Джеймс Патерсън
Когато дойде паякът (39)

Глава 38

Окей, хайде сега да се измъкнем. Да му ударим една сериозна игра на стражари и апаши! Да поиграем на криеница! — мислеше Гари, докато тичаше.

От петнайсет-шестнайсет годишен беше измислял различни планове за бягство. Знаеше, че така наречените власти някой ден, по някакъв начин, някъде ще се доберат до него. Беше си го представял, беше го виждал във въображението си. Единственият въпрос беше кога. Или може би, за какво? За кое от всичките му престъпления?

И ето, те се появиха на авеню „Сентръл“ в Уилмингтън! Това бе краят на големия лов! Или само началото?

Гари беше като програмирана машина от момента, в който забеляза полицията. Почти не можа да повярва, че това, което си беше фантазирал толкова пъти, наистина се случва! Те бяха дошли. Значи тайните мечти наистина се сбъдвали. Ако си с младежко сърце.

Спокойно плати на момчето, което донесе пиците. После слезе по стълбите в мазето и през специалната полускрита врата влезе в гаража. Заключи вратата отвън. Друга странична врата извеждаше на малка пътечка в двора на съседите Дуайър. Заключи и тази врата. Ботушите за сняг на Джими Дуайър стояха на стълбите пред верандата. Земята бе покрита със сняг. Той взе ботушите на съседа.

Поспря между своята къща и тази на съседите. Помисли си дали да не се остави да го хванат тук и сега, точно като Бруно Хауптман в случая Линдбърг. Идеята му допадна. Но все още не. Не тук.

Хукна по пътеките между къщите. Никой освен децата не ги използваше. Бяха обрасли с бурени. Имаше много изхвърлени празни кутии от газирани напитки.

Сякаш се намираше в тунел от сънищата. Трябва да беше от страха, който усещаше с всяка клетка на тялото си. Гари се страхуваше. Трябваше да си го признае. Приеми адреналиновите факти, приятелю.

Тичаше през задните дворове по доброто старо авеню Сентрал. После навлезе в гъстата гора на Даунинг парк. По пътя не срещна жива душа.

Освен когато погледна назад и зърна, че те се придвижват към дома му. Забеляза двамата черни великани Крос и Сампсън. Големият лов на хора. ФБР в цялото си величие.

Сега спринтираше с пълна сила към гарата, която се намираше на четири преки от къщата му. Това бе неговата връзка с Филаделфия, Вашингтон, Ню Йорк, външния свят.

Взе разстоянието за около десет минути. Поддържаше се в добра форма. Силни ръце и крака, плосък корем.

Пред гарата беше паркиран стар фолксваген. Стоеше винаги там — вярната малка костенурка от сатанинската му младост. Меко казано, сцена на отминали престъпления. Караше я колкото да поддържа акумулатора. Време беше за нови забавления, нови игри. Сина на Линдбърг отново в действие.