Джеймс Патерсън
Когато дойде паякът (11)

Глава 10

По телевизията на всеки петнайсет минути съобщаваха новината. Гари Сонеджи беше там — на всемогъщия всеможещ екран. Видя снимки на „господин Чип“ по всички канали. В съобщенията нямаше и намек за това, което всъщност се беше случило.

Ето значи какво представлявала славата! Значи това било усещането! Много му хареса. Беше се упражнявал за нея през всичките тези години. „Здрасти, мамо! Виж кой е по телевизията! Твоето лошо момче!“

Само едно нещо наруши блаженството му. Пресконференцията дадена от ФБР. Говори един агент, Роджър Греъм, който, очевидно, се имаше за голяма работа. Искаше малко слава и за себе си.

— Това да не е твоят филм, Греъм! Грешиш, момчето ми! — изкрещя Гари Сонеджи към телевизора. — Тук аз съм единствената звезда!

Часове наред броди нагоре-надолу из изоставената фермерска къща, като наблюдаваше как нощта бавно се спуска отвън. Усети почти физически сгъстяването на мрака, който постепенно поглъщаше фермата. Стана седем часът — време беше да продължи с плана си.

— На работа. — Той заподскача на два крака из къщата като боксьор преди решителния мач. — Чака ни работа.

Позамисли се за Чарлс и Ан Мороу Линдбърг, любимата му двойка. Това го поуспокои. Сети се за малкия Чарлс и за нещастния глупак Бруно Хауптман, очевидно осъден несправедливо за едно брилянтно замислено и осъществено престъпление. За него аферата Линдбърг бе най-елегантното престъпление на века, не само защото остана неразкрито — колко други престъпления остават неразкрити, а защото беше много важно и неразкрито.

Сонеджи мислеше уверено, реалистично и най-вече прагматично за собствения си шедьовър. Разбира се, винаги е възможен някой провал. Или на полицията може да й провърви. Размяната на пари срещу заложници винаги крие рискове. Тя е свързана с контакт, а контактът е изключително опасен.

Доколкото знаеше, а знанията му по въпроса бяха енциклопедични, нито един съвременен похитител не бе решил задоволително проблема с откупа. Никой откуп не си заплащаше труда и усилията. Той щеше да поиска огромна сума за мултимилионерчетата.

Почакайте и ще видите колко много пари.

При тази мисъл на устните му цъфна усмивка. Разбира се, прочутите Дън и могъщите Голдбърг можеха и щяха да платят. Неслучайно се беше спрял на тези две семейства с техните разглезени пикльовци и неограничени запаси от власт и богатство.

Сонеджи запали една от белите свещи, които носеше в страничния джоб на сакото си. Усети приятния мирис на пчелен восък. Сетне тръгна към малката баня до кухнята.

Спомни си старата песен „Време“ на „Чеймбърс брадърс“ Беше време… време… време да се издърпа чергата изпод краката на всички. Време… време… време за неговата първа малка изненада, първа от многото. Време… време… време да започне да създава собствената си легенда. Това беше неговият филм.

Бе краят на декември и банята, а и цялата къща, тънеше в леден мраз. Гари Сонеджи виждаше как дъхът му излиза на разпокъсани облачета, докато нареждаше нещата си в банята.

За щастие в изоставената ферма имаше кладенец и в банята все още течеше вода. Леденостудена вода. Запали няколко свещи и се залови за работа. Щеше да му отнеме най-малко половин час.

Първо свали тъмнокестенявата перука с оплешивяло теме. Беше я купил преди три години от магазин за театрални костюми в Ню Йорк. Същата вечер отиде да гледа на Бродуей „Фантома на операта“. Този мюзикъл страхотно му допадна. До такава степен се отъждестви с Фантома, че чак се уплаши. Това го накара да прочете романа на Гастон Льору на френски, а после и на английски.

— Бре-бре, какво виждаме тук? — заговори той на образа в огледалото.

След като свали лепилото и другите мазила, отдолу се показа руса коса. Дълга и къдрава.

— Господин Сонеджи? Господин Чип? Това ти ли си, приятелю?

Наистина не изглеждаше зле. Добри перспективи? Може би го чакаше страхотно бъдеще? Да, съмнение не можеше да има.

Изобщо не приличаше на господин Чип, нито на господин Сонеджи!

Отлепи гъстите мустаци, които носеше от деня, в който пристигна за събеседване в училището „Уошингтън Дей“. После дойде ред на контактните лещи. Цветът на очите му се промени от зелен на кафяв.

Вдигна мъждукащата свещ към олющеното нащърбено огледало в банята. С ръкава на сакото си почисти едно ъгълче.

— Ето. Само се погледни. Виж се сега. Геният си личи в изпипването на подробностите, нали така?

От блудкавия даскал нямаше и следа. Мекушавият и добронамерен господин Чип беше мъртъв завинаги.

Какъв великолепен фарс им разигра. Смел план, изпълнен блестящо. Жалко, че никой никога нямаше да разбере какво всъщност се бе случило. Но на кого би могъл да каже?

Гари Сонеджи напусна фермата към 11,30 вечерта, точно според графика си. Тръгна към гаража, построен на известно разстояние от северната страна на къщата.

На специално, много специално място в гаража той скри пет хиляди долара от спестяванията си. Тайното му спестяване, парите, които беше откраднал през годините. Това също беше част от плана. Важното е да мислиш в перспектива.

После се отправи към плевнята и колата си. Вътре провери отново децата. Дотук страхотно.

Нямаше оплаквания от тяхна страна.

Саабът запали от раз. Пое към магистралата само на габарити. Включи дългите светлини чак когато се качи на нея. Тази вечер го чакаше още работа. Театралният шедьовър продължаваше.

Изпипана работа.