Джеймс Патерсън
Когато дойде паякът (69)

Глава 68

Маги Роуз Дън отново беше на тъмно.

Виждаше смътни очертания навсякъде около себе си. Знаеше какво са, знаеше къде е и дори защо е там.

Отново мислеше за бягство. Но в главата й изникна предупреждението. Винаги това предупреждение.

Ако се опиташ да избягаш, няма да бъдеш убита, Маги. Би било твърде лесно. Отново ще бъдеш затворена под земята. Ще се върнеш в малкия си гроб. Така че никога не се опитвай да бягаш, Маги Роуз. Избий си го от главата.

Беше започнала да забравя много неща. Понякога не можеше да си спомни коя е. Всичко изглеждаше като лош сън, като кошмари, редуващи се един подир друг.

Маги Роуз се питаше дали майка й и татко й все още я търсят. Защо да го правят? Толкова отдавна беше отвлечена. Маги разбираше. Мистър Сонеджи я беше взел от училището. Но оттогава тя повече не го видя. Остана само предупреждението.

Понякога имаше чувството, че е само героиня от приказка, която сама си е съчинила.

Очите й се изпълниха със сълзи. Сега вече не беше толкова тъмно. Развиделяваше. Няма повече да се опитва да бяга. Тази мисъл й беше омразна, но за нищо на света не искаше да я затворят отново под земята.

Мари Роуз знаеше какво представляват смътните очертания край нея.

Бяха деца.

Всички само в една стая на къщата.

От нея не можеше да се избяга.