Джеймс Патерсън
Когато дойде паякът (27)

Глава 26

Когато Гари беше разстроен, той се оттегляше в света на любими истории и ярки фантазии от детството. А сега се чувстваше особено разстроен. Гениалният му план изглежда се изплъзваше от контрола му. Дори не му се искаше да мисли за това.

Шепнешком заповтаря вълшебните думи от спомена си: „Къщата на Чарлс Линдбърг грееше с ярка оранжева светлина. Приличаше на сияен замък… Но сега отвличането на Маги Роуз е престъплението на века. Просто е така!“

Беше си фантазирал, че като малък именно той отвлича бебето на Линдбърг. Дори го беше запаметил наизуст.

Това бе началото: една история, която си съчини, когато беше на дванайсет години. Една история, която си повтаряше непрекъснато, за да не полудее. Една мечта за престъпление, извършено двайсет и пет години преди той да се роди.

В мазето на къщата му беше тъмно като в рог. Бе свикнал с тъмнината. Можеше да живее в нея. Дори се чувстваше страхотно.

Беше 6,15 сутринта на 6 януари, сряда, в град Уилмингтън, щата Делауер.

Гари даде воля на въображението си, остави го да полети. Съвсем ясно можеше да види всяка подробност от извънградската къща на Щастливеца Линди и Ан Мороу Линдбърг в Хоупуел. Толкова дълго беше обладан от световноизвестното отвличане. Откакто мащехата му пристигна с двете си разглезени копелета. Откакто за първи път го затвориха в мазето. „Където е мястото на лошите момчета, за да размислят над пакостите, които са извършили.“

Знаеше повече от всички за отвличането през 1932 година. Бебето Линдбърг бе изровено в крайна сметка от плитък гроб само на шест километра от къщата. Но дали наистина беше бебето Линдбърг? Откритото тяло беше твърде дълго — осемдесет и четири сантиметра, а не седемдесет и два, колкото е бил Чарлс Младши.

Никой не разгада това сензационно и неразкрито отвличане. До онзи ден. Същото щеше да стане с Маги Роуз Дън и Майкъл Голдбърг.

Никой никога няма да го разгадае. Беше си го обещал.

Както никой не беше разкрил другите убийства, които бе извършил. Хванаха Джон Уейн Гейси след повече от трийсет убийства в Чикаго. Заловиха Джефри Деймър след седемнайсет убийства в Милуоки. Гари беше убил повече и от двамата, взети заедно. Но никой не знаеше кой е той, къде се намира или какво смята да направи.

В мазето беше тъмно, но Гари беше свикнал. „Свиква се с вкуса на мазето“ — беше казал той веднъж на мащехата си, за да я ядоса. Мазето беше това, което става с теб след смъртта. Можеше да е прекрасно, ако имаш развито въображение. А той го имаше.

Гари обмисли плана си за действие и заключението му беше просто: още нищо не бяха видели.

По-добре да си отварят очите.

Горе в къщата Миси Мърфи полагаше големи усилия да не се ядоса на Гари. Печеше сладки за дъщеря им Рони и за съседските деца. Правеше всичко възможно да го разбере и подкрепи. За последен път.

Стараеше се да не мисли за Гари. Когато печеше сладкиши, обикновено успяваше. Този път обаче не се получаваше. Гари бе непоправим. А беше тъй обичлив, сладък и бляскав като хилядаватова крушка. Това я привлече към него, когато се видяха за първи път.

Запознаха се на едно празненство в университета на Делауер. Беше дошъл от престижния Принстънски университет. Никога в живота си не бе разговаряла с толкова умен човек. Дори професорите в университета не бяха умни като Гари.

Но всъщност неговата привлекателност я накара да се омъжи за него през 1982 година. Напук на съветите на всички. Най-добрата й приятелка Мишел Лоу вярваше в гадаене на карти, в прераждането и други такива. Направи им хороскопи, на нея и на Гари. „Откажи се, Миси“ — й каза тя. — „Не си ли се вгледала в очите му?“ Но Миси се омъжи, въпреки че всички я съветваха да не го прави. Може би заради това му остана вярна в лоши и по-лоши дни. Толкова лоши, че едва ли някой би могъл да очаква, че ще го изтърпи. Понякога й се струваше, че има няколко Гари, които трябва да понася. Гари и неговите невероятни игри на въображението.

Сега ставаше нещо наистина ужасно, мислеше си тя, докато сипваше в тестото цял плик стафиди. Всеки момент очакваше да й каже, че са го уволнили. Отново старата ужасна песен.

Гари вече й бе намекнал, че е „по-умен от всички“ в службата. (Безспорно беше вярно.) Бе споделил, че изпреварва всички и че шефовете му го обичат. (Вероятно беше истина, но само в началото.) Беше се похвалил, че възнамеряват скоро да го направят началник на търговските операции в района. (Това сто на сто беше една от измислиците му.) После — неприятности. Гари каза, че шефът му започва да му завижда. Работното време било крайно неудобно. (Самата истина. Отсъстваше по цели седмици, понякога дори в събота и неделя.) Познатият модел набираше скорост. Тъжното беше, че ако той не може да се справи с тази работа и да се разбере с този началник, как ще се справи другаде?

Миси Мърфи беше убедена, че днес-утре Гари ще се върне у дома и ще й каже, че отново са го помолили да напусне. Дните му като търговски пътник в компанията за отоплителни уреди „Атлантик Хийтинг“ със сигурност бяха преброени. Къде ще си намери работа след това? Кой би могъл да се отнесе към него с повече съчувствие и разбиране от сегашния му началник — родния й брат Марти?

Защо винаги трябваше да бъде толкова трудно? Защо хора като Гари Мърфи я използваха?

Миси Мърфи се запита дали това ще се случи тази вечер. Дали отново са уволнили Гари? Щеше ли да й го каже, като се върне от работа? Чудеше се как е възможно толкова умен човек да се превърне в такъв неудачник? Първата сълза капна върху сместа за сладки. Последва я ниагарски водопад. Цялото й тяло се разтресе.