Бет О'Лиъри
Споделеният апартамент (38)

Глава 38
Леон

Забелязваме Джони Уайт без никаква трудност. Много възрастен мъж, седнал в края на кея. Буквално, точно в края, седнал е на парапета, а краката му висят — изненадан съм, че никой не го е накарал да се премести. Изглежда доста опасно.

Тифи, от друга страна, не е притеснена. Тя подскача, а шапката й се подмята.

Тифи: Виж! Мой собствен Джони Уайт! Обзалагам се, че е истинският. Просто съм сигурна.

Аз: Невъзможно. Не може да спечелиш от първи път.

Но трябва да призная, човекът от Брайтън изглежда по-подходящ от пушача на трева от централните графства.

Тифи е там, преди още да съм имал време да си събера мислите или да преценя най-безопасния начин да го приближим; тя се покатерва на перилата при него.

Тифи към Дж. У. Шести: Здравейте, вие ли сте господин Уайт?

Старецът се обръща. Грейва в усмивка.

Дж. У. Шести: Наистина съм. Ти ли си Леон?

Аз: Аз съм Леон. Приятно ми е да се запознаем, господине.

Усмивката на Дж. У. Шести се разширява.

Дж. У. Шести: Удоволствието е изцяло мое! Ще дойдеш ли тук? Това е любимото ми място.

Аз: А… безопасно ли е?

Тифи вече е провесила крака.

Аз: Хората не се ли тревожат? Да не скочите или да не паднете?

Дж. У. Шести: О, всички тук ме познават.

Той махва весело по посока на мъжа, който работи на количка със захарен памук, и в отговор получава също толкова весело вдигнат среден пръст. Дж. У. Шести се изкикотва.

Дж. У. Шести: Е, какъв е този семеен проект? Да не би да си отдавна изгубеният ми внук, млади момко?

Аз: Малко вероятно. Макар и не невъзможно.

Тифи ме поглежда любопитно. Не ми се струва подходящ момент да я запознавам с всички дупки в родословното си дърво. Размърдвам се, прекалено топло е; жегата е по-силна тук, където слънцето се отразява във водата, и усещам как по челото ми е избила пот.

Тифи: Тук сме заради един приятел. Един… господин Прайър?

Една чайка изкрещява зад нас и Джони Уайт Шести се стряска леко.

Дж. У. Шести: Боя се, че ще трябва да ми дадете още малко информация.

Аз: Робърт Прайър. Мисля, че сте служили в един полк по време на…

Усмивката на Дж. У. Шести се изпарява. Вдига ръка, за да ме прекъсне.

Дж. У. Шести: Ако не възразявате, бих предпочел да спрете дотук. Това не е… любимата ми тема на разговор.

Тифи, внимателно: Хей, господин Уайт, можем ли да отидем някъде да се охладим? Нямам правилната кожа за подобно слънце.

Тя протяга ръце, за да му покаже. Усмивката му бавно се връща.

Дж. У. Шести: Английска роза! И толкова красива.

Обръща се към мен: Късметлия си да откриеш подобна жена. Вече не ги правят такива.

Аз: О, тя не е…

Тифи: Аз не съм…

Аз: Ние всъщност сме само…

Тифи: Съквартиранти.

Дж. У. Шести: О!

Мести поглед от единия към другия. Не изглежда убеден.

Дж. У. Шести: Както и да е. Най-добрият начин да се охладиш наоколо е да поплуваш.

Той махва с ръка към плажа.

Аз: Не си нося бански.

Но в същия момент Тифи казва:

Тифи: Ще го направя, ако и вие го направите, господин Уайт!

Зяпвам я. Тифи е пълна с изненади. Доста дезориентиращо е. Не съм сигурен, че тази идея ми допада.

Дж. У. Шести, от друга страна, изглежда очарован от предложението й. Тя вече му помага да се върне обратно през перилата. Аз бързам да й помогна, тъй като това е един много възрастен човек, много близо до внезапно падане.

Докато вървим по кея покрай атракции и игри, имам достатъчно време да измисля оправдание.

Аз: Някой от нас по-добре да остане да пази вещите.

Дж. У. Шести: Не се тревожи за това. Ще ги оставим на Радли.

Радли се оказва един мъж с разноцветен тюрбан, който ръководи детски старомоден куклен театър. Тифи ме стрелва с доволен поглед, докато се представяме и оставяме чантите си. „Не е ли прекрасно?“, изрича безгласно. Не мога да не се усмихна. Този Джони Уайт бързо се превръща в мой любимец, трябва да призная.

Следвам Тифи и Джони, докато си проправят път край плажуващи и шезлонги към брега. Спирам за момент да изритам обувките си, камъчетата са хладни под краката ми. Косата на Тифи е огненочервена. Джони Уайт се бори да свали блузата си, докато върви.

А сега… ъъгххх. Тифи прави същото.