Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 26
Рицари и оръженосци

Първият помощник-капитан на „Пекод“ беше Старбък, родом от Нантъкит, от квакерско потекло. Той беше дълъг, сериозен мъж и при все че беше роден на ледовито крайбрежие, изглеждаше добре подготвен да понася горещия климат, защото плътта му беше твърда като препечен сухар. Пренесена дори в Индия, кръвта му нямаше да се развали, както бира в бутилка. Трябва да се е родил в дни на обща суша и глад в някой от постните дни, с които е прочут неговият щат. Видял бе той не повече от тридесет безводни лета; но те бяха изсушили всичките му телесни излишества. Това изтъняване не изглеждаше да е признак на изтощителни тревоги и грижи, нито указание за телесна отпадналост. То беше само кондензиране на личността. Той не беше грозен, напротив. Чистата му опъната кожа беше първокачествена; плътно загърнат в нея, изпълнен с вътрешно здраве и сила, като съживен древен египтянин този Старбък изглеждаше създаден да трае цели епохи и при това да бъде все така издръжлив, защото вътрешната му жизненост понасяше еднакво и полярни снегове, и тропическо слънце като часовник от добра марка, който работи при всякакъв климат. В очите му бяха сякаш отразени хилядите опасности, които бе посрещал спокойно в живота си. Положителен, корав мъж, чийто живот представляваше в по-голямата си част внушителна пантомима от действия, а не скучен разказ, изпълнен само с думи. Но въпреки твърдата му трезвост и сила той имаше някои качества, които в известни случаи въздействаха, а в други направо надделяваха над останалите. Беше необикновено добросъвестен за моряк и надарен с дълбока природна почтителност. Самотният живот сред морето го насочваше властно към суеверие; но към този род суеверие, което се поражда у някои хора повече от разум, отколкото от невежество. Той виждаше външни предзнаменования и долавяше вътрешни предчувствия. И ако тия неща огъваха понякога стоманената му душа, далечният спомен за съпругата от Кейп и децата му още повече огъваше вродената му суровост и го разтваряше за тези скрити влияния, които сдържат у някои честни мъже изблика на безразсъдна смелост, така често проявявана от други в най-гибелните превратности на риболовството. „Не искам в лодката си човек — казваше Старбък, — който не се страхува от кит.“ С това той сякаш искаше да каже не само че най-надеждна и полезна смелост е тази, която изхожда от правилно преценяване на срещнатата опасност, но че един напълно безстрашен човек е много по-опасен другар от един страхливец.

— Да, да — казваше вторият помощник-капитан, Стъб. — Тоя Старбък е най-предпазливият риболовец. Но много време ще мине, докато разберем какво точно значи думата „предпазлив“, употребена от човек като Стъб или кой да е друг китоловец.

Старбък не беше кръстоносец, тръгнал да търси опасности; неговата смелост не беше чувство, а само едно полезно и налично качество при всички съдбоносни и опасни случаи. Освен това той смяташе може би, че в китоловството смелостта е като месото и хляба, един от основните запаси на кораба и не трябва да се разпилява без нужда. Затова не обичаше да слиза за китове след залез; нито да упорства в борбата с риба, която упорства да се бори с него. Аз съм дошъл в този опасен океан, казваше си Старбък, да убивам китове, за да се нахраня, а не за да ги нахраня; и знаеше отлично, че стотици китоловци са свършили именно така. Каква беше съдбата на собствения му баща? Къде в бездънните глъбини би намерил откъснатите нозе на брата си?

За да може смелостта на Старбък все още да цъфти, въпреки тия спомени и вече споменатата склонност към суеверие, тя трябваше да е наистина изключителна. Но неоснователно и неестествено би било у така устроен човек ужасната опитност и спомените да не породят неусетно настроение, което при подходящи обстоятелства да разбие затвора си и да възпламени смелостта му. Колкото голяма обаче и да беше смелостта му, тя беше от вида, срещан у мнозина храбреци, най-често твърди в борба с морета, ветрове, китове или каквито и да са слепи природни стихии, а негодни да издържат много по-страшните духовни стихии, които ни заплашват понякога от смръщеното чело на разгневен властелин.

Но ако следващият разказ би бил, примерно, разкритие за пълното падение на силата у нещастния Старбък, едва ли бих имал сърце да го напиша; защото много тежко, дори ужасно е да излагаш липсата на душевна смелост. Хората могат да изглеждат противни в общността на акционерни дружества и нации; могат да бъдат измамници, глупци и убийци; могат да имат дребни и мършави лица; но човекът, като идеал, е толкова благороден и блестящ, той е такова велико и лъчезарно създание, щото всичките му подобни би трябвало да покриват незабавно с най-скъпите си мантии всяко позорно петно у него. Тази неопетнена човечност ние чувстваме и у себе си, толкова дълбоко скрита, че остава непокътната дори когато всичките ни външни достойнства рухнат. Тя страда жестоко от разголеното зрелище на загубил доблестта си човек. При такава срамна гледка и самото състрадание не може да сдържи укорите си към допусналите я звезди. Но това божествено достойнство, за което ви говоря, не е достойнството на крале и мантии, а ненаметнатото с никаква мантия, щедро дарено достойнство. Ти ще го видиш да свети в ръката, която държи кирка или забива клин; демократическото достойнство, което всяка ръка отразява направо от самите небеса! Средище и покрайнина на всяка демокрация! Неговата вездесъщност създава нашето божествено равенство!

Ако следователно припиша занапред на най-дребни моряци, отстъпници и парии велики, макар и ужасни качества; ако ги обвия в трагични прелести; ако най-мрачният, а може би и най-низшият между тях се издигне понякога до недостижими висини; ако озаря със сияйна светлина ръката на тоя работник; ако обвия със светла дъга гибелния му залез; подкрепи ме в това срещу всички смъртни критици, ти справедливи дух на равенството, метнал царствената човешка мантия върху целия наш род. Подкрепи ме в това, велики демократичен Боже, който не отказа на смуглия затворник Бъниан светлия поетичен бисер! Ти, който облече с двойно изчукани листа от най-прекрасно злато недъгавата бедняшка ръка на стария Сервантес; ти, който издигна Андрю Джексън из камънака и го метна върху боен кон; който го въздигна по-високо от кой да е трон! Ти, който във всичките си могъщи земни походи избираш най-отбраните си бойци измежду царственото простолюдие, подкрепи ме, Боже, в моята задача!