Херман Мелвил
Моби Дик (12)

Глава 10
Побратимяване

Когато се върнах от храма в странноприемницата, намерих там само Куийкуег, който бе напуснал черквицата малко преди благословията. Той седеше на пейка пред камината, вдигнал крака на рамката пред огнището, а в ръката си държеше негърчето идол, като го гледаше втренчено и стържеше леко с джобно ножче носа му, тананикайки си нещо.

Но тъй като заниманието му бе прекъснато от моето влизане, той прибра фигурката, отиде веднага към масата, взе една голяма книга, сложи я на скута си и започна да брои съсредоточено страниците; на всеки петдесет страници — както предположих — спираше за миг, оглеждаше се унесено, после продължително и гърлено подсвирваше от почуда. След това продължаваше до следващите петдесет; започвайки вероятно все от едно, като че можеше да брои само до петдесет, и се чудеше как са събрани на едно място толкова пъти по петдесет страници.

Наблюдавах го с голям интерес. При все че беше дивак с отвратително изрисувано лице — поне според моя вкус, — изражението му не беше неприятно. Душата не може да се скрие. Въпреки всички невероятни татуировки стори ми се, че съзирам едно просто и честно сърце; а в големите, дълбоки, пламенни и дръзки очи личеше смелост, готова да се бори с хиляди дяволи. Освен това този езичник имаше величествено държане, което външната му недодяланост не можеше напълно да осакати. Той се държеше като човек, който никога не е раболепничил и никому нищо не дължи. Дали поради обръснатата глава челото се очертаваше по-свободно и широко и изглеждаше по-голямо, отколкото беше всъщност, трудно ми е да реша; но от френологично гледище главата му беше безспорно превъзходна. Може да се стори смешно, обаче тя ми напомни главата на генерал Вашингтон, както е дадена в най-известните му бюстове. Имаше същата правилна и постепенна полегатост от веждите нагоре, които бяха издадени като два гористи носа. Куийкуег беше един Джордж Вашингтон в людоедски образ.

Докато го разглеждах така, преструвайки се, че гледам през прозорчето бурята навън, той не обърна никакво внимание на присъствието ми, не си даде труд ни веднъж да ме погледне; изглеждаше всецяло погълнат да брои страниците на чудната книга. Като имах предвид колко дружески бяхме спали през нощта, а особено като имах предвид с каква любов ръката му ме бе обвила, когато се събудих тази сутрин, сегашното му безразличие ми се стори много странно. Но диваците са странни същества; човек не знае понякога как да се държи с тях. Отначало вдъхват страх, спокойната им хладнокръвна простота прилича на сократовска мъдрост. Забелязал бях, че Куийкуег почти никак или съвсем малко общуваше с другите моряци в странноприемницата. Не правеше никакви опити, нито имаше желание да разшири кръга на познанствата си. Всичко това ми се стори крайно чудно; но след като поразмислих, намерих го просто великолепно. Този човек беше на двадесет хиляди мили от родния си край, бе стигнал дотук през Кейп Хорн — единствения възможен път, — попаднал беше между хора, които му бяха толкова чужди, колкото ако се намираше на планетата Юпитер; но, изглежда, се чувстваше напълно у дома си; беше съвсем спокоен; задоволяваше се само със своето общество. Нищо не го вълнуваше. Това беше безспорно прекрасна философия; при все че той сигурно не бе чувал никога за съществуването на подобно нещо. Но за да бъдем истински философи, ние, смъртните, трябва може би да не съзнаваме, че именно така живеем и се борим. Щом чуя, че някой се представя за философ, веднага заключавам, че и той трябва като някоя диспептична старица да е „престанал да взема лекарството си за храносмилане“.

Седнал в тази полупразна стая с полуизгасналия огън, който, след като бе постоплил с първия си пламък въздуха, сега само приятно светлееше; докато вечерните сенки и призраци се струпваха край прозорчетата и надничаха към нас — една мълчалива и самотна двойка, — а бурята ехтеше в тържествени пристъпи навън, аз започнах да изпитвам странни чувства. Усетих, че нещо се разтапя в мене. Разбитото ми сърце и разярената ръка не се насочваха вече срещу увълчения свят. Този успокояващ дивак бе станал негов изкупител. Той седеше пред мене и самото му безразличие издаваше природа, в която не се таят културно лицемерие и вежливи измами. Той си беше дивак; беше едно наистина рядко зрелище; а все пак аз започнах да се чувствам тайнствено привличан към него. И тъкмо това, което бе отблъснало мнозина други, беше магнитът, който ме привличаше. Ще се опитам да завържа приятелство с езичник, помислих аз, щом християнската доброта се оказа само една празна учтивост. Приближих пейката си към неговата, направих приятелски знаци и намеци, постарах се в същото време да завържа разговор. Той не обърна отначало никакво внимание на тези мои опити за сприятеляване; но най-после, когато споменах за гостоприемството му през миналата нощ, той се реши да попита дали ще спим пак заедно. Отговорих утвърдително, при което ми се стори, че му стана приятно и може би дори се почувства малко поласкан.

След това започнахме да прелистваме заедно книгата и аз се помъчих да му обясня целта на напечатването й и значението на малкото илюстрации в нея. По този начин скоро събудих любопитството му; сега вече започнахме да разговаряме, както можем, за различните интересни неща в този прочут град. След малко предложих да запушим; той ми поднесе веднага торбичката с тютюн и томахавката си. Започнахме да пушим и двамата с дивашката му лула, като си я подавахме последователно.

Ако в сърцето на езичника се бе задържала до тоя миг следа от ледено безразличие, това непринудено, приятно пушене скоро я стопи и ни превърна в близки приятели. Той се чувстваше, както изглежда, също тъй естествено и непринудено привлечен към мене, както и аз към него; когато престанахме да пушим, долепи челото си до моето, прегърна ме през кръста и заяви, че отсега нататък ние сме свързани като съпрузи, което значеше на родния му език, че ставаме побратими и ако се наложи, той ще умре с готовност за мене. Такова внезапно възникнало приятелство би било нещо твърде предивременно и подозрително у някой селяк; но това правило не можеше да се приложи към простодушния дивак.

След вечеря, след ново приятелско бъбрене и още една лула се прибрахме заедно в стаята. Той ми подари балсамираната глава; после извади торбата за тютюн, порови из нея, извади тридесетина сребърни долара, нареди ги на масата, раздели ги механично на две равни части, бутна едната към мене и каза, че тия пари са мои. Готвех се да възразя, но той не ми даде време да го сторя, защото ги изсипа веднага в джобовете на панталоните ми. Оставих ги там. След това се залови за вечерната си молитва, като извади идола си и махна паравана от камината. Стори ми се, че би желал да се присъединя към обреда; и тъй като знаех вече какво ще последва, поразмислих как да постъпя, ако ме покани.

Аз бях добър християнин, роден и отрасъл в лоното на непогрешимата презвитерианска църква. Как бих могъл да се присъединя към този дивак идолопоклонник в богослуженето пред парче дърво? Но какво е богослужене? — помислих аз. Нима ти мислиш, Ишмиъле, че великодушният Бог на небето и земята — в това число и на езичниците — ще вземе да ревнува от някакво незначително късче дърво? Невъзможно! Какво е богослужене?… Богослуженето е да изпълняваш Божията воля. А каква е Божията воля?… Божията воля е да сториш за ближния си онова, което би желал и той да стори за тебе. Куийкуег е мой ближен. Какво бих желал този Куийкуег да направи за мене? Ами че да се присъедини към моя презвитериански начин на служене на Бога. Следователно и аз би трябвало да се присъединя към неговия, с други думи, да стана идолопоклонник. Затова подпалих стърготините; помогнах му да положи невинното идолче, на което поднесох заедно с Куийкуег препечен сухар, и се поклоних два-три пъти с ръка на челото; целунах го по носа; след това и двамата с Куийкуег се съблякохме и легнахме, в мир със собствената си съвест и с целия свят. А преди да заспим, си поприказвахме пак.

Не зная защо, но няма по-удобно място за доверителни приятелски разговори от леглото. Казват, че съпрузите си разкриват там душите; някои старчески двойки си приказват там за миналото, докато съмне. Така и ние с Куийкуег в сърдечния си меден месец лежахме като мила влюбена двойка.