Херман Мелвил
Моби Дик (34)

Глава 32
Китознание

Навлязохме вече смело в открито море; и скоро ще се загубим в безбрежната му, пустинна шир. Но преди това, още докато покритият с водорасли кил на „Пекод“ не е заплавал редом с полепеното с миди туловище на левиатана, добре е да обърнем още отначало внимание на един въпрос, почти необходим за едно цялостно оценяване и разбиране на по-необикновените проникновения и разнородните сравнения, които ще последват.

Искам да ви представя едно систематизирано изложение на китовете като вид изобщо. А тази задача не е лесна. Все едно да се направи опит за класифициране отделните съставки на хаос. Чуйте какво установяват най-добрите и най-съвременни познавачи на въпроса.

„Няма по-объркана част на зоологията от тази, която се нарича китознание“, казва капитан Скорсби през 1820 лято Господне.

„Нямам намерение, дори ако бих имал тази възможност, да потърся истински метод за разпределяне на китовите породи в групи и родове. Пълно безредие съществува у описателите на това животно“ (спермацетовия кит), казва хирургът Бийл в 1839 година.

„Невъзможно е да продължим изследванията си в недостъпните глъбини“, „Непроницаемо було закрива за нас изучаването на китовите видове“, „Една област, покрита с тръне“, „Всички тези непълни указания могат само да измъчват нас, естествениците“.

Така говорят за китовете великият Кювие, Джон Хънтър и Лесън, светила в зоологията и анатомията. И все пак, при все че истинските знания са малко, книгите са в изобилие; така е до известна степен и с китознанието, или науката за китовете. Много са хората, незначителни или велики, в миналото и сега, сухоземни жители или моряци, които малко или много са писали за китовете. Да споменем само неколцина: съставителите на Библията; Аристотел, Плиний, Алдрованди, сър Томас Браун, Геснер, Рей, Линей, Ронделеций, Уилъгби, Грийн, Артеди, Сибалд, Брисон, Мартен, Ласепед, Бонтер, Демаре, барон Кювие, Фредерик Кювие, Джон Хънтър, Оуен, Скорсби, Бийл, Бенет, Дж. Рос Браун, автора на Мириам Кофин, Олмстед и благоговейния Т. Чивър.

Но горепосочените извадки показват какво е обобщаващото заключение за всичко, което тия хора са писали.

От този списък на автори, писали за кита, жив кит са виждали само ония, които са посочени след Оуен; и само един от тях е бил по занятие китоловец. Имам предвид капитан Скорсби. Той е най-сведущото лице що се отнася до така наречения гренландски или същински кит. Но Скорсби не познава и не казва нито дума за грамадния спермацетов кит, в сравнение с който гренландският почти не заслужава да се спомене. А нека кажем, че гренландският кит е узурпатор на морския престол. Той в никакъв случай не е дори най-едрият кит. Но благодарение давността на претенциите му и дълбокото невежество, което допреди седемдесетина години е обгръщало баснословния или почти неизвестен спермацетов кит (невежество, изчезнало в наши дни само в някои научни среди и китоловни пристанища), това узурпиране е било пълно. Ако потърсите почти всички упоменавания на кита от страна на големите поети в миналото, ще се уверите, че за тях гренландският кит е владетел без съперник на всички морета. Но настъпи най-после време за нова прокламация. Тук е Чаринг Крос^[1]; слушайте всички: гренландският кит е свален от престола… вече царува великият спермацетов кит!

Само две книги се опитват да представят живия спермацетов кит, но и двете едва-едва постигат целта си. Това са книгите на Бийл и Бенет, и двамата навремето си военни лекари в английските китоловни кораби из южните морета, и двамата точни и заслужаващи доверие. Личните им мнения и наблюдения за спермацетовия кит, изложени в тези книги, са наистина малко; но доколкото ги има, са превъзходни; при все че се ограничават главно с научно описание. Все пак до ден-днешен спермацетовият кит не е представен напълно нито в научната, нито в художествената литература. В сравнение с живота на другите китове неговият живот е най-оскъдно описан.

Обаче за разните породи китове се налага една популярна, разбираема класификация, дадена засега само в общи очертания, които ще бъдат запълнени по-късно от бъдещи труженици. Тъй като никой друг не се е заел с тази работа, аз предлагам тук собствените си скромни старания. Не обещавам нещо съвършено; защото всяко човешко дело, което се смята за съвършено, по самата тази причина неизбежно е погрешно. Не се наемам поне в тази глава да дам подробно анатомично описание на различните видове. Задачата ми е просто да дам скица за едно систематизиране на китознанието. Аз ще бъда само архитект, не и строител.

Но тази задача е огромна; никой сортировач на писма в пощата не би могъл да се справи с нея. Да ги гониш из морските дълбини; да опипваш с ръце неописуемите основи, ребра и тазове на света, е страхотна задача. Какво съм аз, за да се опитам да хвана за носа този левиатан? Страхотната насмешливост на Йов може наистина да ме изплаши. „Би ли сключил той (левиатанът) договор с тебе? Напразно би се надявал на това!“ Но аз плувах из библиотеки и океани, разправях се с китове с ей тия две ръце; сериозно съм решил да работя; и ще се опитам. Най-напред трябва да се установят някои предварителни неща.

Първо: несигурността, неустановеността на науката китознание се потвърждава още в самото начало от факта, че в някои страни още се спори дали китът е риба. В своята „Систематизация на естеството“ Линей заявява в 1776 година: „По този начин аз отделям китовете от рибите.“ Но аз зная от личен опит, че до 1850 година акулите, сарделите и херингите все още споделят с левиатана владението на едни и същи морета въпреки изричното постановление на Линей.

Но как Линей излага основанията, поради които бил принуден да изгони китовете от морето: „Поради топлокръвното им двукамерно сърце, белите дробове, подвижни клепачи, ушни кухни, penem intrantem feminam manus lactantem^[2] и най-после ех lege naturae jure meritoque^[3].“ Показах всичко това на приятелите си Саймиън Мейси и Чарли Кофин от Нантъкит, мои другари в едно пътешествие; и двамата бяха единодушно на мнение, че изложените основания са съвсем недостатъчни. Чарли дори намекна непочтително, че са направо измама.

Изоставяйки всякакъв спор, аз възприемам доброто старомодно схващане, че китът е риба, и призовавам в подкрепа Йона. Като установихме този основен въпрос, следващата точка е — в какво отношение китът се отличава вътрешно от другите риби. Линей посочи това по-горе. Накратко казано, отликите са: бели дробове и топла кръв; всички останали риби нямат бели дробове и са студенокръвни.

Второ: как ще определим кита по явни външни черти, за да го класираме очебийно за вечни времена? Накратко, китът е дишаща риба, която изхвърля водни струи с водоравна опашка. Ето ви го описан. Колкото и да е кратко, това описание е плод на дълго обмисляне. И моржът диша като кит, но моржът не е риба, защото е земноводно. Последната част на определението става още по-убедителна, когато се свърже с първата. Почти всеки човек е забелязал, че всички риби, познати на сухоземните жители, нямат плоска, а отвесна или подвижна опашка. Докато у дишащите риби, макар и да е със същата форма, опашката има неизменно водоравно положение.

Чрез горното определение на кита аз не изключвам ни най-малко от левиатанското братство никое морско създание, отъждествено досега с кита от най-осведомените нантъкитци; нито, от друга страна, причислявам към това братство риби, смятани досега за чужди нему^[4]. Така че всички по-дребни риби с дихателен отвор и водоравна опашка трябва да бъдат включени в този основен план на китознанието. След това идват големите поделения на целия китов род.

Първо: според големината им разделям китовете на три основни книги (подразделяеми на глави), които не обхващат всички едри и дребни видове.

I. Китове формат ин фолио; II. Китове формат осмина; III. Китове формат дванадесетина.

За образец на форма ин фолио давам спермацетовия кит; за формат осмина — северния делфин; за дванадесетина — жълтия делфин.

Ин фолио. Тук включвам следните глави: I. Спермацетов кит; II. Същински кит; III. Кит финвал с перка на гърба; IV. Кит с гърбица; V. Кит с хребет; VI. Кит с жълт корем.

Книга I (ин фолио), глава I. (Спермацетов кит.) — Този кит, смътно познат на някогашните англичани под името трумпа, физетер или кит наковалня, е сегашният кашалот на французите, потфиш на германците или макрокефал на многоглаголците. Той е несъмнено най-големият жител на земното кълбо; най-страшният от всички породи китове; най-величествен на вид и накрая най-ценен в търговията, защото е единственото същество, от което се получава ценният спермацет. На много други места ще се говори по-обширно за всичките му особености. Засега се занимавам главно с името му. От филологично гледище то е безсмислица. Преди няколко века, когато спермацетовият кит е бил почти напълно неизвестен като отделен вид и когато маслото му се е получавало само случайно от изхвърлен на брега кит; в ония дни се е предполагало изобщо, че спермацетът се получава от животното, познато в Англия под името гренландски или същински кит. Смятало се е също, че този спермацет е животворният телесен сок на гренландския кит, както личи от първата сричка на думата. В ония времена спермацетът е бил голяма рядкост и не се е употребявал за осветление, а само за мазане и лекарство. Могъл е да се получи само от аптека, както днес купуваме унция ревен. Когато, както предполагам, с течение на времето се е узнало какво е всъщност спермацетът, първоначалното му име все пак било запазено от търговците, вероятно за да поддържат високата му цена чрез едно име, указващо голямата му рядкост. Така това име е преминало навярно и върху кита, от който в действителност се е получавал спермацетът.

Книга I (ин фолио), глава II. (Същински кит.) — В едно отношение този левиатан заслужава най-голяма почит; той е първият, за който хората са уреждали редовен лов. Той доставя материала, известен под името „китова кост“ или банела, както и маслото, познато под името „китова мас“, една по-долна търговска стока. Риболовците го наричат безредно със следните имена: кит, гренландски кит, черен кит, голям кит, истински кит, същински кит. Пълна неяснота съществува в определяне самоличността на така разновидно наричаните видове. Кой вид кит включвам тогава аз във втория разред на моето ин фолио? Едрия мистицет на английските естественици ли; гренландския кит на английските китоловци ли; обикновената балена на френските китоловци ли; или гроуландските китове на шведите? Аз имам предвид кита, за който от две столетия насам холандци и англичани ходят на лов из полярните морета; кита, който американските риболовци отдавна гонят из Индийския океан, покрай бреговете на Бразилия, по Северозападното крайбрежие и из различни други части на земното кълбо, наричани от тях местожителства на същинския кит.

Някои твърдят, че имало разлика между гренландския кит на англичаните и същинския кит на американците. Но тези китове са напълно еднакви в главните си черти; а досега не е бил представен ни един точно установен факт, върху който да се базира една коренна разлика. Някои поделения на естествената история са така противно объркани само благодарение безкрайните подразделения, базирани върху различия, които не доказват нищо. На друго място ще говорим по-обстойно за същинския кит, с оглед да изясним спермацетовия кит.

Книга I (ин фолио), глава III. (Финвал, или кит с перки.)

— В тази глава поставям едно чудовище, което под различните наименования — „кит с перки“, „висок фонтан“ и „Дълъг Джон“ — се среща из всички морета и е обикновено китът, чийто далечен фонтан е описван толкова често от пътници, минали Атлантика с нюйоркски пътнически параходи. Китът с перки има дължина и банели на същински кит, но е по-тесен и по-светъл — приблизително с маслиненожълт цвят. Големите му устни приличат на въжета поради косо преплетените гънки на големи бръчки. Главната му отлика, перката, от която е получил името си, е често очебийна. Тази перка е от три до четири стъпки дълга, израснала отвесно от задната част на гърба, с ъгловата форма и твърде остър връх. Дори когато не се вижда никоя друга част от кита, самотната перка се вижда понякога ясно над повърхността на водата. Ако морето е сравнително спокойно, леко пресечено от кръгли талази, а тази стрелковидна перка се подава и хвърля сенки върху набраздената морска повърхност, може да се каже, че водният кръг около нея прилича донякъде на слънчев часовник с неговата стрелка и вълнисто издълбани часови черти. Сянката се връща често по този Ахазов^[5] слънчев часовник. Китът с перка не живее на стада. Изглежда китомразец, както някои хора са човекомразци. Много саможив, той се движи всякога сам; появява се неочаквано на повърхността в най-отдалечени и мрачни води; правият му, самотен, висок фонтан се издига като дълго, самотно копие сред безлюдна равнина; надарен е с такава чудна сила и бързина, че може да избяга от всички досегашни човешки средства за преследване; този левиатан прилича на изгонен и непобедим Каин в своята порода, белязан с перка на гърба. Тъй като има банели в устата, китът с перка е включван заедно със същинския кит в теоретичен вид китове с китова кост или китове с банели. Тези така наречени „китове с китова кост“ са, както изглежда, няколко вида, от които повечето са малко известни. Китове с тъпи муцуни; китове с човки; китове с остри глави; китове с гърбица; китове с малка челюст и китове с клюн са имената, дадени от риболовците на някои видове.

Във връзка с наименованието „китове с китова кост“ от голямо значение е да се спомене, че макар подобна номенклатура да улеснява назоваването на даден вид китове, напразно бихме се опитали да класифицираме левиатана въз основа на банелите, гърбицата, перката или зъбите му; при все че тези отлики очевидно са много по-подходящи от всяка друга отделна телесна особеност да послужат за основа на правилно систематизиране в китознанието. Тогава? Банели, гърбица, гръбна перка и зъби са особености, срещани безразборно у различни видове китове, независимо от това какви са другите им по-съществени отлики. Така например и спермацетовият, и гърбавият кит имат гърбица; но сходството спира дотук. След това гърбавият и гренландският кит имат банели; но и в този случай сходството спира дотук. Така е и с другите гореспоменати части. Те се срещат понякога едновременно в разни породи китове; а понякога само в някои от тях, за да отрекат сякаш всяка възможност за обобщаване върху тази основа. На тази скала се е разбивал всеки китоописател.

Но може да се допусне, че поне във вътрешното устройство на кита, в неговата анатомия ще успеем да намерим данни за правилна класификация. Нещо повече; има ли например в анатомията на гренландския кит нещо по-очебийно от банелата му? А видяхме, че е невъзможно да класифицираме гренландския кит с помощта на банелата му. Ако слезете пък в утробата на разните левиатани, няма да намерите и една стотна от вече споменатите външни отлики, спомагащи за систематизирането им. Какво остава тогава? Нищо друго, освен да пипнем китовете в цялото им грамадно множество и да се опитаме да ги сортираме по тоя начин. Това именно е тук възприетата библиографска система; и само тя може да успее, защото е единствено приложима. Да продължим.

Книга I (ин фолио), глава IV. (Кит с гърбица.) — Този кит се среща често покрай северното американско крайбрежие. Често е бил улавян там и завличай в пристанищата. На гърба си има голям вързоп като амбулантен продавач; може да се нарече и кит — боен слон. Популярното му име във всеки случай не го отличава достатъчно, защото и спермацетовият кит има гърбица, макар и по-малка. Маста му не е много ценна. Има банели, по-игрив и безгрижен е от всички останали породи китове и изобщо изхвърля повече фонтани от весела пяна и бяла вода.

Книга I (ин фолио), глава V. (Кит с хребет.) — За този кит не се знае почти нищо освен името му. Виждах го отдалеко отвъд Кейп Хорн. Саможив по нрав, той отбягва и ловците, и философите. При все че не е страхлив, досега е показвал само гърба си, който се издига като дълъг остър хребет. Да го оставим на мира. Нито аз, нито някой друг знае нещо повече за него.

Книга I (ин фолио), глава VI. (Жълт корем.) — Още един саможив господин със сярножълт корем, пожълтял навярно от отъркване в тухлите на преизподнята при някое по-дълбоко гмуркане. Нарядко се среща; поне аз съм го виждал само в най-далечните южни морета, и то винаги толкова отдалеко, че е било невъзможно да изуча физиономията му. Никой не ходи на лов за него; той може да избяга, като отнесе и въжето, и харпуна. За него се разказват чудеса. Сбогом, жълти кореме! Нито аз, нито най-старият нантъкитски жител бихме могли да кажем за тебе нещо повече, и при това истинно.

Тук свършва книга I (ин фолио) и започва книга II (осмина).

Осмини^[6]. Тук са включени китове от средна големина, между които засега могат да се изброят: I. Големият северен делфин; II. Черният делфин; III. Нарвалът; IV. Риба чук; V. Кит убиец.

Книга II (осмина), глава I. (Голям северен делфин.) — При все че тази риба, чието шумно, гръмко дишане или по-скоро сумтене е създало поговорка у сухоземните жители, е всеизвестен обитател на глъбините, тя не е всеобщо призната за кит. Но тъй като притежава всички главни отлики на левиатана, мнозина естественици я признават за кит. Има средна величина, която се движи между петнадесет и двадесет и пет стъпки дължина и съответна ширина. Плува на стада; редовен лов за нея няма, при все че дава голямо количество мас, доста добра за осветление. Някои риболовци смятат появата й като предвестник на спермацетовия кит.

Книга II (осмина), глава II. (Черен делфин.) — Давам популярните рибарски имена на тия риби, защото те са изобщо най-правилни. Когато някое име е неясно или неизразително, ще кажа, че е така, и ще предложа друго. Правя го още сега по отношение на тъй наречения черен делфин, защото обикновено почти всички китове са черни. Затова да го наречем, ако обичате, кит хиена. Лакомията му е всеизвестна, а тъй като вътрешните ъгли на устните му са извити нагоре, лицето му има една неизменна мефистофелска усмивка. Този кит е дълъг обикновено от шестнадесет до осемнадесет стъпки. Среща се при почти всички географски ширини. При плуването си подава по особен начин над водата своята извита гръбна перка, която прилича донякъде на римски нос. Когато нямат по-полезно занимание, китоловците ловят понякога този кит хиена, за да поддържат запасите от евтина мас за домашни нужди — както някои спестовни домакини, когато са без гости, палят миризливи лоени свещи вместо приятните восъчни. При все че имат тънък слой мас, някои от тези китове могат да дадат над тридесет галона^[7].

Книга II (осмини), глава III. (Нарвал или кит с ноздри.) — Още един пример за забавно наименование на кит, наречен така вероятно поради особения рог, който са смятали отначало за заострена муцуна. Това създание е дълго около шестнадесет стъпки, а рогът му има средно пет, но понякога надминава десет и стига дори до петнадесет стъпки. Строго погледнато, този рог е само един удължен зъб, който се спуска съвсем леко надолу от челюстта. И тъй като се намира само от лявата страна, той придава на собственика си известно сходство с външността на несръчен левак. Мъчно би могло да се каже какво е предназначението на този рог или копие. Не изглежда да служи като острието на мечоноската и рибата шиш; макар някои моряци да ми доказваха, че нарвалът го употребявал като гребло, с което ровел из морското дъно за храна. Чарли Кофин казва, че служи за ледоразбивач; защото, когато се издигне на повърхността на Северния Ледовит океан и го намери покрит с лед, нарвалът удря с рога си и се измъква. Но не е възможно да се докаже верността на ни едно от тези предположения. Според мене, както и да използва нарвалът своя единствен рог — какъвто и да е този рог, — той би бил несъмнено от голяма полза на собственика си като нож за разрязване на брошури. Чувал съм да наричат нарвала зъбат кит, рогат кит, еднорог кит. Той е безспорно интересен образец на еднорогството, което се среща в почти всички царства на органическата природа. От писанията на някои древни монаси можах да разбера, че този морски рог се е смятал в старо време за противоотрова и приготвеното от него лекарство носело огромни печалби. Преварявали го и в лекарство против нервни припадъци на дами, както от рогата на елена приготовлявали амонячна вода. Отначало този рог е бил сам по себе си ценен като голяма рядкост. Бляк Летър ни осведомява, че когато сър Мартин Фробишър се върнал от своето пътешествие и кралица Елизабет му махнала любезно с отрупаната си със скъпоценности ръка от един прозорец на Гринуичкия дворец, докато дръзкият му кораб плавал по Темза; „когато сър Мартин се върна от пътешествието си, казва Бляк Летър, той поднесе коленичил на нейно величество един удивително дълъг рог от нарвал, който дълго време висеше окачен в Уиндзорския дворец.“ Един ирландски автор твърди, че граф Лестър поднесъл по същия начин на нейно величество друг рог, принадлежащ на сухоземно еднорого.

Нарвалът е много красив, напомнящ на вид леопард, защото е млечнобял, изпъстрен с кръгли и продълговати черни петна. Маста му е висококачествена, бистра и лека, но е много малко, затова нарядко ходят на лов за него. Среща се най-често в полярните морета.

Книга II (осмини), глава IV. (Кит убиец.) — За този кит Нантъкитци имат твърде малко, а професионалните естественици никакви точни знания. Доколкото го видях отдалеко, бих казал, че е голям колкото северен делфин. Той е много див — един вид жител на Фиджи. Понякога захапва големите китове формат ин фолио за устата и виси на нея като пиявица, докато умори огромния звяр. За убиеца не ходят никога на лов. Не съм чувал каква е маста му. Срещу името му може да се възрази, че е много общо. Защото всички, на сушата и из морето, сме убийци; в това число и бонапартовците, и акулите.

Книга II (осмина), глава V. (Риба чук.) — Този джентълмен е известен с опашката си, която използва като пръчка, за да напляска с нея враговете си. Той се качва на гърба на някой кит от вида ин фолио и докато плуват, го шиба; както преживяват някои учители. Чукът е познат още по-малко от убиеца. И двамата си живеят извън закона в беззаконното море.

Тук свършва книга II (осмини) и започва книга III (дванадесетини).

Дванадесетини. Те включват по-дребните китове: I. Игривият делфин; II. Алжирският делфин; III. Брашненият делфин.

На тия, които не са имали случай да изучават по-специално въпроса, може да се стори странно, че риби, ненадминаващи обикновено четири-пет стъпки, могат да бъдат причислени към китовете — едно име, което по общо мнение винаги буди представа за огромност. Но рибите, посочени по-горе като формат дванадесетина, са несъмнено китове по силата на моето определение за кита — дишаща риба, която изхвърля водни струи, с водоравна опашка.

Книга III (дванадесетини), глава I. (Игрив делфин.) — Това е обикновеният делфин, който се среща почти навред по земното кълбо. Допълнението игрив му е дар от мене; защото има много видове делфини и трябваше да се направи нещо, за да ги отлича едни от други. Нарекох го така, защото той плува винаги във весели стада, които се премятат и хвърчат до небесата в морската шир като шапки сред тълпите на 4 юли^[8].

Тяхната поява се посреща обикновено с радост от моряците. Изпълнени с прекрасно настроение, те плуват винаги откъм прохладните води по посока на вятъра. Тия момци гледат вятърът да е всякога пред тях и са смятани за добри предвестници. Ако можете да се сдържите да не извикате три пъти ура, като видите тази жизнерадостна риба, Господ да ви е на помощ; защото това значи, че сте лишени от Божествената веселост. Един охранен, дебеличък игрив делфин може да даде цял галон хубава мас. Но най-ценна е висококачествената, приятна течност, която се получава от челюстите му. Тя се търси много от златари и часовникари. Моряците мажат с нея брусовете си. Известно е, че месото на делфина е вкусна храна. Може би не ви е минавало през ум, че делфинът пуска фонтан. Неговият фонтан всъщност е толкова малък, че не се забелязва лесно. Но огледайте го по-добре, когато ви се случи да го срещнете; и ще видите в умален вид самия спермацетов кит.

Книга III (дванадесетини), глава II. (Алжирски делфин.) — Морски разбойник. Същински дивак. Среща се, струва ми се, само в Тихия океан. Той е малко по-голям от игривия делфин, но има почти същата външност. Ако го предизвикате, ще се прояви като акула. Много пъти съм участвал в лов за този вид, но ни веднъж не съм видял уловен алжирски делфин.

Книга III (дванадесетини), глава III. (Брашнен делфин.) — Най-едър от всички видове делфини; доколкото е известно засега, среща се само в Тихия океан. Единственото английско име, с което е познат, е това, дадено му от риболовците — делфин-същински кит — поради обстоятелството, че се среща главно в близост с този вид ин фолио. По форма се отличава до известна степен от игривия делфин, тъй като не е толкова закръглен и весел; всъщност има много спретната джентълменска фигура. Няма перки на гърба си (повечето други делфини имат), има красива опашка и сантиментални като на индиец кафяви очи. Но брашнената му уста разваля всичко. При все че целият му гръб до страничните перки е тъмножълт, все пак една линия, подобно на тази върху корабен кил от носа до кърмата, отделя черната горна половина на туловището от бялата долна. Бяла е част от главата и цялата уста, поради което той изглежда като че току-що се е измъкнал от брашнен чувал. Много бледа и некрасива външност! Масата му е като тази на обикновения делфин.

Това систематизиране не отива по-нататък от формата дванадесетина, защото делфинът е най-дребният вид кит. Дотук бяха изброени всички по-забележителни левиатани. Но съществува цяла тълпа непознати, скитащи, полубаснословни китове, които аз, в качеството си на американски китоловец, зная по име, но не съм виждал лично. Ще ги изброя с имената, дадени им от моряците; защото този списък може да се окаже от полза за бъдещи изследователи, които могат да завършат започнатото тук. Ако някой от долупосочените китове бъде по-късно уловен и обозначен, той ще може да бъде причислен много лесно в тази система според своята големина: бутилконос, кит пън, кит тъпак, кейпски кит, кит водач, кит топ, мършав кит, меден кит, кит слон, ледников кит, молюсков кит, син кит и т.н.

Могат да се дадат и други списъци на китове, кръстени с най-разнообразни неподходящи имена от исландски, холандски и староанглийски авторитети. Но аз ги изоставям като съвсем остарели; и дори ги смятам за празни звуци, които напомнят левиатана, но не значат нищо.

И най-после: от самото начало бе установено, че това систематизиране не ще бъде завършено още сега. Ясно ви е, че удържах думата си. Оставям системата за китознанието си незавършена като Кьолнската катедрала, със скрипеца навръх недостроената кула. Защото малките сгради могат да бъдат завършени от първите им строители; но поставянето на покрив върху големите, истинските, остава винаги за потомството. Дано Бог ме опази да не завърша никога нищо. Цялата тази книга е само една скица — не, само скица за бъдеща скица. О, време, сила, търпение и пари!