Джеймс Патерсън
Когато дойде паякът (76)

Глава 75

Предчувствията ми за Дивайн и Чейкли в крайна сметка се оказаха верни. Сонеджи/Мърфи беше единственият очевидец и той ги потвърди. Сега трябваше да действаме.

Трябваше аз лично да възобновя случая Голдбърг-Дън и то с новина, която никой във Вашингтон нямаше да иска и да чуе.

Реших първо да разговарям с ФБР… Две ченгета са убили Маги Роуз. Разследването трябваше да бъде възобновено. Първият път отвличането не беше изяснено докрай. Още веднъж щеше да изплува цялата мръсотия.

Прескочих до стария си приятел Джери Скорс в главното управление на ФБР. След като повисях четирийсет минути в приемната, Скорс ми предложи кафе и ме покани в кабинета си.

— Влизай, Алекс. Благодаря, че ме изчака.

Изслуша ме внимателно и с видима загриженост, докато му разказвах какво бях научил сам и какво ми беше разказал Сонеджи за агентите от Службата за охрана Майк Дивайн и Чарлс Чейкли. Водеше си бележки на жълти листчета. След като свърших, каза:

— Трябва да се обадя по телефона. Чакай ме тук, Алекс.

Когато се върна, ме покани да се кача с него горе. Не ми каза, но предположих, че е бил впечатлен от сведенията, получени от Гари Сонеджи.

Придружи ме до личната заседателна зала на заместник-директора, намираща се на последния етаж. Заместникът, Кърт Уайтас, е вторият човек в Бюрото. Дадоха ми да разбера, че срещата е важна. Разбрах го.

Двамата със Скорс влязохме във внушителната и добре обзаведена заседателна зала. Стените и голяма част от мебелировката бяха тъмносини, много строги и сдържани. Помещението ми напомняше купето на скъпа европейска кола. На масата бяха сложени жълти тефтерчета и моливи.

От самото начало стана ясно, че Уайтас ще ръководи срещата.

— Това, което искаме да осъществим, е с двоен ефект, детектив Крос — започна той.

Държеше се и говореше като преуспял, много спокоен вашингтонски адвокат. Всъщност такъв си и беше. Носеше искрящо бяла риза и вратовръзка „Хермес“. Когато влязох в залата, той си свали очилата в метални рамки. Видя ми се в мрачно настроение.

— Ще ви покажа цялата информация, която имаме за агентите Дивайн и Чейкли. Но в замяна ще трябва да ви помолим да я запазите в пълна тайна. Това, което се опитвам да ви кажа сега, е… че от известно време знаем за тях двамата. Водихме самостоятелно разследване, успоредно на вашето.

— Имате пълното ми съдействие — уверих го аз, като се опитах да прикрия изненадата си. — Но съм длъжен да докладвам в нашия отдел.

— Вече разговарях с вашия началник — съобщи той и приключи с тази дребна подробност. Вече беше разгласил моята тайна, а очакваше аз да запазя неговата. — По време на разследването на няколко пъти ни изпреварвахте. Сега може би ние ви изпреварихме малко. С половин стъпка.

— Разполагате с малко повече хора — напомних му аз.

В този момент се намеси Скорс. Не можеше да се отърси от снизходителния си тон.

— Започнахме разследването на агентите Дивайн и Чейкли веднага след отвличането — каза той. — Очевидно бяха сред заподозрените, въпреки че не ги взехме насериозно. В хода на разследването бяха подложени на голям натиск. Тъй като Службата за охрана е на пряко подчинение на министъра на финансите, можеш да си представиш какво им е било.

— Имах преки наблюдения — напомних им аз.

Скорс кимна и продължи:

— На четвърти януари агент Чарлс Чейкли подаде оставка. Заяви, че е обмислял напускането си много преди отвличането. Каза, че не можел да се справи с нападките и вниманието от страна на медиите. Оставката му бе приета незабавно. Почти по същото време открихме малка грешка в ежедневните доклади на двамата агенти. По невнимание беше променена една дата. Нищо особено, но по онова време ние проверявахме всичко, имащо отношение към случая.

— В разследването бяха ангажирани пряко или косвено деветстотин наши служители — добави заместник-директорът. Не разбрах какво цели с тази забележка.

— В отчетите им бяха открити и други несъответствия — продължи Скорс. — Техническите ни експерти установиха, че два от личните им доклади са подправени, тоест са преписани. В крайна сметка ни стана ясно, че в тях е изпуснато всичко, свързано с учителя Гари Сонеджи.

— Забелязали са го да се навърта около къщата на Голдбърг в Потомак — обадих се аз. — Ако може да се вярва на Сонеджи.

— По този въпрос мисля, че може. Това, което сега сте открили, потвърждава нашите изводи. Убедени сме, че двамата агенти са забелязали Сонеджи да наблюдава Майкъл Голдбърг и Маги Роуз Дън. Убедени сме, че са го проследили и са открили скривалището в Крисфийлд, Мериленд.

— Оттогава следите ли ги? — попитах аз Джери Скорс.

Той кимна.

— Поне от два месеца. Освен това имаме основания да смятаме, че те го знаят. Две седмици, след като Чейкли напусна, Дивайн също подаде оставка. Каза, че той и семейството му не можели повече да понасят напрежението. Всъщност Дивайн е разведен.

— Чейкли и Дивайн сигурно не са се опитвали да харчат от откупа — предположих аз.

— Доколкото знаем, не са. Както казах, знаят, че ги подозираме. Не са глупаци. Ни най-малко.

— Оказа се доста деликатна и заплетена игра на чакане — обади се Уайтас. — Все още нищо не можем да докажем, но можем да разбием живота им. Със сигурност ще им попречим да похарчат парите от откупа.

— Ами пилотът от Флорида? Там нямах възможност да извърша разследване, бях извън юрисдикцията си. Успяхте ли да го откриете?

Скорс кимна. Оказа се, че ФБР е държало в тайна много неща. От мен и от всички останали. Не се изненадах.

— Оказа се контрабандист на наркотици. Името му е Джоузеф Деньо. Някои от нашите хора във Флорида го познават. Изглежда и Дивайн го е познавал и го е наел.

— Какво стана с него?

— Ако сме имали някакви съмнения, че Дивайн и Чейкли играят много насериозно, вече ги нямаме. Деньо е бил убит в Коста Рика. Прерязали са му гърлото. Не е трябвало да бъде заловен жив.

— Все още няма да ги арестувате?

— Нямаме никакви доказателства, Алекс. Никакви. Или поне такива, които да издържат в съда. Наученото от Сонеджи потвърждава подозренията ни, но също няма да помогне.

— Какво е станало с малкото момиченце? Какво се е случило с Маги Роуз Дън? — попитах Уайтас.

Не ми отговори, но въздъхна тежко. Усетих, че е имал труден ден. От една много дълга година.

— Не знаем — обади се вместо него Скорс. — Нямаме нищо за Маги Роуз. Това е най-учудващото.

— Има още едно усложнение — заговори Уайтас.

Двамата със Скорс седяха на тъмно кожено канапе. Бяха се надвесели над ниската стъклената маса. В единия й край имаше IBM компютър и принтер.

— Сигурен съм, че има не едно усложнение — обърнах се аз към заместник-директора.

Да си ги пазят за себе си. Могли са да ми помогнат в хода на цялото разследване. Ако бяхме работили заедно, може би щяхме да открием Маги Роуз.

Уайтас погледна агент Скорс, после към мен.

— Усложнението е Джези Фланаган — каза той.

Бях поразен. Почувствах го като силен ритник в стомаха. През последните няколко минути усещах, че ще чуя нещо. Седях там и вътре в съществото си усещах студ и празнота, но скоро нищо нямаше да усещам.

— Смятаме, че и тя е замесена и то дълбоко. Още от самото начало. Джези Фланаган и Майк Дивайн са любовници от години.