Джеймс Патерсън
Когато дойде паякът (57)

Глава 56

Докато береше плодове и зеленчуци заедно с другите по склона на планината, Маги Роуз се опитваше да си спомни какво беше вкъщи. В началото „списъкът“, нещата които можеше да си спомни, беше много общ.

Повече от всичко й липсваха майка й и баща й. Липсваха й през всяка минута на деня.

Липсваха й също и приятелите от училище и най-вече Фъстъка.

Липсваше й Дукадо, нейното „нахално“ коте.

И Ейнджъл, „сладкото“ й коте.

И компютърните игри, и гардеробът, пълен с дрехи.

Да отидеш на парти след училище беше толкова хубаво.

Къпеше се в стаята на третия етаж над градината.

Колкото повече мислеше за дома си, толкова повече си спомняше, толкова повече Маги Роуз попълваше списъка на спомените си.

Липсваха й моментите, когато заставаше между майка си и баща си, когато те се прегръщаха или целуваха. Тя го наричаше „ние тримата“.

Липсваха й приказките и героите, с които баща й я забавляваше, когато беше малка. Например Ханк, големият татко от Юг, който обичаше да възкликва провлачено „Ко-о-о-й ти говори?“. Или Сузи Дървосекачката. Сузи беше звездата в приказките на баща й и Маги много искаше да бъде като нея.

Имаха си страхотен ритуал, когато се качваха в колата в студено време. Всички викаха колкото им глас държи, „Бър-р-р, кът-кът, кът-кът, бър-р-р.“

Майка й и измисляше песни и й ги пееше. Откакто се помнеше, майка й все пееше.

Тя й тананикаше: „Толкова те обичам, Маги, че няма нещо на света, което не бих направила за теб. В целия свят“. Маги я закачаше: „Ще ме заведеш ли в «Дисниленд»?“ Майка й отговаряше: „Ще го направим, Маги Роуз“. Маги продължаваше: „Ще дадеш ли на Дукадо една голяма целувка по муцунката?“, а майка й казваше: „За теб винаги, Маги Роуз, няма нещо, което не бих направила за теб“.

Маги можеше да си спомня цели дни, прекарани в училище, като преминаваше от един урок в друг. Спомняше си за „специалните намигвания“ на госпожица Ким, само за нея. Спомняше си как Ейнджъл се свиваше на стола и сладко мъркаше.

Ще направя всичко за теб, скъпа, всичко, защото си всичко за мен. Маги все още чуваше как майка й пее тези думи.

„Моля те, моля те, ела и ме отведи вкъщи“ — молеше се Маги на ум. — „Моля те, моля те, ела.“

Но никой не пееше. Вече не. Повече никой нямаше да пее на Маги Роуз. Вече никой не я помнеше. Или поне така мислеше тя с разбитото си сърце.