Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
House Rules, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
aisle (2016)

Издание:

Джоди Пико. Домашни правила

Американска. Първо издание

Редактор: Велислава Вълканова

Коректор: Снежана Бошнакова

Художник: Виктор Паунов

Предпечат: Митко Ганев

ИК Enthusiast, 2013

ISBN: 978–619–164–090–4

История

  1. — Добавяне

Оливър

Сигурен съм, че съдебните заседатели не възприемат нищо, което казва Марси Алстън, криминалистката. Тя е толкова страхотна, че на практика мога да си представя как труповете, на които се натъква, сядат и се задъхват.

— Първия път, когато отидохме в къщата, проверихме за пръстови отпечатъци и намерихме няколко по компютъра и в банята.

— Бихте ли обяснили какъв е процесът? — пита Хелън.

— Кожата на пръстите на човека, дланите и ходилата не са гладки — те са набраздена кожа, с линии, които започват, спират и притежават определени контури или форми. Покрай тези линии от кожа има поредици от потни пори и ако се замърсят с пот, кръв, пръст, прах и така нататък, те оставят отпечатък от тези линии върху предмета, който е бил докоснат. Моята работа е да направя този отпечатък видим. Понякога за целта е нужно увеличително стъкло, а друг път — източник на светлина. След като направя отпечатъка видим, той може да бъде фотографиран, а след като е фотографиран, мога да го запазя и да го сравня с друга проба, за която знаем на кого принадлежи.

— Откъде идват тези други проби?

— Те са на жертвата, на заподозрените. Както и от Автоматизираната дактилоскопна идентификационна система AFIS, база данни за всички престъпници в Съединените щати, чиито отпечатъци са били обработени.

— Как правите сравнението?

— Разглеждаме специфични области и откриваме модели — делти, спирали, арки, кръгове, — както и ядрото, най-централната част на отпечатъка. Правим визуално сравнение между познатия и непознатия отпечатък, като търсим общи форми, които съвпадат, а после и по-специфични подробности — ръбове, които свършват рязко, или разклонения на една линия в две. Ако открием между десет и дванайсет прилики, човек с подготовка и опит в областта на идентификацията на пръстови отпечатъци ще може да заключи дали двата отпечатъка принадлежат на един и същ индивид.

Прокурорът представя като веществено доказателство карта с два отпечатъка един до друг. Джейкъб незабавно се поизправя на мястото си.

— Отпечатъкът отдясно е открит на кухненския плот. Този отляво е проба, взета от Джейкъб Хънт при арестуването му.

Докато обяснява за десетте червени флагчета, показващи приликите между двата отпечатъка, поглеждам към Джейкъб, Той се хили като луд.

— Въз основа на направеното сравнение, стигнахте ли до заключение? — пита Хелън.

— Да. Отпечатъкът в кухнята е на Джейкъб Хънт.

— Докато работехте в къщата, забелязахте ли още нещо?

Марси кимва.

— Установихме, че един от прозорците в кухнята е бил срязан отвън, а рамката — разбита и счупена. В храстите под прозореца открихме отвертка.

— Открихте ли отпечатъци върху рамката или върху отвертката?

— Не, но температурата в онзи ден беше извънредно ниска, което обикновено разваля пръстовите отпечатъци.

— Открихте ли още нещо?

— Отпечатък от ботуш под перваза. Направихме му восъчна отливка и успяхме да установим, че съвпада с един от ботушите в помещението.

— Знаете ли на кого е този ботуш?

— На Марк Магуайър, приятеля на жертвата — отговаря Марси. — Установихме, че държи тези ботуши в къщата, тъй като често е оставал да пренощува там.

— Намерихте ли нещо друго в къщата?

— Да. С помощта на вещество, наречено луминол, открихме значително количество следи от кръв в банята.

Джейкъб пише бележка и ми я подава.

БЕЛИНА + ЛУМИНОЛ = ФАЛШИВА ПОЛОЖИТЕЛНА ПРОБА ЗА КРЪВ

— В определен момент получихте ли обаждане на деветстотин и единайсет от мобилния телефон на жертвата? — пита Хелън.

— Да. Рано на осемнайсети януари отидохме до водосток на около триста метра от къщата, която е наглеждала Джес Огилви, и намерихме тялото на жертвата.

— В какво положение беше тялото?

— Беше облегнато с гръб на циментовата стена, със скръстени в скута ръце. Беше напълно облечено.

— При откриването на тялото забелязахте ли още нещо необичайно?

— Да — потвърждава Марси. — Жертвата беше увита в характерен, ушит на ръка юрган.

— Този юрган ли сте намерили заедно с жертвата в онзи ден? — пита прокурорът и подава на Марси обемист топ плат във всички цветове на дъгата. Шарката е замърсена от тъмнокафяви петна засъхнала кръв.

— Същият е — отговаря Марси и прокурорът го представя като веществено доказателство.

Чувам как Ема рязко си поема въздух.

Хелън благодари на свидетелката си и аз се изправям за кръстосан разпит.

— От кога работите като криминалист?

— От четири години — отвръща Марси.

— Значи от не толкова отдавна.

Тя вдига вежда.

Вие откога работите като адвокат?

— Виждали ли сте множество трупове на местопрестъпления?

— За щастие не толкова много, колкото ако работех в Нашуа или Бостън — отговаря тя. — Но достатъчно, за да знам какво правя.

— Казахте, че сте намерили в къщата на Джес Огилви, в кухнята, отпечатък, който принадлежи на Джейкъб.

— Точно така.

— Можете ли да заявите, че наличието на този отпечатък го идентифицира като убиец?

— Не. Показва само, че е бил на местопрестъплението.

— Възможно ли е Джейкъб да е оставил отпечатъка в друг момент?

— Да.

— Освен това сте открили отпечатъците от ботуша на Марк Магуайър под прозорец, който е бил срязан — продължавам. — Това вярно ли е?

— Да.

— Някъде навън открихте ли отпечатъци от ботушите на Джейкъб?

— Не — отговаря Марси.

Поемам си дълбоко въздух. „Надявам се, че знаеш какво правиш“ — помислям си мълчаливо и отново поглеждам към Джейкъб.

— А кръвта в банята — успяхте ли да разберете дали принадлежи на жертвата?

— Не. Опитахме се да направим ДНК тест, но резултатите не бяха категорични. В пробите имаше следа от белина, а белината често пречи на ДНК тестовете.

— Не е ли вярно, госпожо Алстън, че когато се напръска върху белина, луминолът също дава положителен резултат?

— Да, понякога.

— Значи следите от кръв, които сте открили, всъщност може да са следи от белина?

— Възможно е — признава тя.

— И предполагаемата кръв в банята може просто да е следи от белина, след като Джес е почистила пода с „Клорокс“?

— Или — отговаря Марси — след като клиентът ви е почистил кръвта от пода с „Клорокс“, след като я е убил.

Потръпвам и предприемам незабавно отстъпление.

— Госпожо Алстън, вие можете да кажете много за едно тяло от начина, по който е разположено след смъртта, нали?

— Да.

— Нещо направи ли ви впечатление при тялото на Джес Огилви, когато го открихте?

Марси се поколебава.

— Тялото не беше захвърлено. Някой е отделил време да я сложи да седне и да я увие в одеяло, вместо просто да я захвърли по най-бързия начин.

— Някой, когото го е било грижа за нея?

— Възражение — намесва се Хелън и както очаквам, съдията го приема.

— Познавате ли клиента ми, госпожо Алстън?

— Познавам го.

— Откъде?

— Той е любител на местопрестъпленията. Идвал е на няколко, на които съм работила, и започва да ни дава съвет, който нито искаме, нито ни е необходим.

— Някога позволявали ли сте му да ви помогне на местопрестъпление?

— Категорично не. Но е повече от ясно, че тези неща го запленяват — отговаря тя и поклаща глава. — Има само два вида хора, които редовно идват на местопрестъпления: серийните убийци, които проверяват как са се справили, и откачалките, които мислят, че полицейската работа е като филмите по телевизията и искат да ни помогнат да разкрием престъплението.

Направо супер. Сега съдебните заседатели със сигурност се чудят към коя от двете категории спада Джейкъб. Решавам да спра, преди щетите да станат още по-големи.

— Нямам повече въпроси — казвам и Хелън става, за да пренасочи удара.

— Госпожо Алстън, Джейкъб Хънт дойде ли при водостока, когато работехте по тялото?

— Не — отговаря Марси. — Изобщо не го видяхме.

Хелън вдига рамене.

— Предполагам, че този път не е имало какво да разкрива.