Джоди Пико
Домашни правила (118)

Джейкъб

Днес е петнайсети април. На този ден през 1912 година е потънал „Титаник“. На този ден през 1924 година Ранд Макнали е публикувал първия си пътен атлас. На този ден през 1947 година Джаки Робинсън участва в първия си мач за „Бруклин Доджърс“. Това е също така рожденият ден на Леонардо да Винчи, на писателя Хенри Джеймс, на момичето, което играе Хърмаяни във филмите за Хари Потър. И на брат ми Тео.

Навремето завиждах на Тео заради рождения ден. Най-впечатляващото събитие, което се е случвало на моя, 21 декември, е взривяването на „Пан Ам 103“ над Локърби през 1988 година. Франк Запа е роден в същия ден като мен, но честно, смятате ли, че това може да се мери с рождения ден на да Винчи? Освен това рожденият ми ден е най-краткият ден в годината. Винаги съм се чувствал прецакан. Навярно и Франк Запа се е чувствал така.

Днес обаче не завиждах на Тео за рождения му ден. В действителност нямах търпение да му дам подаръка, който му бях приготвил.

Оливър казва, че в съда и двамата с Тео ще имаме възможност да говорим. Очевидно за съдебните заседатели не е достатъчно да знаят, че както заяви патологът, раните по лицето на Джес са причинени от базиларна фрактура на черепа в периорбиталната област, а кръвта е дисекцирала близо до фасциалните равнини и е създала впечатлението за контузия. Или с други думи, това, което прилича на пребито момиче, спокойно може да е момиче, което просто е паднало и си е ударило главата. Очевидно съдебните заседатели — и съдията — трябва да чуят двамата с Тео да обясняваме едно и също нещо с различни думи.

Предполагам, че не съм единственият, който невинаги разбира какво се казва.

Майка ми шофира, Оливър седи до нея, а аз съм отзад с Тео. Баща ми е в къщата, в случай че от съда се обадят през двайсетте минути, които ни трябват да стигнем дотам. Всеки път, когато колата мине над покрита със скреж неравност, си мисля за скачане по матрака — нещо, което с Тео правехме като малки. Тогава вярвахме, че ако наберем достатъчно сила, ще стигнем до тавана, но май така и не стигнахме.

След всички тези години, през които Тео ме защитаваше, най-накрая и на мен ми се удаде случай да бъда по-големият брат. Постъпих правилно. Не знам защо на тези съдебни заседатели им е толкова трудно да го разберат.

Тео отваря юмрука си; вътре е розовият айпод, който по-рано беше на Джес. От джоба си брат ми изважда бяла плетеница от жици — слушалките му. Пъхва ги в ушите си.

Към всички тези експерти, които казаха, че понеже имам Аспергер, не мога да изпитвам съпричастност: на ви сега.

Хората, които не могат да изпитват съпричастност, не се опитват да защитят тези, които обичат, дори ако това означава да се изправят пред съда.

Ненадейно Тео изважда една слушалка и ми я подава.

— Слушай — казва и аз го правя.

Музиката на Джес е концерт за пиано, който се завърта като вихър пред очите ми. Навеждам глава към брат си, така че жиците да стигат и до двама ни, и през останалата част от пътуването двамата оставаме свързани.