Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 93
Изоставеният

Само няколко дни след срещата с френския кораб нещо твърде значително се случи на най-незначителния човек от екипажа на „Пекод“; печално събитие, което остави в понякога лудешки веселия, но обречен кораб едно живо, неотлъчно знамение за гибелта, която го очаква.

Не всички членове от екипажа на китоловен кораб слизат с лодките. Неколцина моряци, наричани пазители, остават на кораба със задача да го наглеждат, докато лодките преследват кита. Обикновено тези моряци са също такива корави мъже, както заминалите с лодките. Но ако се случи на кораба да има някой слабоват, несръчен или страхлив човечец, той непременно остава за пазител. Такова беше на „Пекод“ негърчето с прякор Пипин, съкратено Пип. Горкият Пип! Чувахте вече за него; сигурно си спомняте дайрето му в мрачните веселби на оная бурна нощ.

По външност Пип и Самуна си бяха лика-прилика като черно и бяло жребче, впрегнати заедно. Но докато нещастният Самун си беше по природа тъп и муден, Пип беше не само с нежно сърце, но и весел, с приятната, откровена забавна веселост, присъща на племето му, което се радва на всички празници и тържества много по-изтънчено и волно от всяка друга раса. Календарът на негрите се състои от триста шестдесет и пет Четвърти юли и новогодишни дни. И не се усмихвайте, когато пиша, че това негърче беше блестящо, защото и чернотата може да бъде бляскава; погледнете лъскавия абанос в ламперията на кралските кабинети. Но Пип обичаше живота и спокойните му радости; така че изпълненият с ужаси занаят, в който бе попаднал необяснимо как, бе помрачил твърде печално неговата веселост. При все че, както скоро ще видим, онова, което бе затихнало временно в него, трябваше да пламне отново със странен буен пламък, десеторно по-ярък от блясъка, с който неведнъж бе оживявал някога в родния си Толанд, в Кънектикът, цигуларските веселби на моравата; и с мелодия и ритъм, с весело „ха-ха“ бе превръщал кръгозора в обсипано със звезди дайре. Така, макар че на дневна светлина, украсяващ нечия благородна шия, един истински елмаз сияе с неподправена красота, ако желае да ви го представи в пълния му блясък, хитрият златар ще го сложи върху тъмен фон и след това ще го остави не на слънце, а ще го озари с изкуствени лъчи. Тогава изпъква най-добре зловещата красота на огнената лъчезарност; тогава злокобно святкащият диамант, някога божествен символ на кристални небеса, заприличва на скъпоценен камък, откраднат от короната на подземния цар. Но да се върнем на разказа си.

При търсенето на сивата амбра вторият гребец на Стъб така си изкълчи ръката, че за известно време съвсем осакатя, и Пип трябваше да заеме временно мястото му.

При първото си спускане със Стъб Пип беше много неспокоен, но за щастие този път не се приближиха до кит, затова Пип не се изложи много, обаче Стъб, който го бе наблюдавал, го посъветва да си внуши повече смелост — тя можела винаги да му потрябва.

Но при второто спускане лодката нападна кита и щом усети острия харпун, рибата отвърна с обичайния си удар, който този път се случи точно под седалката на нещастния Пип. Неволното смущение го накара да подскочи и да изхвръкне от лодката с веслото в ръка; и то така, че при гмурването във водата част от размотаното въже на забития в кита харпун се омота около гърдите му. В същия миг раненият кит се втурна да бяга и въжето бързо се опъна; почти веднага нещастният покрит с пяна Пип се озова до носа на лодката, повлечен безмилостно от въжето, което се бе омотало няколко пъти около гърдите и шията му.

На носа беше Таштего, обзет от настървението на гонитбата. Той смяташе Пип за страхливец и не го обичаше. Измъквайки ножа от калъфа, Таш опря острието му до въжето, обърна се към Стъб и викна въпросително:

— Режа?

В това време посинялото, задушаващо се лице на Пип ясно казваше: „Режи, за бога!“ Всичко стана в един миг, за по-малко от половин минута.

— Режи, дявол да го вземе! — изрева Стъб; така китът бе загубен, а Пип спасен.

Щом се съвзе, нещастното негърче бе обсипано с викове и проклятия от страна на екипажа. Като почака, докато се изпарят тези неофициални ругатни, спокойно, делово, но все пак малко насмешливо Стъб смъмри служебно Пип; след това му даде неофициално един крайно полезен съвет. Именно: никога не скачай от лодка, Пип, освен… но останалото беше съвсем неопределено като всички разумни съвети. Изобщо „дръж се за лодката“ е истинското верую в китоловството; но има понякога случаи, когато „скачай от лодката“ е още по-добро. Освен това, разбирайки сякаш най-после, че ако даде неограничен добросъвестен съвет на Пип, ще му остави доста широка възможност да скача и в бъдеще, Стъб изостави внезапно всякакви съвети и завърши с безпрекословна заповед:

— Дръж се за лодката, Пип; иначе, ей богу, няма да те прибера. Помни това! Не можем да губим китове за такива като тебе; в Алабама един кит ще се продаде тридесет пъти по-скъпо от тебе. Запомни това и не скачай втори път.

С тези думи Стъб косвено намекваше, че макар и да обича ближния си, човек е користолюбиво животно, а тази негова склонност често пречи на доброжелателството му.

Но всички сме във властта на Бога; и Пип скочи пак. Беше при обстоятелства, твърде сходни с тия на първото представление; но този път не бе се омотал във въжето; затова, когато китът хукна да бяга, Пип бе изоставен като куфар на бързащ пътник. Уви! Стъб устоя на думата си повече, отколкото трябваше! Беше прекрасен, благосклонен, ясен ден, искрящото море беше спокойно, хладно, проснало се гладко докрай кръгозора като изтъней до прозрачност златен лист. Подавайки се и потъвайки в това море, абаносовата глава на Пип приличаше на карамфилово коренче. Никой не извади нож, когато той изхвръкна зад лодката. Към него бе обърнат неумолимият гръб на Стъб; а китът просто летеше. За три минути между Пип и Стъб се простря цяла миля от безбрежния океан. Сам сред морето Пип обърна къдравата си глава към слънцето, друг изоставен самотник, само че безкрайно извисен и блестящ.

Трябва да се каже, че при спокойно време плуването в открит океан е толкова леко за опитния плувец, колкото пътуване в каляска по суша. Но ужасната самотност е непоносима. Дълбокото съсредоточаване в себе си сред тази безсърдечна необятност — Господи, кой би могъл да изрази това? Забележете как, когато се къпят при пълен покой в открито море, моряците се държат близо до кораба и плуват около борда му. Но наистина ли Стъб бе изоставил нещастното негърче на съдбата му? Не; или поне нямаше такова намерение. Зад него имаше още две лодки и той предполагаше, че те ще настигнат и приберат Пип; при все че подобно внимание към гребци, попаднали в беда поради собствената си уплаха, невинаги се проявява от ловците; а такива случаи са чести; почти неизменно в риболовната флота така нареченият страхливец се заклеймява със същото безпощадно презрение, съществуващо във военните флоти и армии.

Но случи се така, че тези лодки, без да забележат Пип, зърнаха наблизо китове и промениха посоката си, за да ги настигнат; а лодката на Стъб беше толкова далече, сам той заедно с целия си екипаж така зает с гонитбата, че затвореният кръгозор на Пип започна отчаяно да се разширява. Само по една случайност той бе прибран най-после от самия кораб; но отсега нататък негърчето се мотаеше по палубата като малоумно; така поне смятаха моряците. Морето се бе пошегувало, оставяйки на повърхността тленното му тяло, но бе погълнало нетленната му душа. Не напълно все пак. То я бе отвело жива до невероятни глъбини, където пред неподвижните очи на детето се плъзгаха странните обитатели на неизвратения първичен свят; където скъперникът тритон — мъдростта — разкрива струпаните си съкровища; където сред радостни, безсърдечни, вечно млади светове Пип видя безбройните, вездесъщи като Бога коралови насекоми, които издигаха изпод водния свод огромната земна твърд. Той бе видял Божията нога върху педала на стана и разправи за нея; затова другарите му казваха, че е луд. Но човешката лудост е небесен разум и като се освободи от смъртния си ум, човек стига до небесната мисъл, която е за разумните безсмислена и безумна; и за зло или добро — чувства се тогава непреклонен и равнодушен като своя Бог.

Изобщо не укорявайте много Стъб. Такива случки са нещо обикновено в китоловството; по-нататък ще се види как почти по същия начин бях изоставен и аз.