Джеймс Патерсън
Когато дойде паякът (68)

Глава 67

„Напрежение, напрежение!“ — тананикаше си Джези мелодията, която звучеше гръмко в главата й.

Кожата й бе опъната като барабан на челото, докато се спускаше по лъкатушния планински път без сянка от предпазливост или страх. На всеки завой тя силно се накланяше, но не превключваше от четвърта скорост мощния си мотоциклет. Елите, издадените закръглени камъни и старите телефонни жици се сливаха в размазано петно, когато профучаваше покрай тях. Всичко бе неясно и объркано. Имаше чувството, че от една година лети в безтегловност, а може би цял живот. Скоро щеше да експлодира.

Никой не разбираше какво означава да си под такова напрежение толкова дълго време. Дори като дете тя винаги се страхуваше да не допусне дори една грешка, да не би да не е съвършената малка Джези, та майка й и баща й да не я обичат.

Съвършената малка Джези.

„Не е достатъчно да си добра“ и „Доброто е враг на великото“ повтаряше баща й почти всеки ден. И тя беше пресметлива отлична ученичка. Стана мис „Популярност“. Впускаше се във всяко възможно начинание. Преди няколко години Били Джоуел бе записал песента „Напрежение“. Отразяваше много точно състоянието, в което тя се намираше, откакто се помнеше. Трябваше да намери начин да му сложи край, а сега като че ли знаеше как.

Превключи на трета, когато наближи вилата край езерото. Всички лампи светеха. Иначе наоколо изглеждаше съвсем спокойно. Водата в езерото беше гладка и черна и се сливаше с планината. Но лампите бяха запалени. А тя не ги беше оставила светнати.

Слезе от мотоциклета и влезе бързо вътре. Външната врата бе отключена. Вътре нямаше никой.

— Има ли някой? — провикна се тя.

Провери в кухнята и в двете спални. Никой. По нищо не личеше, че някой е влизал. Освен по лампите.

— Хей, кой е тук?

Куката на кухненската врата срещу комари беше свалена. Излезе навън и тръгна към кея.

Нищо.

Никой.

Изведнъж от лявата си страна чу плясък. Видя размазаните очертания на крила над водата.

Застана на края на кея и тежко въздъхна. В главата й още звучеше песента на Били Джоуел. Подиграваше се и се надсмиваше над себе си. „Напрежение, напрежение.“ Чувстваше го с всеки сантиметър от тялото си.

Някой я сграбчи. Силни ръце я стиснаха като в менгеме. Тя изпищя.

Сложиха й нещо в устата.

Джези си пое въздух. Разпозна „Колумбийското злато“. Добър наркотик. Отново си пое дъх. Отпусна се в силните ръце, които я държаха.

— Липсваше ми — чу тя глас зад себе си.

Били Джоуел продължаваше да крещи в главата й.

— Какво правиш тук? — попита тя най-сетне.