Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Moby-Dick, 1851 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Невяна Розева, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 27 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- noisy (2010)
- Разпознаване и корекция
- vasko_dikov (2010)
- Корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Херман Мелвил. Моби Дик
Второ издание
Редактор: Жени Божилова
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова
Дадена за набор 14.XII.1976 г.
Подписана за печат март 1977 г.
Излязла от печат юни 1977 г.
Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.
Издателски коли 29,82. Цена 2,53
Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4
ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Моби Дик | |
| Moby-Dick | |
 Титул на първото издание | |
| Автор | Херман Мелвил |
|---|---|
| Създаване | |
| Първо издание | 18 октомври 1851 (Великобритания) 14 ноември 1851 (САЩ) г. САЩ |
| Издателство | Richard Bentley (Великобритания) Harper & Brothers (САЩ) |
| Оригинален език | английски |
| Вид | роман |
| Начало | Call me Ishmael. |
| Край | It was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan. |
| Моби Дик в Общомедия | |
„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.
Сюжет
Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.
Превод и издаване в България
- 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
- 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
- 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
- 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.
Външни препратки
- „Моби Дик“ на сайта
„Моята библиотека“ - „Моби Дик“ в сайта на
Проект Гутенберг ((en))
| |||||||||||||||||||||||||
Епилог
Отървах се само аз,
за да ти обадя.
Драмата завърши. Защо трябва някой да излезе пак на сцената? — Защото един все пак остана жив.
Случи се така, че след изчезването на парса съдбата отреди на мене да заема освободеното място на преден гребец в лодката на Ахав; аз именно, изхвърлен в последния ден заедно с другите двама от премятаната лодка, бях тласнат към кърмата. Така, плувайки извън последвалото действие, но достатъчно близо, за да го видя изцяло, аз бях достигнат от отслабващата притегателна сила на потъващия кораб, която ме повлече бавно към стихващия водовъртеж. Когато стигнах до него, той беше вече само пенлив вир. Аз започнах тогава да се въртя като нов Иксион[1] във все по-стесняващите се кръгове към черния мехур в оста на бавно въртящия се кръг; когато достигнах вече този жизнен център, черният мехур се пукна в горния си край, в същия миг, освободен чрез изкусното си приспособление и изхвърлен на повърхността поради голямата си лекота, ковчегът — спасителен буй, изхвръкна из морето, превъртя се във въздуха и падна до мене. На този ковчег проплавах аз цял ден и цяла нощ из морската шир, шумяща тихо, като погребална песен. Укротените акули се плъзгаха наоколо ми със заключена паст; хищните морски ястреби пореха въздуха с прибрани в ножница клюнове. На втория ден се мярна платно, което ме настигна и прибра. Беше скитащата „Рахил“, която — в непрестанно търсене на загубените си деца — намери само още един сирак.