Джоди Пико
Домашни правила (35)

Ема

Из колонката на Леля Ем:

Кога спряха да слагат играчки в кутиите със зърнени закуски?

Помня как, когато бях малка, обикалях сред стелажите със зърнени закуски (които със сигурност са също толкова американски, колкото и фойерверките на Четвърти юли) и си избирах храна за закуска в зависимост от обещаната награда: „фризби“, украсено отпред със заека Трикс. Холографски стикери с леприкон от „Лъки Чармс“. Колело с декодер за разрешаване на загадки. Можех да понеса цял месец на оризови трици, ако това означаваше, че накрая ще получа вълшебен пръстен. Не мога да го призная на глас. На първо място, в последно време от нас се очаква да сме супермайки, вместо да признаем, че имаме слабости. Изкушаващо е да повярваме, че всички майки всяка сутрин се събуждат освежени, никога не повишават глас, готвят само с органични продукти и са еднакво добре запознати с работата на президент на компания и с родителско-учителската асоциация.

Ще ви разкрия една тайна: тези майки не съществуват. Повечето от нас — дори и никога да не си го признаем — понасяме триците с надеждата да зърнем онзи вълшебен пръстен.

На хартия изглеждам много добре. Имам семейство и списвам колонка във вестник. В истинския живот трябва да обирам лепило от килима, рядко си спомням да размразя предварително продуктите за вечеря и смятам да заръчам да изпишат „ЗАЩОТО ТАКА КАЗВАМ“ на надгробната ми плоча.

Истинските майки се чудят защо експерти, които пишат за „Родители“ и „Доброто поддържане на къщата“ — и смея да твърдя, „Бърлингтън фрий Прес“ — сякаш са постоянно в контрол на всичко, когато самите те едва успяват да задържат главата си над водата на бурните морета на родителството.

Истинските майки не слушат смирено и притеснено възрастната дама, която дава непоискан съвет на опашката, когато детето е обзето от пристъп на гняв. Вземаме детето, слагаме го в количката на дамата и казваме:

— Страхотно. Може би вие ще се справите по-добре. Истинските майки знаят, че няма нищо лошо да се яде студена пица за закуска.

Истинските майки признават, че в тази работа е по-лесно да се издъниш, отколкото да успееш.

Ако родителството е кутия с оризови трици, тогава истинските майки знаят, че съотношението люспици-забавление е крайно небалансирано. За всеки момент, в който вашето дете ви се доверява или ви казва, че ви обича, или прави нещо, без да го подканите, за да защити брат си, и вие случайно станете свидетел, има много повече моменти на хаос, грешки и съмнения в себе си.

Истинските майки може да не изричат еретичните мисли, но понякога тайно си пожелават да бяха избрали за закуска нещо друго, а не тази вечна зърнена храна.

Истинските майки се тревожат, че други майки ще намерят онзи вълшебен пръстен, докато те ще го търсят напразно цяла вечност.

Спокойно, истински майки. Самият факт, че се тревожите дали сте добри майки, означава, че вече сте такива.

По време на кратък авторски блокаж си приготвям сандвич с риба тон и си пускам обедните новини. Местната станция е толкова ужасна, че обичам да я гледам просто за забавление. Ако още бях в колеж, щях да поиграя на пиене и да отпивам глътка бира всеки път, когато говорителите произнесат неправилно някоя дума или си изтърват бележките. Любимата ми грешка от последно време беше, когато съобщиха, че сенатор от Върмонт предложил щателна ревизия на „Медикейд“. Вместо да пуснат видеото с речта му, показаха клип как шепа местни старци си устройват състезание по гмуркане в ледена вода.

Днешната история обаче съвсем не е забавна.

— Рано в понеделник сутринта — чете говорителят — откриха тялото на Джесика Огилви в гората зад къщата й. Двайсет и три годишната студентка във Върмонт изчезна миналия вторник.

Чинията в скута ми пада на пода. Ставам и очите ми се наливат със сълзи. Знаех, че е възможно — всъщност дори вероятно, когато дните минаваха един след друг, без да я открият, — но това не ми помага да понеса смъртта й по-лесно.

Често съм се питала какъв ли би бил светът, ако имаше повече хора като Джес — млади мъже и жени, които могат да погледнат някого като Джейкъб, без да се присмеят на странностите и слабостите му, а да забележат по какъв начин тези неща го правят интересен и достоен. Представях си момчетата, които един ден щяха да бъдат в обучаван от Джес клас и които нямаше да трябва да се борят с проблеми със самооценката и тормоз от другите, с които се бореше Джейкъб в основното училище. А сега това никога нямаше да се случи.

Показват кадър с репортерка, която е снимала близо до мястото, на което са намерили тялото на Джес.

— При този тъжен обрат на събитията — съобщава сдържано тя — детективите са отговорили на обаждане на деветстотин и единайсет от мобилния телефон на Огилви и го проследили дотук, до един водосток зад дома й.

Записът е бил направен призори: небето е прорязано от розови ивици. На заден план виждам криминалистите, които слагат маркери и правят измервания и снимки.

— Малко след това — продължава репортерката — властите са арестували приятеля на Огилви, двайсет и четири годишния Марк Магуайър. Докладът от аутопсията все още не е излязъл…

Ако бях примигнала, навярно нямаше да го забележа. Ако репортерката не беше преместила краката си, със сигурност нямаше да го видя. Образът беше толкова бърз — проблясък в единия край на екрана, който изчезна само след секунда.

Юрган с избродирана дъга, ЧОЖЗСИВ, която се повтаряше отново и отново.

Натискам ПАУЗА — нова екстра на сателитната система, която използваме — и пускам клипа отзад напред, а после пак отначало. Може би този път ще видя, че е само зрителна заблуда. Може би шалът на репортерката е помръднал, а аз съм го взела за нещо друго.

Все още е там, затова пускам лентата отзад напред за втори път.

Веднъж чух, че определението за лудост е да правиш многократно едно и също нещо и да очакваш различни резултати. Сега сърцето ми бие толкова силно, че го усещам в гърлото си. Хуквам нагоре по стълбите към гардероба на Джейкъб, където преди няколко дни намерих раницата на Джес, увита в юргана с дъгата.

Който е изчезнал.

Отпускам се на леглото му и прокарвам ръка по възглавницата му. Точно сега, в 12:45, Джейкъб е в час по физика. Сутринта ми каза, че ще имат лабораторно упражнение за принципа на Архимед — ще се опитат да определят плътността на две непознати тела. Коя маса, когато е забита в средата, причинява изместване? Кое плава и кое потъва?

Ще отида в училище и ще взема момчетата с някакво измислено извинение — посещение при зъболекаря, час при фризьора. Но вместо да се приберем вкъщи, ще караме, без да спрем, докато минем границата и се озовем в Канада. Ще им опаковам по един куфар и никога няма да се върнем тук.

Дори докато си го мисля, знам, че не може да се случи. Джейкъб няма да проумее идеята никога да не се прибере вкъщи. А някъде, в някакъв полицейски участък, приятелят на Джес е обвинен за престъплението, когато може да е невинен.

На долния етаж започвам да ровя с безчувствени пръсти през купчината сметки, които не съм разгледала. Знам, че е някъде тук… а после го намирам, под второто предупреждение от телефонната компания. Визитната картичка на Рич Матсън. Мобилният му телефон е надраскан отзад на гърба.

— За всеки случай — така ми каза той.

За всеки случай, ако случайно ви хрумне, че синът ви може да е замесен в убийство. За всеки случай, ако случайно се изправите пред очевидно доказателство, че сте се провалили като майка. За всеки случай, ако случайно се окажете притисната между това, което искате, и това, което трябва да направите.

Детектив Матсън беше честен с мен; аз ще бъда честна с него.

Гласовата му поща се включва веднага щом набирам номера му. Първия път затварям, защото всички думи, които съм си подготвила, се сбиват в главата ми като маджун. Втория път прочиствам гърлото си.

— Обажда се Ема Хънт — казвам. — Аз… наистина трябва да говоря с вас.

Все още стиснала телефона като амулет, отново влизам в дневната. Новините са свършили и сега върви някакъв сапунен сериал. Отново пускам записа, докато се появява новината за Джес. Преднамерено приковавам поглед към другата страна на екрана, но то още е там: флагът на полето, една наносекунда от истина във всички оттенъци на цветовия спектър.

Колкото и да се опитвам, не мога да не виждам този проклет юрган.