Джеймс Патерсън
Когато дойде паякът (30)

Глава 29

В град Уилмингтън, щата Делауер, Гари Мърфи ринеше десетсантиметровия сняг. Беше шести януари, сряда следобед. Разсъждаваше за отвличането. Опитваше се да запази самообладание. Мислеше си за малката богата кучка Маги Роуз Дън, когато лъскав син кадилак спря пред къщата му в колониален стил. Гари изпсува тихо и от устата му излезе облаче пара.

Шестгодишната му дъщеря Рони правеше снежни топки и ги подреждаше върху ледената коричка на снега. Тя изквича от радост, когато видя вуйчо си Марти да слиза от колата.

— Кое е това х-у-у-баво малко момиченце? — провикна се вуйчо Марти през двора. — Дали не е някоя филмова звезда? Точно така! Сигурен съм. Това Ро-о-они ли е? Тя е!

— Вуйчо Марти! Вуйчо Марти! — викаше Рони, докато тичаше към колата.

Всеки път, когато Гари виждаше Марти Казаджан, той се сещаше за отвратителния филм „Вуйчо Бък“. В него Джон Канди играеше ролята на неприятен злонамерен роднина, който се появяваше, за да тормози едно почтено семейство. Отвратителен филм. Вуйчо Марти Казаджан бе богат и преуспяващ. И по-шумен от Джон Канди. На всичкото отгоре беше тук. По тези причини, но най-вече защото му беше работодател, Гари мразеше брата на Миси.

Миси явно беше чула данданията, вдигната от Марти. Сигурно всички на улицата бяха чули. Тя излезе, от задната врата с кърпа за бърсане на съдове в ръка.

— Я виж кой е дошъл! — изквича Миси.

На Гари му се стори, че двете с Рони издават еднакви свински звуци.

Идеше му да изкрещи: „Каква шибана изненада!“ Но се сдържа, така както сдържаше всичките си истински чувства вкъщи. Представи си как пребива до смърт Марти с лопатата за сняг. Как го умъртвява пред очите на Миси и Рони. Да им покаже кой е господарят тук.

— Божествената Миси! — продължи да се превзема гръмогласно Марти Казаджан. — Как си, Гар, стари приятелю? Кво ще кажеш за „Орлите“? Рандъл е върхът. Успя ли да купиш билети за мача?

— Разбира се, Марти. Два билета на предните редове.

Гари Мърфи заби алуминиевата лопата в снега. Тръгна с тежки стъпки към мястото, където стояха Миси, Рони и вуйчо Марти.

После всички заедно влязоха вкъщи. Миси поднесе скъп яйчен коняк — традиционната американска коледна напитка, пресен кейк с ябълки и стафиди и резенчета сирене „Чедър“ отстрани. Парчето на Марти беше най-голямо.

Марти подаде един плик на Миси. В него бяха парите, които баткото редовно й даваше, като държеше Гари да види. Все едно, че сипваше сол в раната.

— Миличко — обърна се Марти към Рони, щом детето си изяде кейка, — мама, вуйчо Марти и татко трябва да си поговорят. Струва ми се, че в колата забравих нещо за теб. Не си спомням, май е на задната седалка. Я иди да провериш.

— Сложи си палтото, миличка — посъветва Миси дъщеря си. — Да не настинеш.

Рони изквича радостно, докато прегръщаше вуйчо си. После излетя навън.

— Сега пък какво си й купил? — попита Миси заговорнически. — Прекаляваш вече.

Марти сви рамене, като че ли не можеше да си спомни. С всички останали Миси се държеше като хората. Напомняше на Гари за родната му майка. Дори приличаше на нея. Но беше забелязал, че единствено присъствието на брат й я правеше неузнаваема. Дори започваше да възприема ужасните навици на Марти и интонацията му.

— Слушайте, деца — приближи се към тях Марти. — Имаме малък проблем. Разрешим, защото го улавяме навреме. Трябва да се справим. Големи хора сме, нали?

Миси веднага застана нащрек.

— Какво има, Марти? Какъв е проблемът?

Марти Казаджан придоби много загрижен и притеснен вид. Гари го беше виждал хиляди пъти да използва същата физиономия пред клиенти. Особено когато се отнасяше за неплатени сметки или се налагаше да уволни някого.

— Гар? — погледна го той за помощ. — Искаш ли да кажеш нещо?

Гари сви рамене. Като че ли не знаеше за какво става дума. „Майната ти идиот такъв — помисли си той. — Оправяй се сам този път“.

И усети как отвътре в него се надига усмивка. Искаше да я потисне, но не успя и тя разцъфна на лицето му. Моментът беше възхитителен. Да те спипат също си има своя чар. Може би щеше да научи нещо от това усещане.

— Извинявай, но не мисля, че е смешно — поклати Марти глава. — Наистина, Гари.

— Нито пък аз — отвърна Гари със странен глас, който прозвуча по момчешки пискливо, сякаш не беше негов.

Миси го погледна особено.

— Какво става? — попита тя. — Ще ми обясните ли?

Гари погледна жена си. Хвана го яд и на нея. Тя беше част от капана и го знаеше.

— Това тримесечие продажбите ми хич ги няма — рече Гари и вдигна рамене. — За това ли става дума, Марти?

Марти се намръщи и погледна надолу към скъпите си нови ботуши.

— Не е само това, Гари. Всъщност ти не си продал нищо. И което е далеч по-лошо, взел си три хиляди и триста долара аванс. На червено си, Гари. На минус. Не искам да говоря повече, защото знам, че после ще съжалявам. Честно. Не знам как да нарека тази ситуация. Много ми е трудно. Притеснено ми е. Много съжалявам, Миси.

Миси закри лицето си с две ръце и заплака. Отначало тихо, защото се опитваше да се сдържи, но постепенно започна високо да хлипа. В очите на брат й се появиха сълзи.

— Ето това не исках. Съжалявам, сестричке. — Марти протегна ръка, за да я успокои.

— Добре съм — отдръпна се Миси от брат си и загледа Гари през малката кухненска маса. Очите й се свиха и потъмняха.

— Къде си бил през тези месеци, Гари? Какво си правил? О, Гари, Гари, понякога ми се струва, че изобщо не те познавам. Кажи нещо. Моля те, кажи нещо, Гари.

Преди да заговори, Гари премисли внимателно всяка дума. После каза:

— Аз много те обичам, Миси. Обичам теб и Рони повече от живота си.

Излъга. И знаеше, че го изпълни много добре. Изключително добре казано и изиграно.

Всъщност му идеше да се изсмее в проклетите им лица. А най-много искаше да ги убие всичките. Да ги гръмне. Бум. Бум. Бум. Масово убийство в Уилмингтън. Отново да задейства големия си план.

Точно тогава Рони влетя вътре. Държеше нова видеокасета в ръце и се усмихваше като балонена глава.

— Вижте какво ми е донесъл вуйчо Марти.

Гари стисна главата си с две ръце. Не можеше да спре крясъците в мозъка си. Искам да съм някой!