Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Moby-Dick, 1851 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Невяна Розева, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 27 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- noisy (2010)
- Разпознаване и корекция
- vasko_dikov (2010)
- Корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Херман Мелвил. Моби Дик
Второ издание
Редактор: Жени Божилова
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова
Дадена за набор 14.XII.1976 г.
Подписана за печат март 1977 г.
Излязла от печат юни 1977 г.
Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.
Издателски коли 29,82. Цена 2,53
Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4
ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Моби Дик | |
| Moby-Dick | |
 Титул на първото издание | |
| Автор | Херман Мелвил |
|---|---|
| Създаване | |
| Първо издание | 18 октомври 1851 (Великобритания) 14 ноември 1851 (САЩ) г. САЩ |
| Издателство | Richard Bentley (Великобритания) Harper & Brothers (САЩ) |
| Оригинален език | английски |
| Вид | роман |
| Начало | Call me Ishmael. |
| Край | It was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan. |
| Моби Дик в Общомедия | |
„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.
Сюжет
Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.
Превод и издаване в България
- 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
- 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
- 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
- 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.
Външни препратки
- „Моби Дик“ на сайта
„Моята библиотека“ - „Моби Дик“ в сайта на
Проект Гутенберг ((en))
| |||||||||||||||||||||||||
Глава 37
Залез
В каютата, до прозорчетата към кърмата, Ахав седи сам и гледа навън.
Където и да плувам, аз оставям бяла, мътна диря, бледи води и още по-бледи бузи. Завистливите вълни от двете страни на пътя ми се надигат да погълнат моята следа; нека я погълнат; аз все пак ще мина.
Далеко там, към вечно преливащия ръб на чашата, топлите вълни аленеят като вино. Златна вежда похлупва синевата. Водолазът слънце — който се спуска бавно още от пладне — потъва изведнъж; а моята душа излита нагоре! Уморена е от безкрайното нанагорнище. Толкова тежка ли е короната, която нося? Тая желязна ломбардска корона[1]? А по нея блести не един елмаз; аз, носителят, не съзирам далечните й отблясъци, но чувствам смътно ослепителното замайване от тях. Тя е от желязо… доколкото зная… не от злато. И е очукана, доколкото усещам; ощърбеният край жули така, че мозъкът ми се удря сякаш в твърдия метал; но черепът ми е стоманен; от тия, които нямат нужда от шлем и при най-главоломна борба!
Гори ли челото ми? О, беше време, когато изгревът ме поощряваше благородно, а залезът ме успокояваше. Сега вече не. Тази прекрасна светлина не ме утешава; всяка прелест е за мене мъка, защото не мога да й се радвам. Надарен с висш разум, аз съм лишен от по-низшата способност да се радвам; прокълнат съм коварно и злобно! Прокълнат посред рая! Лека нощ… лека нощ! (Маха с ръка и се отдръпва от прозореца.)
Задачата не беше толкова тежка. Мислех да намеря поне един твърдоглавец, но моят зъбчат обръч подхожда за всички видове колела и всички се завъртяха. Те са наредени пред мене като погреби с барут, а аз съм клечката кибрит. Но тежко ми! Защото, за да подпали другите, клечката трябва сама да се погуби! Каквото съм дръзвал да сторя, аз съм го желал; и каквото пожелая, ще го сторя! Смятат ме за луд… Старбък ме смята, но аз съм само демоничен, само едно полудяло безумие! Тази безумна лудост е само спокойствие, в което се осъзнаваш по-добре. Пророчеството гласеше, че ще бъда разкъсан; и… ето! Загубих крака си. Сега пък аз предричам, че ще разкъсам този, който ме разкъса. Нека пророкът бъде и изпълнител. То е повече от това, което сте били някога вие, велики богове. Смея ви се и ви освирквам, играчи на крикет и боксьори, глухи Бърковци и слепи Бендиговци! Не ще кажа, както учениците казват на побойници: „Потърси някого от твоя ръст! Не налагай мене!“ Не, вие ме повалихте, но аз се изправих, а вие избягахте и се скрихте. Покажете се иззад облаците! Нямам дългобойно оръдие, за да ви улуча. Елате, Ахав ви кани; елате и вижте дали можете да ме отклоните от пътя ми. Да ме отклоните от пътя ли? Можете да отклоните, ако се отклоните сами! Срещу вас стои човек! Да ме отклоните от пътя ли? Пътят към целта ми върви по железни релси, по които душата ми тича. Из несигурни проходи, в прорязани с пътеки планини, по руслата на пороища аз тичам, без да се загубя! И не признавам никакво препятствие, никакъв завой по железния път!