Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 77
Голямата хайделбергска бъчва

Сега идва изпразването на сандъка. Но за да се разбере то правилно, трябва да познавате донякъде странната вътрешна структура на предмета, с който ще се работи.

Ако сметнете главата на спермацетовия кит за плътен правоъгълник, можете по наклонена плоскост да я разделите на два плоски клина[1], от които долният е костната структура, образуваща черепа и челюстите, а горният — една съвсем безкостна мазна маса, чиято широка предна част образува изпъкналото отвесно видимо чело на кита. Разделете горната част хоризонтално през средата на челото и ще имате две почти равни части, които по-рано са били естествено разделени чрез вътрешна стена от плътно сухожилие.

Долната половина, наречена пън, е огромна пита мас, образувана от твърди и жилави бели влакна, които се вплитат и преплитат в десет хиляди запълнени килийки. Горната част, наричана кутия, може да се смята за голямата хайделбергска бъчва на спермацетовия кит. И както тази прочута голяма бъчва е украсена с тайнствена резба, така и огромното сплескано чело на кита образува безброй странни форми, украсяващи като емблеми чудната му бъчва. Освен това както хайделбергската бъчва е била винаги пълна с най-хубавото вино от Рейнската долина, така и китовата бъчва съдържа най-скъпото негово масло, именно високоценения спермацет в съвършено чист, бистър и уханен вид. Това скъпоценно вещество не се намира без примес никъде другаде в тялото му. При все че приживе то е съвсем течно, щом бъде изложено на въздух след смъртта на кита, започва бързо да се втвърдява, превръщайки се в прекрасни кристали като тия на току-що образуван във водата тънък лед. Една голяма китова кутия дава обикновено около петстотин галона спермацет, при все че поради непреодолими обстоятелства значителна част от него се разлива, изтича, изцежда се или по друг начин се изгубва безвъзвратно при деликатната задача да се прибере по възможност всичко.

Не зная с какъв прекрасен и скъп материал е била облицована отвътре хайделбергската бъчва, но по разкош тази облицовка сигурно не може да се сравни с копринената бисерноцветна ципа, напомняща подплата на прекрасно кожено палто, с която е подплатена отвътре кутията на спермацетовия кит.

Ще видим по-нататък, че хайделбергската бъчва на спермацетовия кит заема цялата дължина на темето му; а тъй като — както бе вече изтъкнато другаде — главата обхваща една трета от цялата дължина на животното, ако приемем тази дължина за осемдесет стъпки при един кит с нормални размери, бъчвата, закачена по дължината си до борда на кораба, ще има повече от двадесет и шест стъпки дълбочина.

Тъй като при обезглавяването на кита инструментът на оператора стига близо до точката, където след това се прави отвор за склада със спермацет, работещият трябва да бъде необикновено внимателен, защото един невнимателен и ненавременен удар може да нахлуе в светилището и да излее без полза неоценимото му съдържание. Този именно отсечен край на главата се изважда най-после от водата и се задържа в това положение с огромните скрипци, чиито конопени преплитания образуват цяла гора от въжета.

След всичко казано пригответе се, моля, да присъствате на чудната и в сегашния случай почти съдбоносна операция, при която голямата хайделбергска бъчва на спермацетовия кит се изпразва.

Бележки

[1] Плоският клин не е Евклидов термин. Той принадлежи към чисто мореплавателната математика. Не зная да е бил определян по-рано. Плоският клин е геометрично тяло, което се различава от обикновения клин по това, че острият му ъгъл се образува от стръмно наклоняване на едната му страна, а не от едновременно стесняване и на двете.