението. Ще се радвам да се запознаем и да се уговорим за апартамента ми. Как ти звучи събота сутринта? Поздрави, Леон Туоми.

Мило съобщение от нормален човек. Удържам всички пориви да попитам какъв е планът за круиз на Мартин, макар да съм любопитен.

Тя отговаря почти моментално.

Здравей! Чудесно. В десет часа в самия апартамент тогава? Х

Нека бъде девет или ще заспя! Ще се видим тогава. Адресът е в обявата. Поздрави, Леон.

Ето. Готово. Лесно: триста и петдесет паунда на месец са почти в кърпа вързани. Сега да кажа на Кей.