Джоди Пико
Домашни правила (68)

Джейкъб

Изразът „луд, та дрънка“ датира от началото на XX век. „Дрънка“ е жаргон, идва от циганската дума „дранголник“. „Луд, та дрънка“ всъщност е игра на думи с един по-стар израз, „влезли му мухи от дрънчене“, който означава затворник, станал психически нестабилен, след като е прекарал прекалено дълго време в затвора.

Можете да припишете следващите ми действия на факта, че бях луд, та дрънках, а можете да ги припишете и на истинския стимул: факта, че доктор Хенри Лий, моят идол, щеше да е само на триста и три километра и петстотин трийсет и осем метра от мен, а аз нямаше да мога да се запозная с него. Въпреки твърденията на майка ми, че ако отида в колеж, ще трябва да избера нещо наблизо, където ще мога да живея вкъщи и да се възползвам от помощта и организацията й, отдавна бях приел, че един ден ще кандидатствам в университета „Ню Хевън“ (нищо, че като ученик последна година вече бях просрочил с един месец). Щях да се запиша в основаната от доктор Хенри Лий програма за криминалистика и там щях да изплувам от морето безлични бакалаври, когато привлечах вниманието на самия доктор Лий, който щеше да забележи вниманието ми към подробностите и неспособността ми да се разсейвам от момичета, студентски партита или висока музика, идваща от прозорците на общежитията, и да ме покани да му помогна да разреши някой истински случай, след което да ме сметне за свое протеже.

Сега, разбира се, имах още по-наложителна причина да се запозная с него.

— Само си представете, доктор Лий — щях да започна. — Представете си, че подреждате местопрестъпление, за да насочите уликите към друг, а накрая самият вие се окажете заподозрян.

А после, разбира се, щяхме да анализираме заедно какво е можело да се направи по друг начин, за да не допускам същата грешка следващия път.

С майка ми постоянно спорим за едни и същи неща, например защо отказва да се държи с мен като с нормален човек. Ето ви класически пример: взема желанието ми да видя доктор Лий и го завива на кравай, за да изглежда като неразумно искане на аспи, вместо съвсем разумно искане. Има много примери, когато искам да правя неща, които правят другите хора на моята възраст:

1. Да изкарам книжка и да шофирам.

2. Да живея самостоятелно в колежа.

3. Да излизам с приятелите си, без тя да се обажда предварително на родителите им и да им обяснява за особеностите ми.

а) разбира се, трябва да се отбележи, че това се отнася за време, когато наистина ще имам приятели.

4. Да си намеря работа, за да имам пари за горното.

а) трябва да се отбележи, че тя ми позволи да се хвана на работа, и за жалост единствените хора, които решиха да ме наемат, бяха лишени от логика задници; не можеха да видят голямата картина, сякаш, ако закъснееш пет минути за смяната, това ще предизвика глобална катастрофа.

Вместо това гледам как Тео излиза през вратата, а майка ми му маха за довиждане. За разлика от мен, на него рано или късно ще му позволи да изкара книжка. Представете си колко ще е унизително малкият ми брат да ме развежда напред-назад с колата — същото дете, което навремето нарисува фреска на вратата на гаража със собственото си ако.

Майка ми настоява, че не може и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. Не мога да очаквам да се държат с мен като с нормален осемнайсетгодишен и същевременно да настоявам да ми изрязват етикетчетата от дрехите и да отказвам да пия портокалов сок заради цвета. Навярно ми се струваше, че би могло и вълкът да е сит, и агнето цяло — понякога да съм с увреждане, а друг път нормален. Но пък защо да не може? Ето един пример: Тео е безнадежден в отглеждането на зеленчуци, но е страхотен на боулинг. Майка ми може да се държи с него като с леко изоставащ ученик, когато го учи да сади кръмно цвекло, но озоват ли се на алеята за боулинг, зарязва бавния глас. Не всички хора са еднакво добри във всичко, така че защо аз да бъда?

Все едно, независимо дали съм затворен вкъщи прекалено дълго, или страдам от остро психическо разстройство, предизвикано от бъдещата ми пропусната възможност да се срещна с доктор Лий, правя единственото, което ми се струва оправдано в този момент.

Обаждам се на 911 и казвам, че майка ми ме тормози.