Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
House Rules, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
aisle (2016)

Издание:

Джоди Пико. Домашни правила

Американска. Първо издание

Редактор: Велислава Вълканова

Коректор: Снежана Бошнакова

Художник: Виктор Паунов

Предпечат: Митко Ганев

ИК Enthusiast, 2013

ISBN: 978–619–164–090–4

История

  1. — Добавяне

Джейкъб

Джес е мъртва.

Майка ми ми го съобщава след училище. Докато го казва, ме гледа така, сякаш се опитва да разбере нещо от изражението ми, така, както аз оглеждам ъгъла на веждите на някого, позицията на устните и големината на зениците и се опитвам да ги свържа с чувство. За миг се питам: „И тя ли има Аспергер?“ Но после, точно когато започва да ми се струва, че анализира изражението ми, нейното се променя и не мога да разбера какво изпитва. Очите й сякаш са стегнати в крайчеца, а устата й е присвита. Сърди ли ми се, или просто е разстроена от смъртта на Джес? Иска ли да реагирам на новина, която вече знам? Мога да се преструвам на стъписан (увиснала челюст, разширени очи), но това ще означава да излъжа, а тогава лъжливото ми изражение (очи, вдигнати към тавана, зъби, захапали долната устна) ще вземе надмощие над стъписаното ми лице. Освен това лъжата е в списъка с домашните правила. Да си припомним:

1. Разчиствай собствените си бъркотии.

2. Казвай истината.

Във връзка със смъртта на Джес: направил съм и едното, и другото.

Представете си как бихте се почувствали, ако ненадейно ви запратят от Америка във Великобритания. Ненадейно „кървав“ ще е ругатня, а не описание на местопрестъпление. „Пиянзалян“ няма да е „сърдит“. „Скъп“ ще означава скъп като цена, а не любим. „Тоалетна“ ще е „смахнат“, състояние на ума; „обществените училища“ ще са „частни училища“, а „шик“ ще е глагол.

Ако ви запратят във Великобритания, но сте кореец или португалец, ще се очаква да сте объркан. Все пак не говорите езика. Но ако сте американец, от техническа гледна точка го говорите. Така че се оказвате участник в разговори, в които няма логика, в които постоянно молите другите да повторят с надеждата, че непознатите думи най-накрая ще придобият смисъл.

Това е усещането да си с Аспергер. Трябва да работя усилено върху неща, които другите разбират съвсем естествено, защото тук съм само турист.

И тази екскурзия е с еднопосочен билет.

Ето какво ще си спомням за Джес:

1. За Коледа ми подари късче малахит с точната големина и форма на кокоше яйце.

2. Тя е единственият ми познат, роден в Охайо.

3. Косата й изглеждаше различна на открито и на закрито. Когато слънцето светеше, не беше толкова жълта. Повече приличаше на огнена.

4. Тя ме запозна с „Принцесата булка“ — навярно един от най-великите филми в историята на киното.

5. Пощенската й кутия във Върмонтския университет беше номер 5995.

6. Припадаше при вида на кръв, но въпреки това тази есен дойде на презентацията ми по физика за траекториите на кръвта и слуша, обърната с гръб към изображението на пауър пойнт.

7. Макар че понякога навярно й е писвало да ме слуша как говоря, никога, нито веднъж, не ми каза да млъкна.

Аз съм първият човек, който ще признае, че не разбирам любовта. Как е възможно човек едновременно да обича новата си прическа, да обича работата си и да обича гаджето си? Очевидно думата означава различни неща в различните ситуации, поради което така и не успях да проумея смисъла й с помощта на логиката.

Честно казано, физическата страна на любовта ме ужасява. Когато човек и бездруго е свръхчувствителен към усещането на нещо до кожата му или към факта, че хората стоят достатъчно близо, за да го докоснат, в перспективата за сексуална връзка няма абсолютно нищо, което да я превръща в нещо съблазнително.

Споменавам това като предупредителна бележка, увод към последното, което ще запомня за Джес:

8. Бих могъл да я обичам. Може би вече я обичах.

Ако трябваше да напиша сценарий за научнофантастичен сериал по телевизията, бих си избрал за главен герой някой емпат — човек с вродена дарба да разчита аурата на чувствата на хората и само с докосване да се зарази от чувствата ми. Толкова лесно щеше да е, ако можех да погледна към щастлив човек, да го докосна по ръката и ненадейно да се изпълня със същите мехурчета на радост, които бълбукат у него, вместо да се тормозя с въпроса дали съм изтълкувал погрешно действията и реакциите му.

Всеки, който плаче на филм, е емпат тайно в себе си. Случващото се на екрана бликва през целулоида и е достатъчно истинско, за да предизвика чувство. Защо иначе ще се смееш на бурното веселие на двама актьори, които зад екрана не могат да се понасят? Или да плачеш заради смъртта на актьор, който веднага щом изключат камерата, ще изтърси праха от дрехите си и ще си вземе сандвич за вечеря?

Когато аз гледам филми, нещата са малко по-различни. В съзнанието ми всяка сцена се превръща в каталог от възможни социални сценарии. Ако някога се озовеш в положение да спориш разпалено с жена, целуни я, за да я изненадаш и да насочиш вниманието й в друга посока. Ако си в разгара на битка и другарят ти е прострелян, приятелството изисква да се върнеш на огневата линия, за да го спасиш. Ако искаш да си душата на партито, кажи „Тога!“.

По-късно, ако се озова в тази конкретна ситуация, мога да преровя каталога си с общуване от филми, да подражавам на съответното поведение и по изключение да знам, че този път се държа подобаващо.

Между другото, никога не съм плакал на филм.

Веднъж разказвах на Джес всичко, което знам за кучетата.

1. Развили са се от малък бозайник на име миацис — дървесен обитател, живял преди 40 милиона години.

2. За първи път ги опитомяват пещерните хора през палеолита.

3. Независимо от породата, всяко куче има 321 кости и 42 постоянни зъба.

4. Далматинците се раждат чисто бели.

5. Причината, поради която се въртят в кръг, преди да легнат, е, че когато са били диви животни, това им помагало да смачкат дългата трева и да я превърнат в постелка.

6. Приблизително един милион кучета са основните наследници в завещанията на господарите си.

7. Потят се чрез възглавничките на краката си.

8. Учените са установили, че кучетата могат да подушват наличието на аутизъм у децата.

— Измисляш си — каза тя.

— Не. Истина е.

— Как така нямаш куче?

Отговорите на този въпрос са толкова много, че не знам откъде да започна. Майка ми твърдеше, че никой, който не може да си спомни да си мие зъбите по два пъти на ден, не притежава достатъчно сила на духа, за да се грижи за друго живо същество. Брат ми е алергичен към почти всичко с козина. Кучетата, които се превърнаха в следващата ми страст след динозаврите, ми станаха безинтересни, когато открих криминалистиката.

Истината е, че най-вероятно не бих искал да имам куче. Те са като онези деца, които не понасям в училище: тези, които се въртят наоколо и си тръгват, когато осъзнават, че не получават от разговора желаното или от което се нуждаят. Движат се на глутници. Ближат те и ти си мислиш, че го правят, защото те харесват, но всъщност причината е, че пръстите ти все още миришат на сандвича ти с пуешко.

От друга страна, мисля, че котките имат Аспергер.

Също като мен, те са много умни.

И също като мен, понякога имат нужда просто да ги оставят на мира.