Джеймс Патерсън
Когато дойде паякът (33)

Глава 32

Маги Роуз се намираше в пълен мрак.

Не знаеше колко дълго е стояла там. Дълго, дълго време. Не помнеше кога е яла за последен път, кога е видяла човек или е разговаряла с някого. С изключение на гласовете в главата й.

Искаше й се точно сега някой да дойде. Задържа тази мисъл в съзнанието си — с часове.

Поне старата жена да се върне и да й изкрещи. Беше започнала да недоумява защо я наказват. Какво лошо бе сторила? Лошо ли се е държала и заслужаваше ли всичко това? Явно трябва де е много лошо момиче, за да й се случат всички тези ужасни неща.

Не можеше повече да плаче, дори и да искаше. Вече не умееше да плаче.

През голяма част от времето мислеше, че е мъртва. Не чувстваше почти нищо. Понякога се щипеше силно, дори се хапеше. Веднъж ухапа толкова силно пръста си, че от него потече кръв. Усети вкуса на собствената си топла кръв. Стори й се странно приятен. Престоят й в мрака като че ли щеше да продължи вечно. Намираше се в малка стая, нещо като килер. Тя…

Изведнъж Маги Роуз чу отвън гласове. Не чуваше достатъчно добре, за да разбере какво се говори. Все пак със сигурност бяха гласове. Старата жена? Трябва да е тя. Маги Роуз искаше да извика, но се страхуваше от старицата. Ужасните й крясъци, заплахите й и дрезгавият й глас бяха по-страшни от филмите на ужасите, които майка й не й позволяваше да гледа. Много по-страшни от Фреди Крюгер^[1].

Опита се да заплаче, но не й потекоха сълзи.

Тогава Маги Роуз започна да пищи. Вратата рязко се отвори и я заслепи най-прекрасната светлина.