Херман Мелвил
Моби Дик (62)

Глава 60
Китоловното въже

С оглед на китоловната сцена, която предстои да бъде описана, както и за по-добро разбиране на всички подобни сцени, които ще се представят по-късно, трябва да поговоря тук за магическото, понякога ужасно китоловно въже.

Първоначално употребяваното в риболовството въже е било от най-здрав коноп, леко намазан, но не напоен със смола като обикновените въжета, защото, макар че смолата прави конопа по-удобен за работа, а самото въже по-подходящо за всекидневна употреба на кораба, използваното количество смола би направило китоловното въже много кораво, за да може да се стяга както трябва; а и моряците вече разбраха, че смолата никак не прави въжето по-трайно или по-яко, макар и да го прави по-лъскаво и плътно.

През последните години манилската слама почти напълно замести конопа като материал за изработка на китоловни въжета в американското риболовство, защото, макар и не така трайна като конопа, тя е по-здрава, по-мека и по-еластична; а пък аз ще добавя (защото всяко нещо си има и естетична страна), че е и много по-красива и подходяща от конопа. Конопът е мрачен и тъмен като индиец, а манилската слама прилича на русокос черкез.

Китоловното въже е само два сантиметра дебело. На първи поглед не можете да повярвате, че е толкова яко, колкото е в действителност. От опит се знае, че неговите петдесет и една нишки могат да издържат всяка по 120 фунта^[1] товар, така че цялото въже може да издържи почти три тона. Дължината на обикновеното китоловно въже е над двеста фатома^[2]. То е навито спирално около тръбата, но не като серпантина на дестилационен апарат, а като плътно прилепващи една до друга пити сирене, пресечени само от малка вертикална тръба през средата. Тъй като и най-малкото омотаване или усукване при навиването непременно ще отнесе някоя ръка, крак или дори цяло тяло, въжето се навива с най-голяма предпазливост около тръбата. Някои харпунджии посвещават почти цяла сутрин на това занимание, като поставят въжето нависоко и след това го спускат с някаква тежест към тръбата, за да го запазят от всякакви омотавания и усуквания, при навиването същото въже се навива едновременно и на двете. Това представлява известно предимство, тъй като тези двойни тръби са по-тесни, по-добре се сместват в лодката и тежат по-малко; докато американската тръба, която има почти три стъпки в диаметър със съответна дълбочина, е доста обемист товар за плавателен съд, чиито дъски са само половин инч^[3] дебели, защото дъното на китоловната лодка е като опасен лед, който може да издържи значителен товар, ако той е правилно разпределен, и твърде малък — ако е струпан на едно място. Когато цветната брезентна покривка е метната върху американска тръба за китоловно въже, човек би казал, че в лодката има огромна сватбена торта, която ще бъде поднесена на китовете.

И двата края на въжето са свободни; долният завършва с клуп, издига се от дъното на лодката покрай самата тръба и виси съвършено свободно през борда. Това положение на долния край е необходимо по две причини. Първо, за да може да се завърже за него допълнително въже от съседна лодка, в случай че удареният кит се гмурне много дълбоко и отнесе цялото закачено за харпуна въже. В такива случаи китът се предава, разбира се, като чаша ейл от едната лодка на другата; при все че първата винаги остава да помогне на посестримата си. Второ, това е необходимо заради общата безопасност; защото, ако долният край на въжето е закрепен по какъвто и да е начин за лодката и ако китът отмотае изведнъж въжето докрай само в един миг, както става понякога, той няма да се спре дотам, а обречената лодка ще бъде неизбежно повлечена в морските бездни и в такъв случай никакъв градски глашатай няма да я намери.

Преди да спуснат лодката, горният край на въжето се изважда зад тръбата, обвива се около шпила и се извежда отново напред по цялата дължина на лодката, като се кръстосва през дръжката на всяко весло, така че при гребането удря китката на гребеца, а същевременно минава между гребците, седнали едни срещу други, и стига до покритите с ламарина подпорки или жлебове на носа, където един дървен кол, голям колкото обикновена кегла, го придържа да не се свлече. Увисвайки на леки фестони вън от подпорките, то бива прехвърлено пак в лодката и след като още десет-двадесет фатома (наричани предно въже) бъдат навити около седалката в лодката, се връща все покрай борда малко по-назад, където го закрепват за късото въже, завързано непосредствено за харпуна; но преди това завързване късото въже минава през разни досадни за описване митарства.

По този начин китоловното въже минава в сложните си омотавания през цялата лодка, като я обвива почти във всички направления. Всички гребци са вплетени в опасните му плетеници; така че за плахото око на сухоземния жител гребците заприличват на индийски фокусници, около чиито крайници са се обвили най-смъртоносни змии. А никой син на смъртна жена, седнал за първи път между тези конопени плетеници и налягащ с все сила веслата, не може да не си мисли, че харпунът може всеки миг да бъде хвърлен и тези ужасни криволици ще се стрелнат като светкавици; а като помисли това, да не се разтрепери така, че мозъкът на костите му да се раздруса като пихтия. И все пак навикът… Странно! Какво ли не може да стори навикът?… Вие никога не сте чували около махагоновата си маса по-весели духовитости, по-радостен смях, по-забавни шеги и блестящи закачки от онези, които можете да чуете върху дебелите кедрови дъски на китоловна лодка, впримчена в тия клупове; и като шестимата граждани на Кале пред крал Едуард шестимата моряци, съставящи екипажа на лодката, гребат към смъртта с въже около шията.

Ако се позамислите, може би ще успеете да си представите честите, но рядко съобщавани китоловни трагедии, при които някой моряк е изчезнал, отнесен заедно с въжето. Защото да седите в лодка при пускането на въжето, е все едно да седите сред непрестанното въртене на пусната в действие парна машина, когато всеки въртящ се лост, острие или колело ще ви одраска. Тук дори е по-лошо; вие не можете да седите неподвижен сред тия опасности, защото лодката се мята като люлка и вие бивате отхвърлян без предупреждение ту на една, ту на друга страна; така че само с пъргавина и едновременност на волята и действието можете да се спасите от участта да бъдете превърнат в Мазепа и отнесен там, където самото всезрящо слънце не би могло да ви зърне.

Освен това, тъй както дълбокото затишие, което само привидно предшества и предрича бурята, е може би по-ужасно от самата буря, защото е само нейна обвивка и тя се таи в него, както безобидната наглед пушка съдържа смъртоносния барут, куршума и взрива; така изяществото и покоят на въжето, което обвива безгласно гребците, преди да влезе в действие, са много по-ужасни от всяка друга подробност в опасния занаят. Но защо да говоря повече? Всички хора живеят омотани в китоловни въжета. Всички са родени с конопени клупове около врата; но само когато попаднат в бързия, внезапен водовъртеж на смъртта, смъртните схващат безшумните, неуловими, вездесъщи опасности в живота. Ала ако сте философ, дори в китоловна лодка няма да изпитате нито на косъм повече страх, отколкото пред вечерния огън в камината ви с дилаф, а не харпун до вас.