Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 123
Мускетът

В разгара на тайфуна рулевият до кокаления румпел на „Пекод“ бе отхвърлян много пъти към палубата от сътресенията; защото допълнителните въжета, с които румпелът бе закрепен за избягване на злополука, се бяха разхлабили и той неизбежно отскачаше.

В такава яростна буря, когато корабът е само една подхвърляна от вятъра топка, не е необичайно стрелките на компаса да почнат от време на време да се въртят лудо. Така стана и на „Пекод“; почти при всяко сътресение рулевият забелязваше изумителната бързина, с която те се завъртват по картата; а едва ли някой може да гледа подобно нещо без дълбоко вълнение.

Няколко часа след полунощ тайфунът стихна дотолкова, че с неуморните усилия на Старбък и Стъб — единият зает на предната, другият на задната палуба — развяваните останки на триъгълното платно към носа на кораба, както и платната на първата и средната мачта, бяха освободени и се надуваха към подветрената страна като крилата на летящ сред буря албатрос.

Съответните три нови платна бяха завързани и вдигнати, а по-назад бе поставено допълнително платно; така че корабът започна да плава отново с известна точност и на рулевия бе съобщен отново курсът — засега изток-югоизток, — който трябваше да държи, доколкото беше възможно. Защото по време на бурята той бе насочвал кораба, както позволяваха условията. Но докато той поддържаше кораба колкото е възможно по-близо до определения курс, наблюдавайки непрестанно компаса, уви! Чудесен знак! — вятърът задуха отзад… и от насрещен се превърна в попътен! Рейте бяха веднага обърнати с веселата песен:

О, попътен вятър!

О, радвайте се, хора!

която моряците запяха от радост, че това многообещаващо събитие промени толкова скоро злокобните предвещания, които го бяха предшествали.

В изпълнение на непрекословната заповед на командира — да му се долага незабавно, по всяко време на денонощието, за всяка промяна, станала на палубата, — щом обърна, макар и с мрачно колебание, платната в съответствие с вятъра, Старбък слезе машинално да уведоми капитан Ахав за това обстоятелство.

Преди да почука на вратата на каютата, той се поспря неволно за миг. Лампата пред капитанската каюта се люшкаше ту на една, ту на друга страна, като мигаше и хвърляше пресечени сенки по заключената врата на стареца — тънка врата със заковани щори вместо горна дъска. Около усамотената в долната палуба каюта владееше тишина, изпълнена с приглушеното буботене на ревящата стихия. Изправените до предната преграда пълни мускети лъщяха на лавицата си. Старбък беше честен и правдив човек; когато зърна мускетите, някаква зла мисъл се промъкна неизвестно как в сърцето му; но се сля веднага с безразличните или добри свои спътници, така че и самият Старбък едва ли я осъзна в момента.

— Щеше да ме застреля веднъж — промълви той; — ей този мускет вдигна срещу мене… с обкованата дръжка; я да го пипна… да го повдигна. Странно, че аз, който съм боравил с толкова смъртоносни копия, мога да треперя така. Дали е пълен? Трябва да видя. Да, пълен е; има и барут в барутника… Лошо. Не е ли по-добре да го изхвърля?… Не, ще почакам. Ще се излекувам от тази мисъл. Ще държа здраво в ръка мускета, докато мисля… Дошъл съм да му съобщя, че имаме попътен вятър. Но дали е попътен? Попътен към смърт и гибел… попътен към Моби Дик. Попътен вятър, изгоден само за тази прокълната риба… Ето, тази същата цев вдигна той към мене!… Същата, именно тази… която държа, щеше да ме убие с това нещо, което е сега в ръката ми… А би бил готов да убие и целия екипаж. Нали каза, че нямало да прибере платната при никаква буря? Не стъпка ли прекрасния си квадрант и не налучква ли опипом пътя си из тия гибелни води, уповавайки се само на постоянно объркващия ни лаг? Не се ли закле и посред тайфуна, че не му трябват никакви гръмоотводи? Нима ще търпим послушно този обезумял старец да влече заедно със себе си към гибел целия екипаж?… Да, той ще стане съзнателен убиец на повече от тридесет души, ако корабът изпадне в беда; а кълна се, че ще изпадне, ако Ахав бъде оставен да върши, каквото иска. Но ако той бъде… премахнат още сега, не ще може да извърши престъплението. Шт! Той ли мърмори насън? Да… ей там… вътре, той спи. Спи ли? Да, но е жив и скоро ще се събуди. Аз не мога да устоя пред тебе, старче. Ти не искаш и да чуеш никакви увещания, упреци или молби; отнасяш се с презрение към всичко. Безпрекословно послушание към безпрекословните ти заповеди — само това допускаш ти. Да, ти каза, че всички сме дали обет, че всеки от нас е станал Ахав. Господ да ме пази!… А няма ли друг път? Няма ли законен път?… Да го върнем като пленник в родината? Какво? Да се надяваме, че ще изтръгнем властта от ръцете му, докато е жив! Само глупак би се опитал да стори такова нещо. Дори да кажем, че бихме го вързали и омотали цял с въжета и кабели, че бихме го оковали във вериги за пода на каютата му, той би бил пак по-страшен от тигър в клетка. Не бих понесъл подобна гледка, не бих могъл да избягам от рева му, покоя, съня, скъпоценния си разум дори бих загубил при подобно дълго, непоносимо пътуване. Какво остава в такъв случай? Сушата е на стотици левги, най-близо е недостъпната Япония. Аз съм съвършено сам в открито море, а между мене и правосъдието има два океана и един материк… Да, така е… Убиец ли е небето, когато пронизва с мълния един бъдещ убиец в леглото му, като подпалва едновременно и постелята, и кожата?… Убиец ли ще бъда аз, ако… — бавно, крадешком, поглеждайки встрани, той опря дулото на напълнения мускет до вратата.

— На такава височина се люлее вътре хамакът на Ахав, главата му е насам. Едно натисване и Старбък може да остане жив, да прегърне отново жена си и сина си… Ох, Мери! Мери!… Сине, сине, сине!… Ако не се пробудиш на оня свят, старче, кой може да каже в какви недостижими глъбини ще потъне след седмица тялото на Старбък заедно с целия екипаж? Къде си, велики Боже? Да го сторя ли? Да го сторя ли? Вятърът стихна и промени посоката си, сър, предното и средното платно са прибрани и закрепени, корабът държи курса.

— Назад! О, Моби Дик, сграбчих най-после сърцето ти!

Този вик се изтръгна от неспокойно спящия старец, като че гласът на Старбък бе накарал продължителния безгласен сън да заговори.

Насоченият мускет се удари като ръка на пиян във вратата; Старбък се бореше сякаш с някакъв ангел; после се оттегли от вратата, постави смъртоносното оръжие на мястото му и си отиде.

— Много дълбоко е заспал, мистър Стъб, слез долу, събуди го и му кажи. Аз трябва да свърша някои работи тук. Знаеш какво да му кажеш.