Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Moby-Dick, 1851 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Невяна Розева, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 27 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- noisy (2010)
- Разпознаване и корекция
- vasko_dikov (2010)
- Корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Херман Мелвил. Моби Дик
Второ издание
Редактор: Жени Божилова
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова
Дадена за набор 14.XII.1976 г.
Подписана за печат март 1977 г.
Излязла от печат юни 1977 г.
Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.
Издателски коли 29,82. Цена 2,53
Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4
ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Моби Дик | |
| Moby-Dick | |
 Титул на първото издание | |
| Автор | Херман Мелвил |
|---|---|
| Създаване | |
| Първо издание | 18 октомври 1851 (Великобритания) 14 ноември 1851 (САЩ) г. САЩ |
| Издателство | Richard Bentley (Великобритания) Harper & Brothers (САЩ) |
| Оригинален език | английски |
| Вид | роман |
| Начало | Call me Ishmael. |
| Край | It was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan. |
| Моби Дик в Общомедия | |
„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.
Сюжет
Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.
Превод и издаване в България
- 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
- 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
- 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
- 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.
Външни препратки
- „Моби Дик“ на сайта
„Моята библиотека“ - „Моби Дик“ в сайта на
Проект Гутенберг ((en))
| |||||||||||||||||||||||||
Глава 111
Тихият океан
Когато, плъзвайки се покрай островите Баши, ние излязохме най-после в просторното южно море, аз бях готов да приветствам с безкрайна благодарност моя скъп Тих океан, ако не за друго, то поне за това, че се бе осъществил дългият копнеж на младостта ми; спокойният океан се простираше на изток от мене в една безбрежна синева.
Някаква незнайна, прелестна тайнственост се крие в това море, чиито нежни и страхотни вълнения са сякаш израз на скрита в глъбините му душа; както земята се разтърсвала според преданието над гроба на свети Йоан Евангелист. Пък и редно е над тези морски пасбища, просторни водни прерии и гробища на четирите континента вълните да се издигат и спускат непрестанно, да се струпват и разливат; защото милиони сплитащи се призраци и сенки, удавени мечти, сънища и блянове, всичко, което ние наричаме живот и душа, лежи тук и продължава да сънува; а вечно бягащите вълни, обръщайки се като спящ човек в леглото си, само отразяват този неспокоен сън.
За всеки мечтателен скитник маг, зърнал Тихия океан, това безбурно море става негова избрана родина. Тук се люлеят централните води на земното кълбо, а Индийският и Атлантическият океан са само негови разклонения. Едни и същи вълни се удрят във вълноломите на новозастроените Калифорнийски брегове, едва вчера издигнати от най-новите човешки поколения, и мият увехналите, но все още разкошни покрайнини на Азия, по-древни от Авраам; а между тях плават като галактики коралови рифове, ниски, безкрайни, неизвестни архипелази и недостъпната Япония. Така тайнственият, божествен Тих океан обгражда целия наш свят, превръща всичките му брегове в един огромен залив, а приливите му са сякаш пулсиращото сърце на земята. Люшкан от вечните вълни, ти започваш да признаваш неволно бога съблазнител и се прекланяш пред Пан.
Но мисълта за Пан едва ли вълнуваше Ахав, когато, застанал като желязна статуя на обичайното си място до средните ванти, вдъхваше несъзнателно с една ноздра захарния мускус от островите Баши (из чиито прелестни лесове сигурно се разхождат нежни влюбени), а с другата съзнателно поемаше соления дъх на новодостигнатото море, морето, в което омразният Бял кит навярно плуваше и сега. Достигнал най-после тези почти крайни води, плъзгайки се към японските китоловни райони, старикът се стремеше още по-силно към своята цел. Твърдите му устни бяха стиснати като клещи; разклонените като делта жили по слепите му очи се бяха издули като придошли потоци; и дори когато спеше, изпълваше с кънтящия си вик сводестия трюм:
— Назад! Белия кит плюе черна кръв!