Джеймс Патерсън
Когато дойде паякът (37)

Глава 36

Гари Мърфи се прибра у дома малко след пет следобед на 14 януари. Беше ходил в кантората, намираща се извън Уилмингтън. Там завари малко хора. Смяташе да свърши някоя и друга ненужна работа по документите. Всичко трябваше да изглежда наред поне още известно време.

Но в крайна сметка по-важни дела превзеха мислите му. Великият план. Гари просто не можеше да се съсредоточи върху вихрушката от сметки и фактури по бюрото. Вземаше смачканите документи, вдигаше ги към очите си, но погледът му се плъзгаше невиждащо по имената, сумите и адресите.

Кого, по дяволите, интересуват тези фактури? Всичко това беше тъй незначително, глупаво и дребнаво. Именно по тази причина Делауер и работата му бяха толкова подходящо място за укриване.

Така и нищо не свърши в кантората, освен дето пропиля няколко часа. Поне успя да купи подарък на Рони на път за вкъщи. Розово колело с помощни странични колелца и знаменца. Както и къщичка за куклата „Барби“. Тържеството по случай рождения й ден беше обявено за шест часа.

Миси го посрещна на входната врата с целувка и прегръдка. Силната й страна беше нейното умение да прощава. Тържеството беше окупирало цялото й съзнание и през последните дни го бе оставила на мира.

— Успешен ден, скъпа. Честна дума. Уредил съм три сделки за следващата седмица. Цели три — обяви Гари. Страхотен съм. Мога да съм чаровен, стига да поискам. Господин Чип отива в Делауер.

Последва Миси в столовата, където беше подредила ярки пластмасови и хартиени чаши и чинийки за тържеството на всички тържества. На една от стените вече бе закачила чаршаф, както правят запалянковците по футболните мачове. Надписът върху чаршафа гласеше: „ДАВАЙ РОНИ! НАПРАВИ ГИ СЕДЕМ!“

— Направо си гениална, скъпа. От нищо можеш да направиш нещо. Всичко изглежда фантастично — възхити се Гари. — Бомба е!

Всъщност го налегна депресия. Почувства се изключен от празничното настроение. Имаше нужда да подремне. Само при мисълта за тържеството го обземаше пълно изтощение. Той като беше дете, нямаше никакви тържества по случай рождения си ден.

Съседите започнаха да пристигат точно в шест часа. „Това е добре“ — помисли си той. Значи децата наистина искаха да дойдат. Харесваха Рони. Виждаше го по лицата на всички тези малки балонени глави.

Някои от родителите останаха на тържеството. Бяха техни приятели. Той изпълняваше съвестно ролята си на барман, а Миси измисляше игри за децата — пускам-пускам кърпа, телефон, царю честити…

Всички се забавляваха. Погледна към Рони и му заприлича на пумпал.

Натрапи му се упорито видение — как избива всички присъстващи на детско тържество. По време на рожден ден или може би когато децата търсят скрити великденски яйца. Това му помогна да се почувства по-добре.