Херман Мелвил
Моби Дик (103)

Глава 101
Гарафата

Още докато английският кораб не се е изгубил от погледа, нека кажем, че той бе отплавал от Лондон и носеше името на покойния Самюъл Ендърби, лондонски търговец и основател на китоловната фирма „Ендърби и синове“; един търговски род, който по моето скромно мнение на китоловец едва ли отстъпва по историческо значение на обединените родове на Тюдорите и Бурбоните. Многобройните ми рибни документи не изясняват колко време преди лето Господне 1775 е съществувала тази голяма китоловна фирма; но през тази 1775 година тя пуска в плаване първите английски кораби, тръгнали на лов за спермацетови китове; при все че няколко десетки години преди това (още от 1726 г.) нашите храбри Кофиновци и Мейсовци от Нантъкит и Винярд бяха преследвали с големи флоти левиатана, но само в Северния и Южен Атлантически океан и никъде другаде. Тук трябва изрично да споменем, че нантъкитци първи започнаха да нападат спермацетовия кит с цивилизован стоманен харпун и в продължение на половин век бяха единствените жители на земното кълбо, които го преследваха с това оръжие.

През 1778 година един прекрасен кораб — „Амелия“, съоръжен именно за тази цел, и то само със средства на предприемчивите Ендърби, заобикаля храбро Кейп Хорн и първи измежду корабите на всички народи пуска китоловна лодка във великото Южно море. Пътешествието е умело и успешно и когато „Амелия“ се връща в родината с пълен трюм скъпоценен спермацет, примерът й е скоро последван от други английски и американски кораби; по този начин са открити просторните области със спермацетови китове в Тихия океан. Но неуморната фирма не се задоволява с това добро дело, а се труди още; с прякото съдействие на Самюъл и синовете му — само майка им знае точния им брой, — а, струва ми се, и с техни средства британското правителство било убедено да изпрати на изследователско китоловно плаване в южните морета военния шлеп „Ратлър“ под командата на флотски капитан първи ранг. „Ратлър“ вдига голям шум и пренася известна — но неизвестно каква точно — полза. Това не е всичко. През 1819 година същата фирма приготвя собствен китоловен изследователски кораб и го праща на пробно плаване в далечните японски води. Този кораб — сполучливо наименуван „Сирена“ — извършва великолепно пробно плаване; така именно става известна за първи път обширната японска китоловна област. В това свое прочуто плаване „Сирена“ е под командата на капитан Кофин от Нантъкит.

Чест и слава следователно на фирмата „Ендърби“, която, струва ми се, съществува и до днес; при все че основоположникът й Самюъл сигурно отдавна е заминал на плаване в просторните южни морета на оня свят.

Корабът, носещ неговото име, е заслужавал тази чест; бил е бързоходен и във всяко отношение превъзходен съд. Аз се качих веднъж на борда му посред нощ някъде около бреговете на Патагония и пих чудесен бирен флип в моряшката спалня. Направихме отлично посещение, всички на кораба бяха отлични пиячи. Дано имат кратък живот и весела смърт. Това чудесно посещение — което направих много години след като Ахав бе стъпил на палубата им с кокаления си крак — ми напомни благородното, здраво саксонско гостоприемство на тоя кораб; нека моят пастор ме забрави, а дяволът да ме помни, ако забравя някога това гостуване. Флип ли? Казах ли, че пихме флип? Да, наливахме се по десет галона в час; а когато ни връхлетя бурята (защото ония патагонски крайбрежия са много бурни) и целият екипаж заедно с гостите бе извикан да скъсява въжетата на платната, всички бяхме с такива натежали глави, че трябваше да се придържаме един друг с въжета по реите, а без да забележим, завързвахме заедно с платната краищата на куртките си и висяхме така сред воя на бурята за предупреждение на всички любители на пиенето. Както и да е, мачтите не се пречупиха и ние се смъкнахме полека-лека толкова изтрезнели, че трябваше да обърнем пак по чаша флип, доста разводнен и осолен според мене от буйната солена пяна, проникнала през илюминаторите в моряшката спалня.

Но говеждото беше прекрасно — плътно и сочно. Едни казваха, че било бизонско, други — камилско; лично аз не мога да кажа с положителност какво беше. Имаше и кнедли — дребни, вкусни, симетрично закръглени и неразрушими. Стори ми се, че след като ги глътнеш, усещаш как се търкалят в стомаха ти. Ако се понаведеш повечко напред, имаше опасност да изхвръкнат от устата ти като билярдни топки. А хлябът… той беше клисав; но в замяна на това беше противоскорбутен; с една дума, хлябът беше единствената им прясна храна. Но моряшкото отделение не беше много светло, та човек можеше лесно да се отдръпне в някой тъмен ъгъл, след като е глътнал хапка от тоя хляб. Изобщо, ако вземете кораба изцяло, от върха на мачтите до кила, с размерите на котлите в кухнята, както и с вместимостта на живия котел — готвача с кожа като пергамент, „Самюъл Ендърби“ беше от носа до кърмата чудесен кораб с изобилна и чудесна храна, с чудесен силен флип и с екипаж все отбор юнаци — от глава до пети.

Но защо според вас „Самюъл Ендърби“ и други английски китоловни кораби, които зная — макар и не всички, — бяха толкова прочути и гостоприемни, готови всякога да ви поднесат говеждо, хляб, чашка и шеги и не се уморяваха да ядат, да пият и да се веселят? Ще ви кажа. Неизчерпаемата сърдечност на тези английски китоловни кораби изисква нарочно историческо проучване. А пък аз не съм се скъпил никога за исторически китоловни проучвания, щом съм ги смятал за необходими.

Англичаните са били предшествани в китоловството от холандците, зеландците и датчаните, от които са заели много термини, все още съществуващи в китоловството; а което е по-важно, заели са и старите обичаи да се живее нашироко, с много ядене и пиене. Защото по правило английските търговски кораби държат екипажите си полугладни; но това не се случва никога на английски китоловен кораб. Затова английското гостоприемство на китоловен кораб не е нещо обичайно и естествено, а случайно и изключително; то трябва следователно да се дължи на някакви особени причини, които току-що посочихме и ще дообясним по-нататък.

При проучванията на левиатановите истории ми попадна едно старо холандско съчинение; от миризмата му на мухъл разбрах, че трябва да се отнася за китове. От заглавието му „Дан Купман“ заключих, че това трябва да са безценни мемоари на някой амстердамски бъчвар; защото всеки китоловен кораб си води и бъчвар. Това мое предположение бе затвърдено от името на издателя — някой си Фиц Швакхамер. Но моят приятел доктор Снодхед, много учен мъж, професор по долнохоландски и горнонемски в колежа Санта Клаус и Сент Потс, комуто дадох труда за превод заедно с кутия спермацетови свещи като благодарност за труда, този д-р Снодхед, щом зърна книгата, ме увери, че „Дан Купман“ не значело бъчвар, а „търговец“. С една дума, тази старинна и учена долнохоландска книга се отнасяше за холандската търговия и между другото съдържаше много интересен отчет за китоловството. В тази именно част, озаглавена „Смер“, което значи „сало“, намерих дълъг и подробен списък за съдържанието на складовете и трюмовете в 180 кораба на холандската китоловна флота; от този списък, преведен от д-р Снодхед, преписвам следните редове:

Повечето статистически таблици са нетърпимо сухи при четене; не е така обаче в настоящия случай, когато върху читателя се изливат цели бъчви, ведра, половници и чаши чудесен джин и чудесно веселие.

Навремето посветих цели три дни за усърдното поглъщане на цялото количество бира, говеждо и хляб, при което случайно възникнаха много дълбоки размишления, достойни за едно трансцендентално и платоническо приложение; нещо повече, аз съставих допълнителни таблици за вероятното количество сушена риба и т.н., консумирано от всеки долнохоландски харпунджия в старата гренландска и шпицбергенска китоловна флота. Преди всичко удивително е количеството масло и текселско и лайденско сирене. Отдавам това обаче на природно тлъстите личности на харпунджиите, станали още по-тлъсти поради естеството на занаята им, а главно поради това, че преследват жертвите си в замръзналите полярни морета, до самите брегове на ескимоската земя, където гостоприемните туземци вдигат за наздравица чаши, пълни с китова мас.

Твърде голямо — 10 800 бурета — е и количеството на бирата, а тъй като полярното китоловство може да се провежда само през краткото лято на тия области и целият рейс на един холандски китоловен кораб, включително краткото плаване до и от Шпицберген, едва ли надвишава три месеца, и като приемем средно по тридесет души екипаж на всеки от сто и осемдесетте кораба на китоловната им флота, имаме общо 5400 долнохоландски моряци; тогава всекиму се полага за дванадесет седмици дажба по две бурета бира, независимо от съответната част от 550-те анкера джин. Изглежда твърде малко вероятно тези харпунджии, насмукали се, както може да се предполага, с бира и джин, да са били в състояние да стоят прави на носа на лодка и да се прицелват в летящ кит. А все пак са се прицелвали и са улучвали целта си. Не трябва да се забравя, че всичко това е ставало в Крайния север, където бирата е много полезна за човешкия организъм; при екватора, в нашето южно китоловство бирата би накарала харпунджиите да заспят на мачтите и да залитат в лодките, от което биха последвали тежки загуби за Нантъкит и Бедфърд.

Но стига по тоя въпрос; казахме достатъчно, за да посочим, че старите холандски китоловци отпреди два-три века са обичали да си поживеят; а пък английските китоловци не са пренебрегнали един толкова хубав пример. Защото, казват те, когато плаваш на празен кораб, ако не можеш да получиш от света нищо друго, измъкни от него поне един хубав обяд. А с това се изпразни и съдържанието на гарафата.