Джеймс Патерсън
Когато дойде паякът (78)

Глава 77

Робърт Фишъноър беше надзирател на затвора „Фолстън“. Днес, мислеше си той, този факт ще ми е добре дошъл. Беше убеден, че знае къде е скрит откупът от десет милиона. Или поне една голяма част от него. И сега се канеше да хвърли едно око и да провери предположението си.

Беше убеден също, че Гари Сонеджи/Мърфи продължава да обърква главите на всички. Голям играч.

Докато шофираше своя понтиак „Файърбърд“ по шосе 50 в Мериленд, в главата му се въртяха купища въпроси. Дали Сонеджи/Мърфи наистина беше похитителят? Наистина ли знаеше къде са парите от откупа? Или дрънка врели-некипели? Поредната пълна откачалка във „Фолстън“?

Фишъноър прецени, че много скоро ще има отговори на всички въпроси. Още няколко мили по шосето и той ще знае повече от всеки друг с изключение на самия Сонеджи/Мърфи.

Отби по рядко използвания черен път към старата ферма. Беше напълно разбит. Разбра го чак, когато тръгна по него.

Отстрани растяха храсталаци и слънчогледи. По засъхналата кал нямаше дори отпечатъци от гуми.

Треволякът обаче беше смачкан. Очевидно през последните месеци някой бе минавал оттук. ФБР или местната полиция? Вероятно поне десетина пъти са претърсвали всичко наоколо.

Но дали достатъчно добре са претърсили, питаше се Робърт Фишъноър. Този въпрос струваше десет милиона долара.

Беше около пет и половина следобед, когато спря червения си „Файърбърд“ до порутения гараж от лявата страна на къщата. Адреналинът пулсираше в слепоочието му. Най-сигурният начин да го повишиш, е като се заемеш с търсенето на съкровище.

Гари му беше разказал как Бруно Хауптман скрил част от откупа в гаража си в Ню Йорк. Хауптман бил дърводелец и си направил тайно скривалище за парите в една от стените на гаража.

Гари му каза, че е направил нещо подобно в старата ферма в Мериленд. Закле му се, че говори истината и че ФБР няма никога да го открият.

Фишъноър загаси пърпорещия двигател. Изведнъж настъпи смразяваща тишина. Старата къща изглеждаше изоставена и много зловеща. Напомни му за филма „Нощта на живите мъртъвци“. Само дето сега той изпълняваше главната роля във филма на ужасите.

Всичко беше обрасло с бурени, дори покривът на гаража. По стените му имаше петна от влага.

— Е, Гари, момчето ми, сега ще проверим дали си пълно куку. Страшно се надявам да не си.

Робърт Фишъноър си пое дълбоко дъх и се измъкна от ниската си полуспортна кола. Бе намислил какво да говори, ако го сбарат тук. Просто ще обясни, че Гари му е казал къде е заровил Маги Роуз Дън, но че според него, Фишъноър, това са само дрънканици на един луд.

И все пак не му давали мира.

И ето го сега тук в Ужасвил, щата Мериленд, за да провери. Всъщност се чувстваше като глупак. Освен това и малко виновен, но просто трябваше сам да се увери. Трябва, човече. Става въпрос за личната ти десетмилионна лотария. Имаш билет за нея.

Може би щеше да открие къде е заровена малката Маги Роуз Дън. Господи, дано не я намери. Или все пак щеше да изкопае заровеното съкровище, което Гари му бе обещал.

В затвора двамата с Гари бяха разговаряли с часове. Гари обичаше да разправя за своите подвизи. Наричаше отвличането своята „рожба“. Неговото съвършено престъпление.

Глупости! Толкова съвършено, че сега излежаваше доживотна присъда в строго охраняван затвор за невменяеми престъпници.

Докато Робърт Фишъноър беше тук, пред мухлясалата порта към Ужасвил. Както се казва, на местопрестъплението.

На вратата имаше ръждясало резе. Фишъноър си сложи дебели ръкавици за голф (виж тях трудно би обяснил, ако го пипнат да души наоколо). Бутна нагоре резето. Трябваше силно да дърпа вратата към себе си, защото заяждаше от гъстите бурени.

Време бе за фенерчето. Извади го и го запали. Гари му беше казал, че ще намери парите от дясната страна на гаража, по-точно в десния ъгъл.

Наоколо се въргаляха безброй стари изпотрошени селскостопански машини. Когато пристъпи напред, по лицето и по врата му се полепиха паяжини. Тежкият дъх на гнило бе пропил всичко наоколо.

В средата на гаража Фишъноър спря и се обърна. Загледа се в отворената врата и дълго, може би минута и половина стоя неподвижен и се вслушваше.

Накъде от далечината долетя шум на реактивен самолет. Не чу нищо друго. Силно се надяваше наоколо да няма никой.

Колко ли дълго тези от ФБР можеха да си позволят да наблюдават изоставената ферма? Едва ли близо две години след отвличането.

Убедил се, че е сам, Фишъноър продължи към отсрещния край на гаража. Щом го стигна, се залови за работа. Премести една яка стара работна маса. Гари го бе предупредил за нея. Вече се убеди, че му беше описал мястото удивително точно и подробно. Беше му казал къде се намира всяка от потрошените машини, всяка дъсчица по изгнилите стени на гаража.

Фишъноър се качи на старата маса и започна да сваля дъските точно там, където стената на гаража се съединява с покрива. Откри се дупка. Точно, както му бе казал Гари.

Насочи лъча на фенерчето вътре. Там бяха. Част от парите на откупа, които Гари Сонеджи/Мърфи не би трябвало да притежава. Не можеше да повярва на очите си. Пачки пари тук, в стената на гаража.