Включено в книгата
Оригинално заглавие
Robinson Crusoe, (Обществено достояние)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 96 гласа)

Източник: Неизвестен

 

Издание:

РОБИНЗОН КРУЗО. 1983. Изд. Отечество, София.

Издателство „Отечество“ София, 1983

Библиотека „Световна класика за деца и юноши“.

Роман. VІ издание

Преразказал Корней ЧУКОВСКИ.

Превод от руски Георги ЖЕЧЕВ [Жизнь и удивительные приключения морехода Робинзона Крузо, Даниель ДЕФО; прерасказ Корнея Чуковского (1951); The Life and Adventures of Robinson Crusoe, Daniel DEFOE].

Предговор: За „Робинзон Крузо“, Корней ЧУКОВСКИ — с. 7–8. Послеслов: За човечността на име Робинзон, Юлиан ЙОРДАНОВ — с. 211–218.

С илюстрации.

Печат: ДП „Георги Димитров“, клон Лозенец, София.

Формат: 1/16/60/90.

Печатни коли: 14.

С твърди корици. Страници: 226. Цена: 1.66 лв.


По-долу е показана статията за Робинзон Крузо (книга) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за книгата. За други значения вижте Робинзон Крузо.

Робинзон Крузо
Robinson Crusoe
Robinson Crusoe 1719 1st edition.jpg
Автор Даниел Дефо
Първо издание 1719 г.
Великобритания
Издателство W. Taylor
Оригинален език английски
Жанр роман

Преводач Петко Рачов Славейков, Стоян Дринов, Иван Богоров
Робинзон Крузо в Общомедия

„Робинзон Крузо“ (на английски: Robinson Crusoe) е приключенски роман на английския писател Даниел Дефо. За първи път е публикуван на 25 април 1719 г.

Краткото име на книгата е „Робинзон Крузо“, докато пълното оригинално заглавие е „Животът и необикновените приключения на моряка Робинзон Крузо, родом от Йорк, прекарал 28 години на безлюден остров край бреговете на Америка близо до устието на великата река Ориноко, след като претърпява корабокрушение, в което загива целият екипаж и единствено той остава жив, заедно с разказ за по-нататъшното му необикновено избавление от пирати, описани от него самия“.[1]

Сюжет

Робинзон среща Петкан, илюстрация от неизвестен автор, 18. век

Книгата е измислена автобиография на главния герой – корабокрушенец, който прекарва 28 години на отдалечен тропически остров, сблъсква се с туземци, роби и бунтовници, преди да бъде спасен. Негов пръв помощник става туземецът Петкан, открит и възпитан от самия Робинзон.

Счита се, че прототип на Робинзон е шотландският моряк Александър Селкирк, прекарал няколко години на необитаемия остров Мас а Тиера (на испански: Más a Tierra, преименуван на Робинзон Крузо през 1966 г.), който влиза в състава на островите Хуан Фернандес в Тихия океан, на 640 км от крайбрежието на Чили.

Описанието на острова на Крузо вероятно е основано на карибския остров Тобаго, който лежи северно от брега на Венецуела близо до устието на р. Ориноко.

Прием

Книгата е много добре приета още при нейното първо издание. Претърпява много издания, не само в Англия, но и в целия свят.

Превеждана е на редица езици. Има и много преработени, съкратени и адаптирани за деца версии.

Сред българските преводачи на книгата са Петко Рачов Славейков, Стоян Дринов, Иван Богоров и др. [2]

Продължения

Вторият роман на Дефо „По-нататъшните приключения на Робинзон Крузо“ (The Farther Adventures of Robinson Crusoe) е по-малко известен. В него престарелият Робинзон, посетил своя остров и загубил Петкан, доплува по търговски дела до бреговете на Югоизточна Азия и се връща в Европа през цяла Русия – в течение на 8 месеца преживява зимата в Тоболск, след което се добира до Архангелск и отплава за Англия.

Има и трета книга на Дефо за Робинзон, озаглавена „Сериозни размишления на Робинзон Крузо“ (Serious Reflections of Robinson Crusoe), която представлява сборник от есета на нравствени теми. Името на Робинзон е употребено от автора, за да предизвика интереса на публиката към това произведение.

Адаптации

Жак Офенбах пише едноименната оперета „Робинзон Крузо“, която е поставена за първи път през 1867 г.

По книгата са правени и филмови екранизации:

Бележки

  1. Заглавието е дадено според превода в българското издание на издателство „Отечество“ от 1989 г.
  2. Татяна Стойчева, „Добре дошъл, Робинзон Крузо“ – послеслов към българското издание на книгата от издателство Отечество, 1989 г.

Литература

  • Аретов, Н. „Рецепцията на „Робинзон Крузо“ в България през Възраждането“. – Сравнително литературознание, 1985, № 6, 12 – 28.

Външни препратки

ПЪРВА ГЛАВА
Семейството на Робинзон. Бягството му от къщи.

От най-ранно детство повече от всичко в света обичах морето. Завиждах на всеки моряк, който заминаваше на далечно плаване. По цели часове стоях на морския бряг и без да откъсна очи, разглеждах корабите, които минаваха наблизо.

Това никак не се харесваше на моите родители. Баща ми, стар, болен човек, искаше да стана важен чиновник, да служа в кралския съд и да получавам голяма заплата. Но аз мечтаех за морски пътешествия. Струваше ми се най-голямо щастие да скитам по морета и океани.

Баща ми се досещаше какво кроя в ума си. Веднъж той ме извика и ми каза сърдито:

— Аз знам, че искаш да избягаш от родната си къща. Това е безумие. Трябва да останеш тук. Ако останеш, ще бъда за тебе добър баща, но горко ти, ако избягаш!

В миг гласът му затрепера и той прибави тихо:

— Помисли за болната си майка… Тя няма да понесе раздялата с тебе.

В очите му блеснаха сълзи. Той ме обичаше нежно и ми желаеше доброто.

Дожаля ми за стареца, твърдо реших да остана в къщата на родителите си и да не мисля вече за морски пътешествия. Но — уви! Минаха няколко дни и от моите добри намерения не остана нищо. Отново започна да ме влече нещо към морските брегове. Започнаха да ми се присънват мачти, вълни, корабни платна, чайки, неизвестни страни, светлини на фарове.

Две-три седмици след разговора с баща си аз въпреки всичко реших да избягам. Издебнах момент, когато майка ми беше весела и спокойна, пристъпих до нея и казах почтително:

— Аз съм вече на осемнайсет години, а на тая възраст е късно да уча съдебно дело. Дори да постъпя нейде на служба, след няколко дни пак бих избягал в далечни страни. Толкова много ми се иска да видя чужди краища, да отида и в Африка, и в Азия, че дори и да се настаня на някоя работа, няма да имам търпение да я изкарам докрай. Моля ви, придумайте баща ми да ме пусне по море поне за кратко време, за опит; ако не ми хареса живота на моряка, ще се върна у дома и няма вече да заминавам никъде. Дано татко ме пусне доброволно, защото иначе ще бъда принуден да напусна къщи без разрешение.

Майка ми се разсърди много и каза:

— Чудя ти се как можеш да мислиш за морски пътешествия след разговора с баща си! Та баща ти искаше веднъж завинаги да забравиш за чуждите страни. А той знае по-добре от тебе с каква работа трябва да се заловиш. Разбира се, ако искаш да се погубиш, замини още тоя миг, но бъди уверен, че ние с баща ти никога няма да дадем съгласието си за твоето пътешествие. И напразно си се надявал, че аз ще ти помогна. Не, няма да кажа нито дума на баща ти за твоите безсмислени мечти. Не искам после, когато животът по море те доведе до немотия и страдания, да укоряваш майка си, че не те е задържала в родната ти къща.

По-късно, след много години, научих, че мама все пак предала на баща ми целия ни разговор дума по дума. Баща ми се натъжил и казал с въздишка:

— Не разбирам какво му е нужно. В родината си той би могъл без труд да постигне успех и щастие. Ние не сме богати хора, но все имаме някакви средства. Той може да живее при нас, без да се нуждае от нищо. Но ако тръгне да скита, ще изпита тежки несгоди и ще съжалява, че не е послушал баща си. Не, не мога да го пусна по море. Далеч от родината си той ще бъде самотен и ако му се случи нещо лошо, няма да има приятел, който да го утеши. И тогава ще се разкае за своето безразсъдство, но ще бъде късно!

И все пак след няколко месеца аз избягах от родната къща. Това стана така. Веднъж заминах за няколко дни в град Хъл. Там срещнах един приятел, който се готвеше да отплава за Лондон с кораба на баща си. Той започна да ме придумва да заминем заедно, като ме съблазняваше с това, че пътуването ми с кораба ще бъде безплатно.

И ето, без да питам баща си и майка си — в лош час! — на 1 септември 1651 година, деветнайсетгодишен, се качих на кораба, който заминаваше за Лондон.

Това не беше добра постъпка: аз оставих безсъвестно престарелите си родители, не послушах съветите им и наруших синовния си дълг. И трябваше много скоро да се разкая за това, което бях направил.