Херман Мелвил
Моби Дик (52)

Глава 50
Лодката и екипажът на Ахав. Федала

— Кой би помислил такова нещо, Фласк? — извика Стъб. — Ако имах само един крак, не бихте могли да ме набутате в никоя лодка, освен ако би трябвало да запуша някой отвор с дървения си крак. Този старец е чудесен!

— Не е толкова чудно — каза Фласк. — Ако кракът беше отрязан до хълбока, щеше да е друго нещо. Тогава Ахав щеше да е негоден за работа; а сега, както знаеш, той има едно коляно и по-голямата част от другото.

— Колкото до коляното, не зная, човече; не съм го виждал никога да коленичи.

Често се е спорило между специалистите китоловци дали, като се има предвид същественото значение, което животът на един капитан има за успеха на пътуването, той има право да излага тоя живот на явните опасности при лова. Така и Тамерлановите войници спорели често със сълзи на очи дали скъпоценният му живот трябва да се излага на опасност в разгара на битката.

Но въпросът с Ахав беше малко по-различен. Като се има предвид, че човек и с два крака си е тромаво създание в случай на опасност; като се има предвид, че китоловът е свързан всякога с големи и необикновени мъчнотии; че всъщност всеки отделен миг крие гибел; благоразумно ли е при тия предпоставки един недъгав човек да слезе в китоловна лодка по време на преследване? Собствениците на „Пекод“ положително биха сметнали, че не трябва.

Ахав знаеше много добре, че макар приятелите му в родината да биха сметнали за дребна работа присъствието му в лодката при някои сравнително безопасни превратности на лова само с цел да бъде по-близо до мястото на действието и да дава лично заповедите си, на собствениците на „Пекод“ и през ум не би могла да мине великодушната мисъл капитан Ахав да има отделна лодка като всеки редовен командир в преследването… а още повече — да има за тая лодка извънреден екипаж от петима души. Затова не бе им поискал такъв екипаж и изобщо не бе загатнал за подобно желание. Но бе взел самостоятелно мерки по този въпрос. Преди да се разчуе откритието на Кабако, моряците не подозираха нищо, при все че, когато наскоро след напускане на пристанището екипажът бе привършил вече обичайното приготвяне на лодките за спускане, Ахав започна да се суети от време на време и да приготвя собственоръчно вилки за привързване на греблата към някоя от резервните лодки (както предполагаха тогава) и дори да дялка грижливо малките колчета, които се вмъкват в жлеба на носа след хвърлянето на въжето; когато забелязаха всичко това, а особено грижата му да има допълнителна постелка на дъното на лодката, за да може тя да устои по-добре на натиска от островърхия му кокален крак, и най-вече грижата, която прояви при точното очертаване на опорната греда или както я наричат понякога, метателна дъска, тоест хоризонтална дъска до носа на лодката, о която се подпира коляното при мятане на въже или забиване на нож в кита; когато забелязаха колко често той се заседява в тази лодка, за да дълбае с ножчето си полукръглата вдлъбнатина в опорната греда или да изрязва с дърводелско длето на едно място и да изравнява на друго — всичко това, казвам, бе пробудило навремето голям интерес и любопитство. Но почти всички предполагаха, че особените подготвителни грижи на Ахав целят само крайното улавяне на Моби Дик; защото той бе разкрил вече намерението си да преследва лично смъртоносното чудовище. Това предположение обаче не включваше ни най-малко подозрението, че за лодката е отреден и отделен екипаж.

При появата на моряците призраци изчезна и учудването; изобщо учудването изчезва бързо на китоловен кораб. Защото какви ли не загадъчни отломки се появяват изневиделица от незнайните си кътчета и леговища по земното кълбо, за да работят по тия китоловни кораби контрабандисти, които прибират подобни чудновати корабокрушенци, люшкани из моретата върху дъски, на отломки от потънали кораби, хванати за гребла, в китоловни лодки, в ладии, в отнесени от вятъра японски джонки и какво ли не; дори самият Велзевул да се прехвърли през борда и да слезе в каютата, за да побъбри с капитана, дори това не би предизвикало особена възбуда на предната палуба.

Както и да е, едно беше положително — докато моряците призраци се сместиха скоро при екипажа, макар и да стояха малко настрана от него, чалмалията Федала си остана докрай една неразкрита тайна. Откъде бе попаднал той сред това изискано общество, какви загадъчни връзки го свързваха, както скоро се разбра, с личната съдба на Ахав, над когото имаше някакво влияние, а дори, Бог знае, може би и известна власт; никой не узна това. Но човек не можеше да остане равнодушен към Федала. Той беше създание, каквото цивилизованите домоседи в умерения климат виждат единствено в сънищата си, и то твърде смътно; но такива като него се мяркат понякога в неизменящите се азиатски общества, особено из островите на изток от материка — из тези съществуващи от незапомнени времена, усамотени, непроменими страни, които и до ден-днешен са запазили много нещо от невероятната първобитност на първите земни жители; за които споменът за първия човек е бил още ясен и всички негови потомци, непосветени в произхода му, са се гледали един друг като истински призраци и са питали слънцето и луната защо и с каква цел са били сътворени; когато според Битието ангелите се женели за дъщерите человечески; и дяволите също, добавят неправоверните равини, които предпочитат земната любов.