Джеймс Патерсън
Когато дойде паякът (80)

Глава 79

Джези Фланаган вървеше по коридора към стая 427 на хотел „Марбъри“ в Джорджтаун. Отново действаше импулсивно. Задвижваха я сили извън разума й. Тайната среща, на която отиваше, никак не й допадаше и се питаше какъв ли е поводът. Май се досещаше, но дано да греши. Само дето рядко грешеше.

Джези побарабани с кокалчетата на ръката си по вратата. Хвърли един поглед назад през рамо. Не беше проява на маниакална мнителност. Тя просто знаеше, че половин Вашингтон е зает да следи другата половина.

— Отворено е. Влизай — чу се глас отвътре.

Джези отвори вратата и го видя излегнат на дивана. Беше наел апартамент — лош знак. Искаше му се да пилее пари.

— Покои, достойни за теб — усмихна се Майк Дивайн откъм канапето. Гледаше по телевизията мач на вашингтонския футболен отбор „Редскинс“. Невъзмутим, както винаги. В много отношения й напомняше за баща й. Може би затова се увлече по него. Перверзността на ситуацията я възбуждаше.

— Майкъл, точно сега е много опасно да се срещаме. — Тя пристъпи в хотелската стая и затвори вратата. После натисна копчето на самозаключващата се брава.

Накара гласа си да звучи по-скоро загрижено, отколкото ядосано. Милата сладка Джези.

— Опасно или не, трябва да поговорим. Знаеш ли, че твоето гадже наскоро дойде да ме види. А тази сутрин се беше паркирал пред блока ми.

— Не ми е гадже. Помпам от него информацията, която ни трябва.

— Ти помпаш него, той помпа теб — ухили се Майк Дивайн. — Всички са доволни. Освен мен.

Джези седна до него на дивана. Той изглеждаше определено секси и си го знаеше. Имаше външността на Пол Нюман, но без непоносимо красивите сини очи. Обичаше жените и си му личеше.

— Не трябва да съм тук, Майкъл. Сега не бива да ни виждат заедно.

И Джези потърка глава в рамото му. После нежно го целуна по бузата и по носа. Никак не й беше до цуни-гуни в този момент, но ако трябва, би го направила. Всичко би направила, ако е необходимо.

— Не, Джези, трябва да си тук. Какъв смисъл има от всички тези пари, ако не можем да ги харчим и да бъдем заедно?

— Имам някакъв смътен спомен за няколко дни, прекарани наскоро край езерото. Сън ли е било?

— Писна ми от крадени мигове. Ела с мен във Флорида.

Джези го целуна по врата. Беше гладко избръснат и както винаги ухаеше приятно. Разкопча ризата му и си пъхна вътре ръката. После пръстите й забърсаха леко издутината в панталоните му. Включи се на автопилот. Всичко би направила, ако е необходимо.

— Може да се наложи да се отървем от Алекс Крос. Говоря съвсем сериозно — прошепна той. — Чуваш ли ме, Джези?

Тя знаеше, че той я дразни. Опитваше се да предизвика някаква реакция.

— Това е много сериозно. Нека помисля. Искам да разбера какво знае Алекс. Имай малко търпение.

— Ти се чукаш с него, Джези. Затова си търпелива.

— Не е вярно!

Докато говореше, тя разкопчаваше токата на колана му, малко несръчна с лявата ръка. Налагаше се още известно време да му играе по свирката.

— Защо си толкова сигурна, че не си хлътнала по Алекс Крос? — настоя той.

— Защото, Майкъл, съм хлътнала до ушите по теб.

Джези се долепи още по-плътно до Дивайн и го притисна към себе си. Толкова беше лесно да го води за носа. Като всички мъже. От нея се искаше само да изчака ФБР да отпише цялата афера като неразрешима, за да си заживее щастлива и свободна. Престъплението на века.