Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Извадки

Събрани от един младши помощник-библиотекар

 

Както ще се види, този усърден книжен червей, младшият помощник-библиотекар, е преровил и ватиканските библиотеки, и количките на букинистите по цялото земно кълбо и е измъкнал оттам всяко случайно упоменаване на думата кит по какъвто и да е повод във всяка църковна или мирска книга. Затова не трябва да смятате тия безразборно събрани, макар и добросъвестно предадени цитати за напълно валидни в китознанието. Що се отнася до цитираните тук древни автори и поети, дадените извадки са ценни или забавни само доколкото дават далечна обща представа за всички безразборни изказвания, мисли, фантазии и прослава на Левиатана от всякакви народи и поколения, включително и нашето.

И така, прощавай, окаяни младши помощнико, чийто тълкувател се явявам тук. Ти принадлежиш към безнадеждните нещастници, които никакво земно вино не ще стопли, за които и бледият херес е прекалено ярък и силен; но с които човек обича да поседи, да се почувства също тъй окаян, да поплаче и да им каже направо, с насълзени очи, с празна чаша и с почти приятна тъга: „Откажете се от тая работа, младши помощници! Защото колкото повече се мъчите да угодите на хората, толкова повече неблагодарност ще получите! Бих желал да мога да ви подаря дворците Хемптън корт и Тюйлери! Но преглътнете сълзите си и бързо отпратете сърцата си към главната мачта; защото приятелите ви, стигнали там преди вас, ви приготвят вече седмокатните небеса, като изгонват, преди да пристигнете, отдавна скучаещите архангели Гавраил, Михаил и Рафаил. Тук вие се чукате само с разбитите си сърца, там ще се чукнете с нечупливи чаши!“

И сътвори Бог големи китове.

„Битие“

Левиатан подире си остави светла диря; бездната изглежда белезнява.

„Йов“

И сътвори Бог една голяма риба да глътне Йона.

„Йона“

Там плават кораби, там е оня Левиатан, който си създал да играе в него.

„Псалтир“

И в тоя ден Господ ще накаже със своя тежък, голям и як меч Левиатана — правобягащия змей, и Левиатана — лъкатушния змей, и ще убие морското чудовище.

„Исай“

И каквото още да попадне в хаоса на пастта на това чудовище, било то звяр, кораб или камък, плъзга се незабавно през огромната му скверна глътка и попада в бездънния търбух.

„Нравствени съчинения“ на Плутарх. Превод от Холанд.

В Индийско море се въдят най-големите и огромни риби, които съществуват на света; между тях са китовете или водовъртежите, наричани балени, които стигат на дължина до четири земни акра или арпана.

Плиний. Превод от Холанд.

Не бяхме плавали и два дена, когато призори се появиха голямо множество китове и други морски чудовища. Измежду първите един имаше наистина чудовищни размери. Той ни приближи с разтворена паст, като вдигаше огромни вълни от двете си страни и пенеше морето пред себе си.

Лукиан. „Истинска история“. Превод от Туук.

Той посети тази страна също тъй с намерение да улови китове, от зъбите на които се получава много ценна кост, каквато той подари на краля. Най-хубави китове обаче се ловят около бреговете на неговата родина; някои от тях са четиридесет и осем, други петдесет ярда дълги. Той каза, че бил един от шестимата, убили шестдесет кита за два дни.

Разказ на Отър или Октър, записан от крал Алфред в лето Господне 890.

И докато всичко друго — все едно дали е живо същество, или кораб, — попадайки в страшната паст на това чудовище (кита), бива незабавно погълнато и погубено навеки, кротушката сама се вмъква там да спи в безопасност.

Монтен. „Апология на Раймон Себон“.

Да бягаме! Да бягаме! Господ да ме порази, ако това не е Левиатанът, описан от достопочтения пророк Мойсей в житието на многострадалния Йов.

Рабле

Черният дроб на този кит тежеше колкото товар на две коли.

Стоу. „Летописи“.

Великият Левиатан, който кара моретата да се пенят като кипящ котел.

Лорд Бейкън. „Превод на Псалтира“.

Що се отнася до чудовищното туловище на кита, не разполагаме с никакви определени данни. Някои китове са толкова затлъстели, че само от един кит може да се получи невероятно количество мас.

Същият. „История на живота и смъртта“.

Срещу вътрешна контузия най-добър цяр е спермацетът.

Шекспир. „Хенрих IV“.

Много приличен на кит.

Шекспир. „Хамлет“.

Никой не ще съумее да го спре;

лети той срещу своя наранител,

пробол с подла стрела неговата гръд,

както ранен кит лети през вълните към брега,

Спенсър. „Кралицата на феите“.

Огромен като кит, който може с движенията на гигантското си тяло да накара морето да закипи.

Сър Уилям Девинънт. Предговор към „Гондибърт“.

Хората могат само да предполагат какво е спермацетът, щом и ученият Хосманус в тридесетгодишния си труд заявява открито: Nescio quid sit. (Не зная какво е.)

Сър Т. Браун. За спермацета и спермацетовия кит. Виж „Трактат за разпространени заблуди“.

Като Спенсъровия Талус със своята бухалка той носи разруха с огромната си опашка. Забитите им стрели в ребрата си носи той, а на гърба си — от копия гора.

Уолър. „Битка край летните острови“.

Изкуствено е създаден този велик Левиатан, наречен общност или държава (по латински civitas), която е само един изкуствен организъм.

Хобс. Уводна фраза от „Левиатан“

Глупавият Менсаул го глътна, без да го дъвче, както кит глътва рибка.

Бъниан. „Пътят на поклонника“.

Този морски звяр,

Левиатанът, най-голямата създадена от бога твар,

която плува в океанските води.

Милтън. „Изгубеният рай“.

Левиатанът,

най-огромната от всички живи твари,

прострян в глъбините, плува или спи,

напомнящ плаващ остров. С вдишването си

поглъща, с издишването изхвърля цяло море.

Пак там.

Могъщите китове, които плуват в море от вода, а в самите тях плува море от мас.

Фулър. „Мирска и Божествена власт“.

Така притаен зад някой нос, огромният Левиатан дебне своята жертва и без гонитба нагълтва дребните рибки, които попадат заблудени в неговата паст.

Драйдън

Докато китът плува до кърмата на кораба, отсичат главата му и, натоварена на лодка, влачат я на буксир колкото е възможно по-близо до брега; но при дванадесет-тринадесет стъпки дълбочина тя вече потъва.

Томас Едж. „Десет пътувания до Шпицберген“. Издание „Пърчас“.

По пътя си срещнаха много китове, които се забавляваха из океана и за развлечение изхвърляха водни струи през тръбите и клапите, които природата е поставила на гърбовете им.

Сър Т. Хърбърт. „Пътешествия из Азия и Африка“. Колекция „Харис“.

Тук те срещнаха такива огромни тълпи китове, че бяха принудени да плават с най-голяма предпазливост от страх да не връхлетят върху някой от тях.

Скаутен. „Шесто околосветско плаване“.

При силен североизточен вятър ние отплавахме от устието на Елба с кораба, наричан „Йона в кита“.

Някои разправят, че китът не можел да си отваря устата, но това са глупости.

Моряците често се покатерват на върха на мачтите, за да могат да забележат кит, защото първият, който го е открил, получава един дукат за труда си.

Разказваха ми, че край Шетландските острови бил уловен кит, в чийто стомах намерили повече от цяло буре херинги.

Един от нашите харпунери ми каза, че уловил веднъж при Шпицберген един съвършено бял кит.

„Пътешествие до Гренландия“. 1671 г. Харис Кол

Доста китове са били изхвърляни по това крайбрежие (на Файф). В 1652 г. бил изхвърлен един кит от рода на банелените, дълъг осемдесет стъпки, от който (както ми казаха) освен голямото количество мас получили и 500 аршина банели. Челюстта му е оставена като арка в градината Питферен.

Сибалд. „Файф и Кинрос“.

Аз се съгласих да опитам дали ще мога да се справя с този спермацетов кит и да го убия, защото не бях чувал досега някой човек да е убивал такъв кит — толкова свиреп и бърз бе той.

Ричард Страфорд. „Писмо от Бермудските острови“. „Филологически записки“. 1668.

Китове в морето

На Божия глас се покоряват.

Буквар от Нова Англия

Видяхме и голям брой огромни китове, които в южните морета са сто пъти повече, отколкото у нас на север.

Капитан Коули. „Околосветско пътешествие“. 1729 г.

… а дъхът на кита често мирише така непоносимо, че може да предизвика мозъчно разстройство.

Улоа. „Южна Америка“.

На петдесет избрани, прочути силфиди поверихме ценното съкровище — долната фуста. Често тази крепост е била превземана, макар и укрепена с китови ребра.

Ал. Поуп. „Откраднатата къдрица“.

Ако сравним по големина сухоземните животни с тези, които обитават морските глъбини, ще открием, че първите са просто нищожни по размери. Китът е без съмнение най-голямото от всички Божии създания.

Голдсмит. „Естествена история“.

Ако пишеш басня за малки рибки, трябва да ги накараш да говорят като огромни китове.

Голдсмит до Джонсън.

Следобед видяхме нещо, което взехме отначало за скала, но после се разбра, че е мъртъв кит, убит от няколко азиатци, които го влачеха сега към брега. Те се стараеха, както изглежда, да се скрият зад туловището му, за да не ги забележим.

Кук. „Пътешествия“.

Те нарядко дръзват да нападнат по-големи китове. Толкова много се страхуват от тях, че дори се пазят да не споменат името им, докато са в морето, и държат в лодките си тор, вар, хвойново дърво и други подобни неща, с които да ги плашат и отблъскват.

Уно фон Троил. „Писма за пътешествието на Бенкс и Солендър в Исландия през 1772“.

Спермацетовият кит, открит от нантъкитци, е подвижно и свирепо животно и изисква от риболовците огромна ловкост и храброст.

Томас Джеферсън. „Записки до френския министър на външните работи“. 1778 г.

А моля ви се, сър, какво на тоя свят е равно нему?

Едмънд Бърк. Упоменаване на нантъкитското китоловство в реч пред Парламента.

Испания — един огромен кит, изхвърлен върху бреговете на Европа.

Едмънд Бърк (някъде).

Десетият източник на кралския доход, обусловен, както се предполага, върху обстоятелството, че кралят пази и защитава моретата от пирати и разбойници, е неговото право върху Кралските риби, за каквито се смятат китът и есетрата. И двете, било изхвърлени на брега, било уловени недалеко от него, са кралска собственост.

Блекстоун

Скоро за смъртоносно състезание екипажите се приготвят: непогрешимият Родмонд над главата си издига назъбения харпун и участва при всяко нападение.

Фалконър. „Корабокрушение“.

Блестят покриви, куполи, кули,

летят и се пръскат ракети.

а пламъкът им увисва за миг

по целия свод небесен.

Ако сравним пламъка с водата,

така се пръскат високо океанските води,

когато китът ги изхвърля в струя

в израз на неудържима радост.

Купър. „По случай посещението на кралицата в Лондон“.

Десет до петнадесет галона кръв изтичат от сърцето наведнъж с невероятна бързина.

Джон Хънтър. „Дисекция на кит (малък)“.

Аортата на кита е по-широка в диаметър от главната тръба на водопровода при Лондонския мост, а водата, която протича през тази тръба, има по-малък устрем и по-малка скорост от кръвта, бликаща от сърцето на кита.

Пейли. „Теология“.

Китът е млекопитаещо без задни крайници.

Барон Кювие

На 40 градуса южна ширина видяхме спермацетови китове, но не уловихме ни един до 1 май, когато морето беше просто осеяно с тях.

Колнет. „Пътешествие за разширяване на китоловството“.

В свободната стихия под нозете ми плаваха,

боричкаха се и се гмуркаха в игра, в гонитба и в борба

риби от всякакъв цвят, форма и вид,

които езикът не може да опише и моряк

не е виждал; от ужасния Левиатан

до милиони насекоми, гъмжащи във вълните,

отрупани в огромни като плаващи острови стада,

водени от тайнствен инстинкт през тази

пустиня без път, нападани отвред

от хищни врагове,

китове, акули и чудовища, с чело и челюст, въоръжени

с меч, трион, спирален рог или извити зъби.

Монтгомъри. „Светът преди потопа“.

Слава! Възпейте

царя на рибия род.

Няма по-могъщ от тоя кит

в целия просторен Атлантик;

нито по-тлъста риба от него

се гмурка в полярното море.

Чарлз Ламб. „Тържеството на кита“.

В 1690 година няколко души наблюдаваха от един висок хълм как китове се боричкат и пускат фонтани; и един от хората каза: ей там — сочейки морето — е зеленото пасбище, където нашите правнуци ще си изкарват препитанието.

Овид Мейси. „История на Нантъкит“.

Построих къщичка за Сузана и за себе си, а вратата в готически свод направих от китова челюст.

Хоторн. „Преразказани приказки“.

Тя дойде да ми поръча паметник за своя първи любим, убит от кит в Тихия океан преди повече от четиридесет години.

Пак там.

— Не, сър, това е същински кит — отвърна Том, — видях фонтана му; той изви в небето две такива прекрасни дъги, каквито всеки християнин би желал да види. Този приятел е същинско буре с масло.

Купър. „Лоцманът“.

Донесоха вестниците; в берлинския вестник видяхме, че на тамошните арени показват китове.

Екерман. „Разговори с Гьоте“.

— Господи, мистър Чейс, какво става?

— Корабът ни е разцепен от кит — отвърнах аз.

Описание на корабокрушението на китоловния кораб „Есекс“ от Нантъкит, нападнат и накрая разрушен от голям спермацетов кит в Тихия океан. От Оуен Чейс от Нантъкит, първи помощник-капитан на казания кораб. Ню Йорк, 1821 г.

Високо във вантите една нощ седеше моряк, а вятърът повяваше на воля; ту светваше, ту чезнеше бледата луна. И фосфорната диря на кита блестеше там, където той се гмуркаше в морето.

Елизабет Окс Смит.

Дължината на въжетата, развити от лодките, заети с улавянето само на този кит, достигаше общо до 10 440 ярда, или почти шест английски мили. Понякога китът разтърсва така във въздуха чудовищната си опашка, че тя плющи като камшик и звукът се чува на разстояние от три до четири мили.

Скорсби

Обезумял от болката, която му причиняват тези нови нападения, разяреният спермацетов кит започва да се върти във водата; издига огромната си глава и с широко разтворена паст захапва всичко, което се изпречи на пътя му; нахвърля се върху лодките, подгонва ги със страшна скорост, а понякога напълно ги разбива с челото си.

Много чудно е, че изучаването на навиците на едно тъй интересно и от търговска гледна точка толкова важно животно като спермацетовия кит е било така занемарено или е привлякло толкова малко вниманието на многобройните, а при това учени наблюдатели, имали напоследък големи възможности да се запознаят с навиците му.

Томас Бийл. „История на спермацетовия кит“. 1839.

Кашалотът (спермацетовият кит) е не само по-добре въоръжен от същинския кит (гренландски или истински кит), като притежава страхотни оръжия и в двата края на тялото си, но и много по-често проявява склонност да използва за нападение тези оръжия, и то така изкусно, смело и коварно, щото го смятат за най-опасния от всички известни китове.

Фредерик Дибел Бенет. „Китоловно околосветско плаване“. 1840.

13 октомври

 

— Фонтан на хоризонта! — извикаха от мачтата.

— Къде? — запита капитанът.

— Три градуса от подветрения борд, сър.

— Рул наляво! Не изменяй посоката!

— Разбрано, сър.

— Ей, дежурният! Виждаш ли още кита?

— Да, да, сър. Цяло стадо кашалоти! И фонтани пускат, и подскачат!

— Съобщавай! Съобщавай, каквото виждаш!

— Да, да, сър! Ето фонтан! И още… и още… и още един!

— Къде?

— На две и половина мили.

— Гръм и мълния! Толкова близо! Свикайте екипажа!

Дж. Рос Браун. „Скици от китоловно плаване“. 1846 г.

Китоловният съд „Глоб“, където станаха ужасните събития, които възнамеряваме да опишем, принадлежеше на остров Нантъкит.

Описание на бунта на кораба „Глоб“, оставено от Лей и Хъси, единствените оцелели членове на екипажа. 1828 г.

Подгонен веднъж от кита, който бе ранил, той отблъскваше за известно време нападението с копието си; но разяреното чудовище най-после се нахвърли върху лодката; и той успя да се спаси заедно с другарите си, като се хвърлиха във водата, щом видяха, че лодката е обречена.

„Мисионерски дневник“. Тайерман и Бенет.

— Самият Нантъкит — каза мистър Уебстър — е много интересна и странна част от националния доход. Тук, сред морето, живее едно население от осем-девет хиляди души, което увеличава всяка година националното благосъстояние чрез своя храбър и упорит труд.

Доклад за изказванията на Дейниъл Уебстър в Сената на САЩ във връзка с предложението за постройка на вълнолом в Нантъкит. 1828 г.

Китът връхлетя право върху него и по всяка вероятност го уби моментално.

„Китът и неговите ловци, или приключението на китоловеца и животоописанието на кита, събрани при връщането в родината на «Комодор Прибъл»“

От преп. Хенри Т. Чивър.

— Опитай се да шукнеш — отвърна Семюъл, — и ще те пратя по дяволите.

„Животът на Семюъл Комсток (Бунтаря) от брат му Уилям Комсток. Друга версия на разказа за китоловния кораб «Глоб».“

Пътешествията на холандци и англичани из Северния океан с цел да открият, ако е възможно, път през него за Индия, макар и да не постигнаха главната си цел, откриха областите, където се намират китове.

Мак Кълок. Търговски речник.

Тези неща са взаимно свързани, топката отскача само за да се удари по-нататък; защото, като разкриха областите, посещавани от китове, китоловците като че косвено налучкаха нови следи за същия тайнствен северозападен проток.

От „нещо“ необнародвано.

Невъзможно е да срещнете китоловен кораб в океана и да не се учудите на вида му. С прибрани платна, с дежурни по мачтите, откъдето те наблюдават нетърпеливо морската шир, този съд е напълно различен от корабите за обикновено плаване.

„Течения и китоловство“. Изследователска експедиция от САЩ.

Пешеходците в околностите на Лондон и другаде си спомнят може би големите прави кости, забити в земята като сводове на порти или пред беседки, и вероятно са чували, че това са китови ребра.

Разкази на китоловец от Арктика

Едва когато лодките се върнаха от преследването на китовете, белите забелязаха, че кръвожадните диваци от екипажа са заели кораба.

Вестникарско описание за завземането и възвръщането на китоловния кораб „Хобомак“.

Всеизвестно е, че малцина от екипажите на китоловни кораби (американски) се връщат с плавателния съд, с който са заминали.

Плаване с китоловна лодка

Огромно туловище се подаде внезапно из водата и подскочи право нагоре. Беше кит.

Мириам Кофин, или Китоловеца

Харпунът е забит, разбира се; но помислете как бихте се справили с едно неопитомено диво жребче само с помощта на въже, завързано за основата на опашката му!

„Кости и дрипи“. Глава за китоловството.

Веднъж видях две от тези чудовища (китове), вероятно самец и самка, които плуваха бавно един след друг на хвърлей камък от засенчения от букови дървета бряг (при Тера дел Фуего).

Дарвин. „Пътешествие на един естественик.“

— Назад! — викна помощник-капитанът, когато, обръщайки глава, зърна до носа на лодката зиналата паст на огромен спермацетов кит, който можеше моментално да ги погуби. — Назад, ако ви е мил животът!

Уортън Китоубиеца

Бъдете бодри, момци, не отпадайте духом,

докато смелият харпунджия прободе кита!

Нантъкитска песен

О, славният стар кит, сред буря и урагани

пребъдва в морския си дом,

исполин по сила там, където силата е право,

и цар в безбрежното море.

Китоловна песен